Битка при Онгъла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Онгъла
Българо-византийски войни
Battle of Ongal plan.png
Информация
Период 680
Място Онгъл
Резултат Образуване на Българското ханство.
Територия Малка Скития
Воюващи страни
България Византия
Командири
Аспарух Константин IV Погонат
Сили
около 10,000 около 25,000
Жертви и загуби
незначителни големи

Битката при Онгъла се състои през 680 г. край поселищата в Онгъла.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Възползвайки се от постоянните войни на Византия с арабите, хан Аспарух преминава р. Дунав и навлиза в Малка Скития (днес Добруджа). През 680 г. византийският император Константин IV Погонат организира голям сухопътен и морски поход против навлезлите в земите му прабългарски племена. Теофан Изповедник ни дава косвени указания за броя на ромейската армия, като пише, че императорът свикал „всички теми“.[1] Точни сведения за броя на ромейската войска липсват, но по това време една имперска полева армия е наброявала между 15,000 и 25,000 души.[2][3][4] От друга страна нямаме сведения и за армията на българите, но едва ли числеността ѝ е надвишавала 10,000 души.[5]

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

Войските на императора Константин IV достигат до поселищата на българите в Онгъла и започват военни действия срещу Аспаруховите войски. Силно блатистата местност принуждава византийската войска да настъпва на отделни направления, което намалява силата на удара. Стресната от многобройния противник българската армия се оттегля в укрепление, издигнато на остров Певки.

А българите, като видели голямата византийска войска, не се решили да влязат в бой с нея, но избягали в своето укрепление.

— Теофан Изповедник

. Отдалечеността и откъснатостта на театъра на военните действия в периферията на империята води до трудно снабдяване на ромейската армия. От друга страна е налице практическа невъзможност да бъде щурмувано укреплението на острова. Войските на Аспарух нанасят тактически удари на ромеите без да правят опити да ги разбият.[1] Ромеите обсаждат укрепеният лагер в продължение на 4 дни, след което императора Константин IV съобщава на войските си, че отива на лечение в Акве Калиде (днес Бургас) и напуска бойното поле. Това е разтълкувано от войските като опит за бягство, което повлиява негативно на бойния им дух.

Добре организираната отбрана на лагера на българите с обща площ около 48,3 км2[6], умелото използване на преимуществата на местността, изкуствените заграждения и полеви тип укрепления[7], както и внезапните удари[8] принуждават ромеите да започнат отстъпление. Такива били и инструкциите на императора, за лъжлива маневра с цел да бъде накаран врага да напусне острова, за да го атакуват. В тази обстановка българската армия се възползвала от създалата се психологическа ситуация и неочаквано атакувала превъзхождащата я в пъти византийска войска, като ѝ нанесла поражение.

А българите като видели това, започнали да ги преследват и повечето погубили с меч, а мнозина наранили

— Теофан Изповедник

Това не е първата историческа битка тук. През пролетта на 335 г. пр.н.е. на о. Певки е разгромен самият Александър Македонски. Певке е и родното място на краля на вестготите – Аларих I, превзел по-късно Рим.

Следствия[редактиране | редактиране на кода]

Победата при Онгъла е първата стъпка към създаването на Дунавска България, като след тази победа на българите продължават атаките към Мизия. Това принуждава Византия да сключи мирен договор в Цариград. Факт, който е налице навярно към края на лятото през 681 година. С този акт се утвърждава създаването на новата българска държава.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Зафиров, Д., Александров, Е., стр. 73
  2. W. Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, ISBN 0804726302,стр. 576.
  3. Byzantium in the Seventh Century: The transformation of a Culture, J. F. Haldon, Cambridge University Press, 1997, ISBN 052131917X, стр. 253.
  4. The Making of Byzantium: 600 – 1025, Mark Whittow, University of California Press, 1996, ISBN 0520204964, стр. 188.
  5. Образуване на българската народност. Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, „Векове“, София 1971) с. 202—203.
  6. Шкорпил, Карел. Старобългарски паметници, стр. 188. В: Научна експедиция в Добруджа, 1917 г., Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, б.г. (1994).
  7. Атанасов, Щ. и др.: Българското военно изкуство през феодализма, стр. 37
  8. Пейчев, А.: 1300 години на стража, стр. 9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Зафиров, Димитър, Александров, Емил. История на Българите: Военна история. София, Труд, 2007. ISBN 954-528752-7.
  • Пейчев, А.: 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство
  • Атанасов, Щ. и др.: Българското военно изкуство през феодализма, София, 1958, Държавно военно издателство при МНО
  • Павлов, Пл.: Историята – далечна и близка, В. Търново, 2010, изд. „Абагар“