Битка при Остроленка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Остроленка
Полско въстание (1830 – 1831)
„Битката при Остроленка 1831“, картина от Карол Маланкевич (1838)
„Битката при Остроленка 1831“,
картина от Карол Маланкевич (1838)
Информация
Период 26 май 1831 г.
Място Остроленка, Полша
Резултат победа на руската армия
Страни в конфликта

 Полша

 Русия

Жертви и загуби

9000

5000

Битка при Остроленка в Общомедия

Битката при Остроленка е сражение, в което руските войски на фелдмаршал Иван Дибич-Забалкански нанасят на 26 май 1831 година тежко поражение на поляците по време на Ноемврийското въстание срещу руското владичество.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

От началото на бойните действия през февруари 1831 година руските войски, които превъзхождат въстаниците по численост и артилерия, окупират териториите източно от Висла. Иззад тази естествена преграда през пролетта полските войски извършват няколко успешни набега, нанасяйки поражения на отделни руски отряди.[1]

Битката при Остроленка е резултат от опита на полския главнокомандващ, генерал Ян Скжинецки с бърз поход от Сероцк към Ломжа да изненада и разгроми 25-хиляден корпус, отделен от главните руски сили. Поради бавното настъпление, планът се проваля, руският отряд се измъква, а поляците на свой ред попадат в клопка. В района на Остроленка на 26 май те са застигнати от авангарда на основната руска армия, извършила бърз преход от основния си лагер в Шедълце.[2]

Развой[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като близо половината от руската армия изостава и не успява да се съсредоточи навреме, противниците участват в битката с по около 30 000 бойци. Скжинецки разполага армията си на десния бряг на река Нарев, оставяйки ариергард на левия бряг във и около Остроленка. Замисълът на полското командване е да атакува и разбие руснаците, докато форсират реката.[3]

Боят между руския авангард и полския ариергард на левия бряг на Нарев завършва с пълен разгром на поляците, голяма част от които попадат в плен. Руснаците овладяват Остроленка и моста, преди полските сапьори да успеят да го унищожат. С напредването на деня към предните им подразделения на отсрещния бряг се присъединяват нови и нови подкрепления. Въпреки многократните контраатаки, разпоредени от Скжинецки, до вечерта руските сили на десния бряг нарастват значително и паралелно с дезорганизацията сред поляците. С настъпването на нощта полската армия се оттегля, без да бъде преследвана.[3]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Руските загуби при Остроленка възлизат на около 5000 войници, а полските – на над 9000 (в това число 2000 пленници).[3] Макар че полската армия се спасява от пълен разгром, загубата на голям брой от най-изпитаните ѝ войници е невъзместима. Поражението има силен деморализиращ ефект, като намалява желанието за съпротива и засилва враждите между водачите на въстанието.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Reddaway, William Fiddian. The Cambridge History of Poland, Volume 2. Cambridge University Press, 1971. с. 303. Посетен на 17 август 2016.
  2. Ф. А. Брокгауз, И. А. Ефрон. Энциклопедический словарь. Том 24, с. 419. Санкт Петербург 1898. Посетен на 17 август 2016.
  3. а б в И. Д. Сытин (изд.). Военная энциклопедия. Москва 1914. Том 17, с. 207-208. Посетен на 17 август 2016.
  4. Reddaway 1971, с. 305 – 306.
  5. Davies, Norman. God's Playground. A History of Poland: Volume II: 1795 to the Present. Oxford, Oxford University Press, 2005. ISBN 9780199253401. с. 236-237. Посетен на 17 август 2016.