Битка при Пазарджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Пазарджик
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 1 – 2 /13-14 януари 1878 г.
Място Пазарджик
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Западен отряд на Гурко, 71 000 офицери и войници и 318 оръдия Ottoman flag.svg Остатъчна групировка в Тракия, до 20 табора

Битка при Пазарджик е опит на османското командване да забави руското настъпление по направлението Пазарджик-Пловдив-Одрин, след освобождението на София и битката при Шейново. Провежда се по време на Руско-турската война (1877 – 1878)

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

След освобождаването на София от Западния отряд на Гурко остатъците от Софийския османски гарнизон, усилени от Самоковския османски гарнизон, формират нова групировка с командир Сюлейман паша. Задачата е да прикрият направлението Пазарджик – Пловдив – Одрин и забавят настъплението на Западния отряд (Гурко). Османските сили са до 20 табора.

Според плана за заключителното руско настъпление командирът на Западния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко незабавно насочва силите си срещу Пазарджик.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари колоните на генерал-лейтенант Николай Криденер и генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер прекъсват пътищата за евентуално османско отстъпление на изток към Пловдив. Колоните на генерал-лейтенант Павел Шувалов от север и генерал-лейтенант Николай Веляминов от юг действат непосредствено срещу Пазарджик. Османските части не издържат на маневреното руско настъпление и заплашени от обкръжаване започват изоставянето на града.

На 2 януари колоните на генерал-лейтенант Павел Шувалов и генерал-лейтенант Николай Веляминов преминават в общо настъпление. Около 14 часа авангардът с командир генерал-майор Николай Брок навлиза в града. Отстъпващият противник подпалва около 1000 сгради. Едновременно с уличните боеве, руските части и българското население потушават пожарите. Пазарджик е освободен от османско владичество. Руските сили предприемат енергично преследване на противника в направление на Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 120 – 121.
  • Сб. материалов по описание Русско-турецкой войне на Балканском полуострове 1877 – 1878 г., В. 70, СПб, 1909.
     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България