Битка при Пазарджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Пазарджик
Руско-турска война (1877–1878)
Информация
Период 1 – 2 /13-14 януари 1878 г.
Място Пазарджик
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Западен отряд на Гурко, 71 000 войника и 318 оръдия Остатъчна групировка в Тракия, до 20 табура

Битката при Пазарджик по време на Руско-турската война (1877 – 1878) е опит на османското командване да забави руското настъпление към Одрин, след освобождаването на София и поражението при Шейново.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

След освобождаването на София от Западния отряд на Гурко остатъците от Софийския османски гарнизон, усилени от Самоковския гарнизон, формират нова групировка (с командир Сюлейман паша). Задачата е да прикрият направлението Пазарджик – Пловдив – Одрин и забавят настъплението на Западния отряд (Гурко). Османските сили са до 20 табура.

Според плана за заключителното руско настъпление командирът на Западния отряд генерал-лейтенант Йосиф Гурко незабавно насочва силите си срещу Пазарджик.

Действия на 13 – 14 януари[редактиране | редактиране на кода]

На 13 януари колоните на генерал-лейтенант Николай Криденер и генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер прекъсват пътищата за евентуално османско отстъпление на изток към Пловдив. Колоните на генерал-лейтенант Павел Шувалов (от север) и генерал-лейтенант Николай Веляминов (от юг) действат непосредствено срещу Пазарджик. Османските части не издържат на маневреното руско настъпление и заплашени от обкръжаване започват изоставянето на града.

На 14 януари колоните на генерал-лейтенант Павел Шувалов и генерал-лейтенант Веляминов преминават в общо настъпление. Около 14 часа авангардът с командир генерал-майор Николай Брок навлиза в града. Отстъпващият противник подпалва около 1000 сгради. Едновременно с уличните боеве руските части и българското население потушават пожарите. Пазарджик е освободен от османско владичество. Руските сили предприемат енергично преследване на противника в направление на Пловдив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 120 – 121
  • Сб. материалов по описание Русско-турецкой войне на Балканском полуострове 1877 – 1878 г., В. 70, СПб, 1909