Битка при Правец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Правец
Руско-турска война (1877-1878)
Новачене4.jpg
Паметник при с. Новачене на загиналите драгуни
Информация
Период 11/23 ноември 1877 г.
Място с. Правец
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svgгенерал-лейтенант Йосиф Гурко
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Павел Шувалов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Виктор Дандевил
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Николай Леонов
Ottoman flag.svg Мехмед Али паша (Карл Детроа)
Сили
Западен отряд Орханийска армия

Битката при Правец е успешна операция на Западния Руски отряд за отхвърляне на Орханийската османска армия от Орханийското поле (дн. Ботевградско поле).

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Подготовка на турските войски[редактиране | редактиране на кода]

В края на октомври 1877 г. руските войски обсаждат отвсякъде армията на Осман паша в Плевен. За да спасят тази боеспособна армия, а също така и за да задържат в свои ръце старопланинските проходи при Арабаконак, турците започват подготвянето на настъпателна операция. В София и Орхание започва сформирането на нова армия, която до края на ноември вече достига 88 табура с 88 оръдия (52 150 души). Липсват обаче офицери, а табурите не са обединени в по-големи военни единици. Освен това повечето войници са от Триполи (Египет) и други южни части на империята, които не са привикнали към суровия климат в Балкана. По-голяма част от състава са муктафхъзи и редифи, а само 2 табура са низами (редовни войници). Затова и военната подготовка на тези части не е на висотата на руските полкове.

Първоначално за организирането на армията се грижи Шефкет паша, а от 21 октомври (2 ноември) командването е прехвърлено на Мехмед Али паша. Мехмед паша пък е подчинен на Сюлейман паша, който е вече главнокомандуващ на всички войски на територията на днешна България.

План за атака[редактиране | редактиране на кода]

Според военните планове на Цариград Орханийската армия (25 470 войника, командир Мехмед Али паша) трябва да изнесе тежестта по освобождаването на армията на Осман паша. Затова в началото на ноември тя настъпва по посока София – Орхание, но е изпреварена от руското настъпление. Числеността на армията на Мехмед Али паша не му позволява да премине в настъпление, но застрашава от югозапад тила на Руската групировка, обкръжила Западната османска армия при Плевен. Армията му заема позиция по линията Правец – Етрополе, Врачешки превал – Арабаконашки проход, с. Новачене – с. Литаково с фронт на север-североизток. Предната линия е съставена от 4 табура в Етрополе, 6 табура в Правец и 6 табура в района на Новачене-Скравена. Като резерв на тази линия са разположени други 13 – 14 табура в укрепленията при с. Литаково, с. Врачеш и в Златишкия балкан. На трета линия остават 7 табура при силно укрепената позиция на Арабаконак.

Подготовка на руските войски[редактиране | редактиране на кода]

Руското командване е наясно със създаването на новата турска армия при София и Орхание и с цел нейното разгромяване организира Западен Руски отряд (50 000 войника и 174 оръдия, командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Заповядано е Гурко да отхвърли противника от Орханийското поле и да заеме изгодни позиции при Етрополе и Арабаконак за преминаване на Стара планина. Преминаването на юг от Стара планина обаче се планира едва след падането на Плевен. За изпълнението на тази задача, генералът разделя силите си на:

  • Преден отряд (командир, генерал-майор Виктор Дандевил) – 14 батальона, 27 ескадрона, 32 полеви и 24 конни оръдия
    • Лейб-гвардейски Московски полк (4 батальона)
    • Лейб-гвардейски Гренадириски полк (4 батальона)
    • 11-ти пехотен Псковски полк (3 батальона)
    • 12-ти пехотен Великолуцки полк (3 батальона)
    • 4-та батарея от 2-ра Лейб-гвардейска артилерийска бригада (8 оръдия)
    • една девет фунтова батарея (12 полеви оръдия)
    • една четири фунтова батарея (12 полеви оръдия)
    • Кавказска казашка бригада (12 ескадрона и 6 конни оръдия)
    • Сборна драгунска бригада (8 ескадрона и 6 конни оръдия)
    • Сборна Донска казашка бригада (6 ескадрона и 6 конни оръдия)
    • 19-та Донска казашка батарея (6 конни оръдия)
  • Десен летящ отряд (командир, генерал-майор Николай Леонов) – 16 ескадрона и 14 конни оръдия
    • Лейб-гвардейски Конно-гренадирски полк (4 ескадрона)
    • Лейб-гвардейски Драгунски полк (4 ескадрона)
    • Лейб-гвардейски Гродненски хусарски полк (4 ескадрона)
    • Лейб-гвардейски Улански полк (4 ескадрона)
    • 2-ра, 3-та и 6-та батарея на Гвардейска конна артилерийска бригада (14 конни оръдия)
  • Главни сили (командир, генерал-лейтенант Павел Шувалов) – 29 батальона, 8 ескадрона, 88 полеви и 16 конни оръдия
    • Лейб-гвардейски Преображенски полк (4 батальона)
    • Лейб-гвардейски Семьоновски полк (4 батальона)
    • Лейб-гвардейски Измайловски полк (4 батальона)
    • Лейб-гвардейски Егерски полк (4 батальона)
    • 1-ва лейб-гвардейска артилериска бригада (24 полеви оръдия)
    • 2-ра лейб-гвардейска артилериска бригада (24 пололеви оръдия)
    • Лейб-гвардейски Павловски полк (4 батальона)
    • Лейб-гвардеейски Финландски полк (4 батальона)
    • Лейбгвардейска стрелкова бригада (4 батальона):
    • 2-ра лейб-гвардейска артилериска бригада (40 пололеви оръдия)
    • Сапьорен батальон (1 батальон)
    • Лейб-гвардейски Хусарски полк (4 ескадрона)
    • Лейб-гвардейски Улански полк (4 ескадрона)
    • 5-та и 6-та батарея на Гвардейска конна артилерийска бригада (10 конни оръдия)
    • 1-ва конно-планниска батарея (6 ктурските сили в района на Ронни оръдия)

План за атака[редактиране | редактиране на кода]

Руските планове предвиждат: Десният летящ отряд на генерал Леонов да демонстрира срещу левия фланг на турските позиции при Радотина-Литаково-Новачене-Скравена с цел да подпомогне главния удар. Главните сили на генерал Шувалов ще нанесат основният удар по позициите при Правец, а Предният отряд на генерал Дандевил ще атакува Етрополе.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Новачене (22 ноември)[редактиране | редактиране на кода]

Схема на турските ложементи при Новачене

При подготовката на боя при с. Правец на Десния летящ отряд е възложено да проведе демонстративно нападение срещу левия фланг на Орханийската османска армия по линията на селата Радотина – Литаково – Скравена – Новачене и така да се предотврати неговото участие в главната операция при Правец.

Сутринта на 8/20 ноември основните сили на отряда (генерал-майор Николай Леонов) излизат от Враца, преминават р. Искър при с. Дерманци. Разделят са на две колони. Дясна колона (3 ескадрона и 4 оръдия, генерал-майор Владимир Клот) на 9/21 ноември, изтласква противника от с. Радотина и обстрелва противниковата позиция при с. Литаково. Лявата колона (1,5 ескадрона и 2 оръдия, полковник Лихтански) се насочва към с. Новачене. След като планинската мъгла се вдига, открива османското укрепление и открива пушечен и артилерийски огън. Изправен пред числено превъзхождащ го противник, полковник Лихтански отстъпва към дефилето. Заплашен от черкезката конница в гръб, получава помощ от дясната колона. Завързва се ожесточен бой, в който противникът включва всичките си резерви.

На 10/22 ноември, постигнал целта си, Десният летящ отряд се изтегля към с. Дерманци. С него тръгват и бежанци – българските семейства от с. Новачене, които впоследствие стават жертва на черкезка конница в дефилето по пътя към Враца. При отстъплението полковник Лихтански губи и двете си оръдия, защитавани до последно от драгуните, съсечени на лафета.

В този бой руският отряд губи: две оръдия, убити 3 офицери (прапорщици Данилевский, Велинский и Назимов) и 53 нисши чина; ранени: 7 офицери и 24 нисши чина. Въпреки големите загуби отрядът изпълнява поставената му задача като ангажира турските части при Литаково, Новачене и Скравена.

Битка при Правец (23 ноември)[редактиране | редактиране на кода]

Карта на позициите при Правец
Разположение на руските войски при Правец
Позициите при Орхание

Овладяването на с. Правец е възложено на Главните сили на Западния Руски отряд (генерал-лейтенант Павел Шувалов). Организирани са в три колони: първа (генерал-майор Николай Елис) атакува фронтално, втора (генерал-майор Отон Раух) атакува флангово и общ резерв.

Втората колона, нанасяща главния удар, излиза от с. Ябланица на 9/21 ноември. Преминава р. Малки Искър и на следващия ден излиза във фланг на Правешките османски укрепления. Първата колона излиза от с. Осиковица на 10/22 ноември. Води престрелка при Осиковския хан и след преследване на оттеглящия се противник, обстрелва укрепленията при с. Правец.

Призори на 11/23 ноември, втората колона изтласква османските части от първата височина до пътя за София. Около 14:00 часа атакува последователно втората и третата височина. Ударът е подпомогнат от първата колона, която усилва огъня срещу османските позиции. Лейбгвардейският Московски Пехотен полк атакува левия османски фланг, подкрепен е от обща атака на всички руски части. Изправен пред реалната опасност от обграждане, противникът се деморализира, масово изоставя позициите и се разбягва в направление на Орхание (дн. Ботевград).

Русите губят в боя едва 8 убити и 27 ранени.

Освобождаването на Етрополе (21 – 24 ноември)[редактиране | редактиране на кода]

Успехът при с. Правец създава условия за развитие на настъплението и завземане на Етрополе.

Овладяване на Врачешкия превал (29 ноември)[редактиране | редактиране на кода]

Позициите при Врачешкия превал

Успехът при Етрополе, създава условия за заемане на изгодна позиция с оглед престоящото преминаване на Стара планина от частите на Западния Руски отряд. Генерал-майор Виктор Дандевил получава заповед незабавно да заеме Врачешкия превал със силите на Предния отряд.

На 15/27 ноември руските части и българи-доброволци от четата на Георги Суранджиев излизат от Етрополе. На следващия 16/28 ноември отрядът разделен на две колони се насочва към връх Шиндарник. На Шиндарник и на десния турски фланг е изграден редута Ялдъз табия, с доминиращо положение и ключ на Арабаконашката османска позиция. В ляво от него и до пътя за София следват още пет редута. Към 14:30 часа първата колона води ожесточен бой на 2 км от превала. Двете страни включват всичките си резерви и борбата прераства в ръкопашен бой. Към 16:00 часа с подкрепата на два новопристигнали батальона, руските сили се закрепват на превала.

В боя на 28 ноември 12-ти Великолуцки полк губи: убити 1 офицер и 44 нисши чина и ранени – 1 офицер и 11 нисши чина.

На 17/29 ноември втората колона начело с полковник Зубатов достига на 1,5 км от редута Ялдъз табия. След атака, последвана от османска контраатака и ръкопашен бой, руските части успяват да се задържат на превала. 11-ти Псковски пехотен полк губи убити 42 нисши чина и ранени – 2 офицери и 88 нисши чина. Измайловски лей-гвардейски полк губи: убити 4 нисши чина и ранени 30 нисши чина. В следващите дни изграждат позиция срещу противниковата Арабаконашка позиция.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Руските успехи в Орханийското поле водят до отхвърляне на Орханийската османска армия на юг в проходите на Стара планина. Руският Западен отряд заема изгодни позиции за преминаване на Стара планина.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

При отстъплението си от с. Новачене драгуните са преследвани от числено превъзхождащи ги черкези. Отстъплението им е забавено допълнително от българите, бягащи заедно с тях по тесния път. Врагът ги настига и се завързва бой за двете руски оръдия. Защитниците на оръдията прапорщиците Михаил Викторович Данилевский, Николай Владимирович Велинский и Дмитрий Павлович Назимов, заедно с войниците, са обкръжени и убити. За да могат да вземат труповете на своите офицери, подчинените им са принудени да хвърлят двете оръдия в пропастта. Телата им са донесени във Враца и тържествено погребани вътре в женското отделение на църквата „Свето Възнесение Господне“. С течение на времето гробът им е забравен.

След време през 1927 г. е предприет ремонт на църквата и е разкрита гробницата на офицерите. Под 50 – 60 см. пръст е достигнато до тавана на гробницата, построен от обикновени плочи, замазани с варов разтвор. Под плочите са открити 3 отделения с обща дължина 2 м и ширина 2,50 м. Два от саркофазите съдържали костите на Михаил Данилевский и Николай Велинский, като лицевите им кости са били вече на прах. Вътре са открити малки иконки и металически венчета. Над гроба на Михаил Данилевский е поставена иконка на Св.св. Архангели Михаил и Гаврил, а над този на Николай Велинский – иконка на Св. Николай. Третият саркофаг, съдържащ костите на Дмитрий Назимов, се оказва празен. Оказва се, че няколко години след Освобождението на България е идвала майка му, която прибира костите му и го погребва на Новгородска земя в семейната дворянска гробница. При идването си съобщава, че от четиримата ѝ сина, участвували във войната с Турция, не се е завърнал нито един. За нея се оказва голямо щастие да прибере останките на поне един от синовете си, тъй като за останалите не знаела нито къде са загинали, нито къде са погребани. Изразява желание да посети мястото на сражението при Новачене, но не успява.

По същото време когато идва майката на Дмитрий, от Русия е изпратена чугунена плоча със следния надпис на руски с печатни букви: „Здесь погребань прапорщики Лейб-гварди Драгунского Полка Михаиль Виктороьхь Данилевски и Николай Владимировичь Велински убитье Турками в войне за Освобождене Болгари, в 1877 году 10 ноявря, при селени Новачене“. За гробът е изпратен и един фино изработен чугунен кръст с ангел по средата (размери 1.50 х 0.85 метра).

Роднините на загиналите даряват на църквата красиви свещенически одежди, едно Евангелие със сребърен обков и три покрова от плътна материя със златни и сребърни нишки. Най-ценният църковен подарък е икона на Дева Мария с Младенеца, изработена от злато и емайл, покрита обилно със скъпоценни камъни.

Днес, след приключването на ремонтите в църквата, оцелелите кости са събрани, измити и поставени в две цинкови кутии. До самата северозападна стена на черквата е направена малка ниша за кутиите, а отгоре е поставена бетонова плоча.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с. 63 – 65, 119 – 120, 115 – 116
  • Освободителната война 1877 – 1878, Изд. " Наука и изкуство", С., 1978, с. 182 – 187
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург: издание Военно-исторической комиссии Главнаго штаба, 1898 – 1911, Вып. 57: Действия отряда г.-ад. Гурко со 2 по 28 ноября 1877 г., ч. 1: Действия со 2 по 18 ноября
  • П. Първанов „Откриване на гробове от ОСвободителната война през 1927 г.“
  • http://botevgrad.com/news/44601/Samojertvata-na-ruskite-voini-kray-Novachene-otvarya-patya-na-ruskata-armiya-kam-Botevgrad-i-Sofiya/#gallery
  • сп. Българските Орли, Петко Петков
  • Краткая история 12-го Пехотного Великолуцкого полка, Т-во Скоропечатни А. А. Левенсон, Москва, 1911 г.
  • История Псковского пехотного Генерала-Фельдмаршала Князя Кутузова-Смоленского полка 1700 – 1881, Тип. А. Иванова, Москва, 1883 г.
  • История лейб-гвардии Измайловского полка, Н. Зноско-Боровский,Тип. П.Е. Лобанова, СПб., 1882 г.