Битка при Регилското езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Регилското езеро
BattleOfLakeRegillus.jpg
Информация
Период ок. 496 пр.н.е.
Място Лаго Реджило, близо до Тускулум
Резултат Римска победа
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска Република Aeneas Latium BM GR1927.12-12.1.jpg Латински съюз
Командири
Авъл Постумий Алб
Тит Ебуций Хелва
Тарквиний Горди
Октавий Мамилий
Битка при Регилското езеро в Общомедия

Битката при Регилското езеро (Regillus lacus) се състои през 5 век пр.н.е., вероятно през 499 пр.н.е.[1], 496 пр.н.е.[2] или 493 пр.н.е. при езерото Лаго Реджило близо до древния град Тускулум, на 4 км северно от днешния град Фраскати и е решителната битка в първата латинска война. Войната е между Римската република с Латинския съюз.

При битката латинската кавалерия с командир бившия римски цар Луций Тарквиний Горди, синът му Секст Тарквиний и генерал Октавий Мамилий са победени от хоплитската войска на римляните, водени от диктатора Авъл Постумий Алб Региленсис, а началник на конницата е Тит Ебуций Хелва. В началото на битката Тарквиний Горди е ранен след като се опитва да атакува Постумий Алб; междувременно Хелва атакува латинския генерал Октавий Мамилий, но е ранен в ръката, а самия Мамилий получава рана в гърдите. Силите на Горди съставени от римски изгнаници лека полека започват да изтласкват римляните и Марк Валерий Волуз (консул от 505 пр.н.е.) е убит с копие, когато се опитва да нападне Секст Тарквиний. След това Постумий Алб изпраща собствените си бодигардове да се включат в битката. Октавий Мамилий е убит от Тит Херминий в последвалата сражение, a когато взема оръжието на убития, самият Херминий е убит от хвърлено копие. Постумий нарежда на конниците да слязат от конете и да атакуват пеш, което скоро принуждава латините да предприемат отстъпление. Лагерът на латините е превзет и плячкосан. Постумий Алб и Хелва се връщат в Рим и празнуват триумф. Сключва се мирен договор (foedus Cassianum).

Според легендата римският диктатор и гнерал Авъл Постумий Алб Региленсис обещава на почитаните от латините Диоскури (Кастор и Полидевк), пазители на конете и конниците, да им издигне храм и култ, ако те са на страната на римляните. Легендата разказва, че Диоскурите се явили по време на битката предрешени като млади конници и помагат за победата на римляните. След това на Форум Романум, където поят конете си на извора на Ютурна (Lacus Iuturnae), близо до по-късния храм на Диоскурите (Aedes Castoris) съобщават за победата на римляните. След успехът в битката римляните строят обещания храм и го освещават през 484 пр.н.е..

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cornell, Tim, The Beginnings of Rome: Italy and Rome from the Bronze Age to the Punic Wars, C.1000-263 BC, стр. 216; Routledge, 1995. ISBN 0415015960.
  2. Michael Grant, The History of Rome стр. 37; издател: Faber and Faber (1993). ISBN 0-571-11461-X