Битка при Рокроа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Рокроа
Френско-испанска война
Rocroi, el último tercio, por Augusto Ferrer-Dalmau.jpg
Информация
Период 19 май 1643
Място Рокроа, Шампан-Ардени, Франция
Резултат Победа за Франция
Страни в конфликта
Flag of Cross of Burgundy.svg Испания Pavillon royal de France.svg Франция
Командири и лидери
Франсиско де Мело
Граф Фуентес †
Принц дьо Конде
Сили
19,000 пехотинци
8,000 конници
18 оръдия [1]
17,000 пехотинци
6,000 конници
14 оръдия [1]
Жертви и загуби
1,000 убити
2,000 ранени
3,826 пленени[2]
2,000 убити
2,500 ранени
Битка при Рокроа в Общомедия
Битката при Рокроа

Битката при Рокроа се води на 19 май 1643 между армиите на Испания и Франция в рамките на Френско-испанската война. Резултатът е победа за французите. Тази битка се счита от по-старите историци за прелом в отношенията между двете най-силни европейски държави през 17 век – тя поставя началото на края на испанската хегемония, заместена от френската.[3] Съвременните изследователи считат, че това мнение е преувеличено.[4]

Прелюдия[редактиране | редактиране на кода]

След 1640 г., Испания, която се намира в състояние на война с Франция и множество протестантски държави в Германия, се оказва в затруднено положение. През същата година избухва въстание в Каталония, а малко след това и в Португалия, докато французите засилват натиска си към Франш-Конте и испанските владения в Италия. Въпреки всичко, испанците събират 27 000-хилядна армия в Испанска Ниделандия и настъпват през Фландрия и Ардените към Северна Франция. Армията достига град Рокроа в долината на река Оаз и го обсажда. Французите обаче реагират бързо и 23 000[5] начело с 22-годишния херцог Конде(по-късно той ще стане известен като Великият Конде) успяват да се придвижат на север преди да пристигне испанското подкрепление от 6 000 човека. Испанците не успяват да блокират пътя към Рокроа и са принудени да приемат битката.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Битката започва рано сутринта. Френската армия атакува, но испанските пехотинци в центъра са много по-добре обучени и ефективни и отблъскват францизуте. Кавалерията на френския ляв фланг атакува противно на заповедите на Конде и също е отблъсната, но френската кавалерия от дясно, под ръководството на Жан дьо Гасон, разбива испанския ляв фланг. Конде се възползва от това и атакува уязвимия ляв фланг на испанската пехота, но след успешна контра-атака на испанската конница, французите отново са принудени да се оттеглят,[6] а испанската кавалерия влиза в бой с резервите на французите.

Докато трае това сражение, Конде предприема обходна маневра и напада испанската конница отзад, която отстъпва и оставя пехотата да поеме битката. На два пъти, обаче, френските атаки биват отблъснати с тежки загуби от испанските терции, които упорито продължават битката. Конде заповядва да се обстрелват с артилерията, включително и с пленените испански оръдия.[7]

Германските и валонските пехотици избягват от полесражението, но испанците остават с техния командир и удържат всички атаки на вражеската кавалерия, както и на тежкия артилерийски обстрел. Тогава Конде предлага преговори и останалите испански войници приемат и отстъпват от полесражението. В битката испанската пехота дава 3,000 убити и ранени, а францизуте губят около 4,500 убити и ранени.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Битката има изключително голяма пропагандна стойност за кардинал Мазарини и херцог Конде. Това също е първата голяма битка, която испанците губят от повече от един век, но историците отбелязват, че войниците от Валония, Германия, Италия и други испански владения се разбягват първи, докато испанската пехота, превъзхождана от противника се пропуква едва след множество кавалерийски атаки и артилерийски обстрел. Рокроа, обаче, слага началото на края на испанското надмощие в Европа. Испания провължава войната с Франция с голям успех, като побеждава французите в Каталония и Италия и отвоюва много от загубените позиции. Въпреки това, испанската страна е силно изтощена поради огромните ресурси, необходими за войната, както и неуспешното развитие на кампанията срещу разбунтувалата се Португалия. През 1658, испанците са победени от французите в битката при Дюните и войната завършва на следващата 1659 с Пиренейския договор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б John Childs, Warfare in the Seventeenth Century. p. 74
  2. Quesada Fernando, Los mitos de Rocroi, nº 97 de La aventura de la Historia, Arlanza Ediciones, Madrid, noviembre de 2006
  3. Trevor Davies, Spain in Decline 1621-1700, London 1957, p. 66
  4. Richard Straddling, Europe and the Decline of Spain, London 1981, p. 119
  5. Съотношението на силите виж в Dictionary of battles. The world's key battles from 405 BC to today, gen. ed. David Chandler, New York 1988, p. 100
  6. David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 363
  7. Ibid.