Битка при Сома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при река Сома
Конфликт: Първа световна война
British Mark I male tank Somme 25 September 1916.jpg
С-15, британски танк М1 на позиция, 25 септеври 1916
Период 1 юли 1916 - 18 декември 1916
Място Пикардия, Франция
Резултат тактическо равенство, стратегическа победа за Съюзниците
Воюващи страни
Flag of the United Kingdom.svg Британска империя
Flag of France.svg Франция
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Командири
Flag of the United Kingdom.svg Дъглъс Хейг
Flag of France.svg Жозеф Жофр
Flag of the German Empire.svg Макс фон Галвиц
Flag of the German Empire.svg Фриц фон Белов
Сили
13 британски и 11 френски дивизии (начало)
51 британски и 48 френски дивизии (край)
10½ дивизии (начало)
50 дивизии (край)
Жертви и загуби
623 907 британци и французи 434 500 германци

Битката при река Сома в Северна Франция започва на 1 юли 1916 г. и завършва на 18 ноември 1916 г. и е една от най-мащабните и скъпоструващи битки по време на Първата световна война. Целта на тази битка била да отдалечи немските сили от битката при Вердюн (Франция). Затова силите на Съюзниците (Англия и Франция), направили опит да си пробият път през германската гранична линия при р.Сома. В крайна сметка по брой жертви битката при река Сома надминава тази при Вердюн.

Плановете за офанзивата започнали да се оформят идейно, когато немските войски започнали битката при Вердюн. Френските войски се били посветили на защитата при Вердюн, така че бремето се пренася върху английските войски. Битката е предшествана от 7-дневни артилерийски бомбардировки, в които англичаните взривили 1,5 милиона снаряда, а 10 мини били закопани, от които 3 съдържали около 20 тона експлозив. На север офанзивата била неуспешна за Съюзниците, защото комуникациите били неадекватни и немците се били укрепили добре, на юг била успешна-главно в областта на Мамец и Монтабан. На 15 септември започнала последната битка при Флерс-Корселе. Тогава бил дебюта на танка. Първите танкове били много бавни (движели се със скорост 3,2 km/h) и не били издръжливи. Те също били уязвими на артилерията. От 49 английски танка, 32 достигнали до мястото на сражението, а от тях само 21 успели да влязат в битката, поради технически проблеми или защото заседнали в окопите. По-късно се присъединили и танкове D-17, което вдъхнало кураж на Съюзниците и те побеждават немските войски, но не може да се каже, че има победители. Съюзниците завладяват едва 8 километрова ивица, а това е по-малко отколкото очаквали, а Германия е загубила много високо квалифицирани военни кадри. Броят на жертвите е спорен въпрос. Знае се че Английския Кралски летателен корпус е загубил 782 самолета и 576 пилота, а 100 танка били унищожени.