Битка при София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при София
Руско-турска война (1877-1878)
20140614 Sofia 039.jpg
Информация
Период 19/31 декември – 23 декември/4 януари 1878 г.
Място Софийско поле
Резултат Победа за Руската империя, Освобождаване на София от османска власт.
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Николай Веляминов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Отон Раух
Ottoman flag.svg Осман Нури паша
Сили
Западен отряд на Гурко Орханийска армия

Битката при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878). Завършва с освобождаването на София от османско владичество.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

В началото на януари 1877 г. Западният отряд на Гурко успешно преминава Стара планина. Частите на отряда се съсредоточават при с. Яна. Орханийската османска армия, след Битката при Ташкесен, се оттегля в Софийското поле. Западният отряд на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия, съгласно плана за заключителните действия във войната.

Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.

— Генерал Йосиф Гурко

Част от силите на Западния отряд на Гурко, с численост 20 000 войника и 46 оръдия и с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона на генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона на генерал-майор Отон Раух – от изток. Противникът е Софийската османска част, 15 000 войника под командването на Осман Нури паша. Заел е подстъпите към София и укрепленията около града.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Горни Богров[редактиране | редактиране на кода]

На 19/31 декември османски сили (5 000 войника) се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Веляминов (4 200 войника). Противникът опожарява с. Долни Богров и с. Ботунец. Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари османските сили атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска контраатака противникът изоставя с. Долни Богров и е преследван до свечеряване. Турските загуби са около 600 убити и около 1000 ранени, а руските са [1]:

Подразделение убити ранени общо
офицери нисши чинове офицери нисши чинове
121 Пензенски полк - 1 - 29 30
122 Тамбовски полк 2 39 6 167 214
артилерия - - - 10 10
Кавказка казашка бригада - - - 15 15
ОБЩО 2 40 6 221 269

Битка при Враждебна[редактиране | редактиране на кода]

Генерал Йосиф Гурко

На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Раух излиза от с. Саранци и се насочва към с. Горни Богров. Преминава р. Искър и води престрелка при моста до с. Враждебна. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от Лейбгвардейския Преображенски полк. Османската войска не издържа на натиска и след като запалва моста, се оттегля към София.

Освобождаването на София[редактиране | редактиране на кода]

Силите на Западния отряд на Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Веляминов превзема с. Кубратово, с. Биримирци и изпраща разезди (обратна свръзка) към с. Орландовци. Колоната на генерал-майор Раух овладява моста при чифлика Чардакли (дн. Врана) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив. Кавказката казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница – Бояна. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. По шосето са изоставени 6000 ранени и болни и измръзнали османски войници. С намесата на чуждестранните консули (Вито Позитано и Леандър Леге) е осуетен опит за подпалване на града.

На 23 декеври/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския Хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

След битката при София Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската империя са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София – Пловдив – Одрин е открито за настъпление. Пловдив е освободен на 16 януари, а Одрин е превзет на 20 януари.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 59,64,122
  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 94