Битка при София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при София
Руско-турска война (1877-1878)
20140614 Sofia 039.jpg
Информация
Период 19/31 декември – 23 декември/4 януари 1878 г.
Място Софийско поле
Резултат Победа за Руската империя, Освобождаване на София от османска власт.
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Николай Веляминов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Отон Раух
Ottoman flag.svg Осман Нури паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Западен отряд на Гурко Ottoman flag.svg Орханийска армия

Битка при София е заключително действие на Западния отряд на Гурко за разгрома на Орханийската османска армия в Руско-турската война (1877 – 1878). Завършва с освобождението на София от османско владичество.

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

В началото на януари 1878 г. Западният отряд на Гурко успешно преминава Стара планина. Местните българи оказват на отряда значително съдействие:

Вероятно нямаше да преминем Балкана, ако не бяха тези мълчаливи и силни българи, донесли ни хляб и топла храна. Накараха ни да махнем конете, за да запрегнат своите волове към оръдията и така тръгнаха първи да прокарват пъртина през преспите и чудовищния студ.

генерал-лейтенат Йосиф Гурко

Частите на отряда се съсредоточават при село Яна.

Орханийската османска армия, след Битката при Ташкесен, се оттегля в Софийското поле. Западният отряд на Гурко преминава към операция по разгрома на Орханийската османска армия, съгласно плана за заключителните действия във войната.

Част от силите на Западния отряд на Гурко с численост 20 000 офицери и войници и 46 оръдия с командир генерал-майор Отон Раух, са насочени към Софийското поле. Групирани са в две колони: дясната колона с командир генерал-лейтенант Николай Веляминов нанася удар от север, а лявата колона с командир генерал-майор Отон Раух нанася удар от изток. Противникът е Софийската османска дивизия от 15 000 офицери и войници с командир на Осман Нури паша и е заел подстъпите към София и укрепленията около града.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Горни Богров[редактиране | редактиране на кода]

На 19/31 декември османски сили от 5000 офицери и войници се насочват срещу колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов от 4200 офицери и войници). Противникът опожарява селата Долни Богров и Ботунец. Води се престрелка. На следващия ден 20 декември/1 януари османските сили атакуват фронтално. Отбити са две атаки и опит за обхващане на руските флангове. След руска контраатака противникът изоставя село Долни Богров и е преследван до свечеряване. Турските загуби са около 600 убити и около 1000 ранени, а руските са [1]:

Подразделение убити ранени общо
офицери нисши чинове офицери нисши чинове
121-ви Пензенски пехотен полк - 1 - 29 30
122-ри Тамбовски пехотен полк 2 39 6 167 214
артилерия - - - 10 10
Кавказка казашка бригада - - - 15 15
ОБЩО 2 40 6 221 269

Битка при Враждебна[редактиране | редактиране на кода]

генерал-лейтенант Йосиф Гурко

На 21 декември/2 януари колоната на генерал-майор Отон Раух излиза от село Саранци и се насочва към село Горни Богров. Преминава река Искър и води престрелка при моста до село Враждебна. Противниковите сили са подложени на артилерийски обстрел и обход на левия фланг от лейбгвардейския Преображенски полк. Османската войска не издържа на натиска и след като запалва моста, се оттегля към София.

Освобождаването на София[редактиране | редактиране на кода]

генерал-лейтенант Николай Веляминов

Силите на Западния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко преминават в общо настъпление на 22 декември/3 януари. Колоната на генерал-лейтенант Николай Веляминов превзема селата Кубратово и Биримирци и изпраща разезди към село Орландовци. Колоната на генерал-майор Отон Раух овладява моста при чифлика Чардакли) и прекъсва пътя за отстъпление по направлението София – Пловдив. Кавказката казашка бригада с командир полковник Иван Тутолмин) настъпва по направлението Дървеница – Бояна. Изправен пред реална заплаха от обкръжаване, Осман Нури паша започва бързо изтегляне в направлението Перник – Радомир. По шосето са изоставени 6000 ранени, болни и измръзнали османски войници. С намесата на чуждестранните консули Вито Позитано и Леандър Леге е осуетен опит за подпалване на града.

генерал-майор Отон Раух

На 23 декември/4 януари 1878 г. в София влизат първите руски части: Кавказката казашка бригада и Гродненския хусарски полк. Завзети са големи военни складове с боеприпаси и продоволствие. В катедралния храм Света Неделя е отслужен благодарствен молебен в присъствието на генерал-лейтенант Йосиф Гурко и генерал-майор Отон Раух.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Орханийската османска армия престава да съществува като организирана военна сила. На Османската армия са нанесени непоправими човешки и материални загуби. Направлението София – Пловдив – Одрин е открито за настъпление.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 59, 64, 122.
  • Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 94.