Битка при Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Стара Загора
Руско-турска война (1877–1878)
Defending the banner at Stara Zagora.jpg
Информация
Период 19 / 31 юли 1877
Място Стара Загора, България
Резултат Победа за Османската империя
Територия Балкански полуостров
Воюващи страни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Николай Столетов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Фьодор Де Прерадович
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Преден отряд
Samara flag.png Българско опълчение (3 500 войници)
Централна армия(15 000 войници)
Жертви и загуби
600 убити и ранени / от тях: 572 български опълченци / [1] 1500 убити и ранени [1]
Битка при Стара Загора в Общомедия

Битката при Стара Загора на 19/31 юли 1877 г. е сражение от Руско-турската война (1877-1878) между част от Предния руски отряд (Старозагорския руски гарнизон, в чийто състав са дружини на Българското опълчение) и Централната османска армия. Води се едновременно с битките при Нова Загора и Джуранли. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града.

Разположение на силите[редактиране | редактиране на кода]

В началото на юли 1877 г. Предният отряд (генерал-лейтенант Йосиф Гурко) провежда настъпление на юг от Стара планина. На 10/22 юли авангардът на отряда от 9-ти Кавказки драгунски полк (командир, херцог Николай Лайхтенбергски) влиза в Стара Загора и освобождава града. На 12/24 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков. Към Стара Загора и Нова Загора се насочва Централната османска армия (командир, Сюлейман паша).

В навечерието на битката в града са разположени 4 дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов. На 17/29 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд (командир, херцог Николай Лайхтенбергски). В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора. В Стара Загора остават II-а и V-а Опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг (II-а Опълченска дружина, командир подполковник Куртянов), ляв фланг (V-а Опълченска дружина, командир подполковник Нишченко), а в центъра са спешените казашки сотни.

Сюлейман паша отдава значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава за битка основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон (Реуф паша), но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон (Ахмед Хулюси паша) закъснява за битката при Стара Загора.

На 18/30 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора, но узнал за началото на стълкновението с Реуф паша близо до с. Джуранли (дн. Калитиново), напуска града в подкрепа на своята колона.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Бой за спасяване на Самарското знаме

Турската атака е насрочена за 19/31 юли в 7:00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от I-а и V-а Опълченска дружина, Казанския Казашки полк, а Астраханския Казашки полк е изпратен към с. Джуранлии. Левият фланг е поет от полковник Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10:00 часа главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13:00 часа Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко, взвод Казашка батарея и конницата, начело с генерал-майор Столетов, са насочени към с. Джуранли.

Klane na Stara Zagora.JPG

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Де Прерадович. Османският удар поема III-а Опълченска дружина (командир подполковник Павел Калитин). Принудена е да се оттегля и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.

I-а Опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен градът е напуснат от полковник Де Прерадович. В него влизат три османски табура и извършват масово клане на не изтеглилото се българско население. На следващия ден Стара Загора е изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“

След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и с. Джуранли, Предният руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на Шипченския проход. Битката при Стара Загора е бойното кръщене на Българското опълчение.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. в памет на битката при Стара Загора и на мястото на действията е изграден Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 186, 187, 188
  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, С., 1986, с. 54 – 55

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]