Битка при Стара Загора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Стара Загора
Руско-турска война (1877–1878)
Defending the banner at Stara Zagora.jpg
Боят за Самарското знаме. Художник Петър Морозов
Информация
Период 19 / 31 юли 1877
Място Стара Загора, България
Резултат Победа за Османската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Николай Столетов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Фьодор Де Прерадович
Ottoman flag.svg Сюлейман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Преден отряд
Samara flag.png Българско опълчение общо 3500 офицери и войници
Ottoman flag.svg Централна армия от 15 000 офицери и войници
Жертви и загуби
600 убити и ранени (от тях 572 български опълченци) [1] 1500 убити и ранени [1]
Битка при Стара Загора в Общомедия

Битката при Стара Загора е между част от Предния руски отряд и Централната османска армия. Води се едновременно с битките при Нова Загора и Джуранли. Завършва с победа на турците и е последвана от масово убийство на българското население на града. Води се по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

В началото на юли 1877 г. Предният отряд с генерал-лейтенант Йосиф Гурко провежда настъпление на юг от Стара планина. На 10 юли авангардът на отряда от 9-и кавказки драгунски полк с командир херцог Николай Лайхтенбергски влиза в Стара Загора. На 12 юли е избрано местното управление от привременна управителна комисия с председател Петко Славейков.

Към Стара Загора и Нова Загора се насочва Централната османска армия с командир Сюлейман паша.

В навечерието на битката в града са разположени 4 дружини на Българското опълчение, 14 ескадрона и 12 оръдия. Командир е генерал-майор Николай Столетов. На 17 юли основната част на Старозагорския руски гарнизон формира дясна колона на Предния отряд с командир херцог Николай Лайхтенбергски. В състава са и дружини на Българското опълчение. Генерал-лейтенант Йосиф Гурко напуска града за участие в боя при Нова Загора. В Стара Загора остават 2-ра и 5-а опълченска дружина, две казашки сотни и 4 оръдия. Заемат отбранителна линия от 4 км. Разделена е на десен фланг от 2-ра опълченска дружина с командир подполковник Куртянов, ляв фланг от 5-а опълченска дружина с командир подполковник Константин Нищенко, а в центъра са спешените казашки сотни.

Сюлейман паша отдава голямо значение на овладяването на Стара Загора. Същия ден съсредоточава основните си сили. Към тях би трябвало да се присъединят силите на Новозагорския османски гарнизон с командир Реуф паша, но те са задържани от десния руски отряд. Чирпанският османски гарнизон с командир Ахмед Хулюси паша също закъснява за битката при Стара Загора.

На 18 юли херцог Николай Лайхтенбергски се завръща с част от силите си в Стара Загора. След като узнава за началото на стълкновението с Реуф паша близо до село Джуранли, напуска града в подкрепа на своята колона.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

Бой за спасяване на Самарското знаме

Турската атака е насрочена за 19 юли в 7:00 часа. В нея участват колоните на Шукри паша, Вейсел паша, Ариф паша и Салих паша. Турското превъзходство в жива сила е 4:1. Опитът да се обхванат двата фланга на руските сили е отбит. В разгара на боя пристига подкрепление от 1-ва и 5-а опълченска дружина, Казанския казашки полк, а Астраханският казашки полк е изпратен към село Джуранли. Левият фланг е поет от полковник Фьодор Де Прерадович, а десният – от полковник Михаил Толстой. Около 10 ч. главният удар срещу левия фланг е отбит. Към 13 ч. Сюлейман паша развръща всичките си сили. Колоната на Вейсел паша извършва обходно движение на десния фланг. По искане на генерал-лейтенант Йосиф Гурко взвод от Казашка батарея и конницата с генерал-майор Николай Столетов са насочени към с. Джуранли.

Спомен от Стара Загора

Отбраната на Стара Загора е поета от полковник Фьодор Де Прерадович. Османският удар поема 3-та опълченска дружина с командир подполковник Павел Калитин. Принудена е да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме, при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченецът С. Минков и подполковник Павел Калитин. Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, прапоршчик Стефан Кисов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев, осетинеца Николай Караев (Дудар) и др.

Първа опълченска дружина отбива две атаки и бавно отстъпва. В града се водят ожесточени улични боеве. Част от населението се изтегля с армията. Последен напуска града полковник Фьодор Де Прерадович. В него влизат три османски табора и извършват масово клане над българското население. На следващия ден градът изгорен до основи и са изклани към 15 000 души мирно българско население.

Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“

След неуспеха при Стара Загора и победата при Нова Загора и село Джуранли, Предният руски отряд предвид многократно превъзхождащите османски сили заема отбранителна позиция на Шипченския проход. Битката при Стара Загора е бойното кръщение на Българското опълчение.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1977 г. в памет на битката при Стара Загора и на мястото на действията е изграден Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Пейчев, А. и др., 1300 години на стража, София, 1984, Военно издателство, стр. 186, 187, 188
  • Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. Енциклопедичен справочник. София, ДИ „П. Берон“, 1986, с. 54 – 55.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България