Битка при Фльорюс (1690)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Фльорюс.

Битка при Фльорюс
Деветгодишна война
Battle of Fleurus 1690.png
Информация
Период 1 юли 1690 г.
Място Фльорюс, Нидерландия (дн. в Белгия)
Резултат Победа за Франция
Страни в конфликта
Flag of France.svg Франция Flag of England.svg Кралство Англия
Flag of the Netherlands.svg Съединени провинции
Flag of Spain.svg Испания
Свещена Римска империя Свещена Римска империя
Командири и лидери
Flag of France.svg херцог дьо Люксамбур Свещена Римска империя Валдек
Сили
ок. 35 000
10 оръдия
ок. 38 000 – 40 000
Жертви и загуби
ок. 3000 убити и 3000 ранени ок. 8000 пленници, 14 000 убити и ранени
Битка при Фльорюс в Общомедия

Битката при Фльорюс се състои на 1 юли 1690 г. в хода на Деветгодишната война. Сражението е между френската армия, начело с маршал дьо Люксамбур, и съюзническа армия от англичани, холандци, испанци и германци, начело с принц Валдек.

Съотношение на силите[редактиране | редактиране на кода]

Точният брой на войниците във всяка армия е спорен въпрос, но се приема, че французите са били около 35 000, докато противниците им – 38 – 40 000. Десет големи оръдия на французите съставят важен артилерийски арсенал, с какъвто противниците им не разполагат.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Валдек заема силни позиции между селата Апини и Сен Аман, разположени зад големи окопи и допълнително укрепени флангове. Люксамбур решава да го атакува едновременно в центъра и фланговете – дръзко решение, каквото почти никой генерал от това време не би взел. Мощен артилерийски обстрел прикрива придвижването на неговото ляво крило, което успява да заобиколи десницата на Валдек и да се окаже в гръб. Валдек изпраща срещу него резерва, но тогава (пет часа след началото) Люксамбур нарежда атака по цялата дължина на позициите.[1] В този втори етап на битката пробив извършва дясното крило на французите, където е конницата, но той не само, че е спрян, но и командирът му, талантливият граф дьо Гурне, пада убит. Валдек решава да се възползва от настъпилия моментен обрат и изпраща лявото си крило да обходи французите в тил. Така войниците му излизат от силните си позиции и след час от лявото крило не остава нищо. При това положение Валдек вече не може да удържа позициите си и се принуждава да сформира с оцелелите полкове (английски и холандски) защитно каре, което успява да се спаси в близката крепост Меле. Желаещата да отмъсти за своя командир френска конница избива или пленява всички останали. В резултат французите печелят голяма победа при трудни условия и по-малка армия, като пленяват 8000 противници, а убиват и раняват 14 000.[2] Френските жертви са 3000 убити и 3000 ранени.

Люксамбур не доразвива успеха, тъй като получава заповед да поддържа линията с останалите френски армии, но неговата победа има голямо значение първо за неговия престиж като военен лидер, който нараства главоломно, и второ – за разпръскването на илюзията на съюзниците, че е възможно да нахлуят във Франция от север.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 458
  2. Thomas Harbottle, Dictionary of battles from the earliest date to the present time, London 1904, p. 90