Битка при Харан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Харан
Кръстоносни походи
руини в Харан
руини в Харан
Информация
Период7 май 1104 г.
Мястона два дни от Харан, в
равнината на Ар-Ракка, Сирия
РезултатПобеда за селджуците
Страни в конфликта

Armoiries Bohémond VI d'Antioche.svg Антиохийско княжество,
графство Едеса

селджукски турци

Командири и лидери

Attributed Coat of Arms of the Principality of Antioch.svg Боемунд I Антиохийски
Балдуин II (Йерусалим)
Жослен I
Танкред Галилейски

IslamSymbol.svg Джикирмиш, атабег на Мосул

Сили

3000 конници
9000 пехотинци и стрелци

Неизвестни

Жертви и загуби

Неизвестни

Неизвестни

Битката при Харан е сражение между селджуците и кръстоносците от княжество Антиохия и графство Едеса, състояло се на 7 май 1104 г. Това е първият голям военен сблъсък след края на Първия кръстоносен поход между новообразуваните кръстоносни държави и мюсюлманите. Разгромът на кръстоносците има отрицателен ефект върху техните държави, като безапелационната им експанзия бива прекършена[1]:с. 143.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 1104 Балдуин, граф на Едеса, атакува и обсажда град Харан. Той се обръща за подкрепления към Боемунд I Антиохийски и Танкред Галилейски. Двамата тръгват на поход от Антиохия към Едеса, придружени от латинския патриарх на Антиохия Даимберт (Daimbert of Pisa) и архиепископа на Едеса Бенедикт.

Селджуците, под командването на Джикирмиш, атабег на Мосул и Сокман, владетел на Мардин от Ортокидите се събират в района на река Хабур, вероятно при Ra's al-'ain (елинистична Rhesaina). През май 1104 те атакуват Едеса, вероятно да отвлекат вниманието на кръстоносците от Харан, а защо не и да превземат незащитения град.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

Няма точно потвърдени сведения за мястото на битката. Според арабската хроника на историка Ибн ал-Асир сражението е на 20 км от Харан, а арменският историк Матвей Едески съобщава за местност, разположена на два дни път от града. Според Ибн ал-Асир Танкред и Боемунд пристигат пред обсадената Едеса, според други източници те отиват пред вратите на Харан. Във всеки случай селджуците се оттеглят, като симулират отстъпление, а кръстоносците се впускат в преследване. Матвей Едески съобщава за двудневно преследване, а други автори – за тридневно[2]. Повечето историци приемат версията на Алберт от Аахен и Фулхер от Шартър, които посочват като място на битката равнината (planitie) срещу град Ар-Ракка, който се намира на около два дни път от Харан.

Балдуин и Жослен са на лявото крило на кръстоносците, докато Боемунд и Танкред са на дясното. Според Ралф от Каен кръстоносците са изненадани от внезапната селджушка атака до такава степен, че Балдуин и Боемунд се бият без ризници.

По време на битката войниците на Балдуин са напълно разгромени, а Балдуин и Жослен са взети в плен.[3] Частите от Антиохия начело с Боемунд успяват да се отскубнат към Едеса. Макар за двамата пленени благородници да е платен откуп, Жослен и Балдуин са освободени едва през 1108 и 1109 г. съответно.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Това първо голямо поражение на кръстоносците има сериозни отрицателни последици за княжество Антиохия. Византия се възползва от него, за да предяви претенциите си към Антиохия и превзема Латакия и части от Киликия. Много градове, подчинени на Антиохия, въстават и са окупирани отново от мюсюлмански сили от Алепо. Арменски територии също въстават в полза на Византия или арменците. Тези събития подтикват Боемунд да се отправи към Италия да събере подкрепления, като Танкред остава регент в Антиохия.

Гийом от Тир пише, че няма по-катастрофална битка от тази. Макар Антиохия да се възстановява още следващата година, византийският Алексий I Комнин налага на Боемонд договора от Девол с който той би станал негов васал, ако Танкред бе се съгласил. Антиохия е разбита отново в битката на Кърваво поле през 1119 г. Едеса така и не се възстановява напълно и оцелява до превземането ѝ през 1144 г. само поради разногласията сред мюсюлманите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 558.
  2. Bernard S. Bachrach and David S. Bachrach, 2005. The Gesta Tancredi of Ralph of Caen: A History of the Normans on the First Crusade. The first English translation. ISBN 0-7546-3710-7, p. 164.
  3. The Crusades: The Story of the Latin Kingdom of Jerusalem By Thomas Andrew Archer, Charles Lethbridge Kingsford, pg. 145
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Harran“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​