Битка при Харан
| Битка при Харан | |||
| Кръстоносни походи | |||
 руини в Харан | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 7 май 1104 г. | ||
| Място | на два дни от Харан, в равнината на Ар-Ракка, Сирия | ||
| Резултат | Победа за селджуците | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Битката при Харан е сражение между селджуците и кръстоносците от княжество Антиохия и графство Едеса, състояло се на 7 май 1104 г. Това е първият голям военен сблъсък след края на Първия кръстоносен поход между новообразуваните кръстоносни държави и мюсюлманите. Разгромът на кръстоносците има отрицателен ефект върху техните държави, като безапелационната им експанзия бива прекършена[1]:с. 143.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
През 1104 Балдуин, граф на Едеса, атакува и обсажда град Харан. Той се обръща за подкрепления към Боемунд I Антиохийски и Танкред Галилейски. Двамата тръгват на поход от Антиохия към Едеса, придружени от латинския патриарх на Антиохия Даимберт (Daimbert of Pisa) и архиепископа на Едеса Бенедикт.
Селджуците, под командването на Джикирмиш, атабег на Мосул и Сокман, владетел на Мардин от Ортокидите се събират в района на река Хабур, вероятно при Ra's al-'ain (елинистична Rhesaina). През май 1104 те атакуват Едеса, вероятно да отвлекат вниманието на кръстоносците от Харан, а защо не и да превземат незащитения град.
Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]
Няма точно потвърдени сведения за мястото на битката. Според арабската хроника на историка Ибн ал-Асир сражението е на 20 км от Харан, а арменският историк Матвей Едески съобщава за местност, разположена на два дни път от града. Според Ибн ал-Асир Танкред и Боемунд пристигат пред обсадената Едеса, според други източници те отиват пред вратите на Харан. Във всеки случай селджуците се оттеглят, като симулират отстъпление, а кръстоносците се впускат в преследване. Матвей Едески съобщава за двудневно преследване, а други автори – за тридневно[2]. Повечето историци приемат версията на Алберт от Аахен и Фулхер от Шартър, които посочват като място на битката равнината (planitie) срещу град Ар-Ракка, който се намира на около два дни път от Харан.
Балдуин и Жослен са на лявото крило на кръстоносците, докато Боемунд и Танкред са на дясното. Според Ралф от Каен кръстоносците са изненадани от внезапната селджушка атака до такава степен, че Балдуин и Боемунд се бият без ризници.
По време на битката войниците на Балдуин са напълно разгромени, а Балдуин и Жослен са взети в плен.[3] Частите от Антиохия начело с Боемунд успяват да се отскубнат към Едеса. Макар за двамата пленени благородници да е платен откуп, Жослен и Балдуин са освободени едва през 1108 и 1109 г. съответно.
Значение[редактиране | редактиране на кода]
Това първо голямо поражение на кръстоносците има сериозни отрицателни последици за княжество Антиохия. Византия се възползва от него, за да предяви претенциите си към Антиохия и превзема Латакия и части от Киликия. Много градове, подчинени на Антиохия, въстават и са окупирани отново от мюсюлмански сили от Алепо. Арменски територии също въстават в полза на Византия или арменците. Тези събития подтикват Боемунд да се отправи към Италия да събере подкрепления, като Танкред остава регент в Антиохия.
Гийом от Тир пише, че няма по-катастрофална битка от тази. Макар Антиохия да се възстановява още следващата година, византийският Алексий I Комнин налага на Боемонд договора от Девол с който той би станал негов васал, ако Танкред бе се съгласил. Антиохия е разбита отново в битката на Кърваво поле през 1119 г. Едеса така и не се възстановява напълно и оцелява до превземането ѝ през 1144 г. само поради разногласията сред мюсюлманите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ришар, Жан. История на кръстоносните походи. София, Рива, 2005. ISBN 9543200483. с. 558.
- ↑ Bernard S. Bachrach and David S. Bachrach, 2005. The Gesta Tancredi of Ralph of Caen: A History of the Normans on the First Crusade. The first English translation. ISBN 0-7546-3710-7, p. 164.
- ↑ The Crusades: The Story of the Latin Kingdom of Jerusalem By Thomas Andrew Archer, Charles Lethbridge Kingsford, pg. 145
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Harran в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |