Битка при Херонея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Битка при Херонея през 338 пр.н.е.. За битката през 86 пр.н.е със същото име вижте Битка при Херонея (86 пр.н.е.).

Битка при Херонея
Четвърта свещена война
Battle of Chaeronea, 338 BC.png
Боен план при Херонея 338 пр. Хр.
Информация
Период 2 август, 338 пр.н.е.
Място Беотия, Гърция
Резултат Решителна македонска победа.
Воюващи страни
Verginasun.jpgМакедония Древна Атина, Тива
Командири
Филип II
Александър Македонски
Феаген
Хорес
Лисикъл
Стратокъл
Проксен
Сили
30 000 пехота,
2 000 кавалерия
35 000
Жертви и загуби
3 800 1 000 Атиняни, 2 000 пленени
1000 Беотийци, 3 000 пленени
Битка при Херонея в Общомедия

Битката при Херонея е сражение, провело се през август, 338 пр.н.е. край селището Херонея в областта Беотия, Гърция, в хода на което македонският цар Филип II разгромява обединената армия на гръцките полиси.

Сражението е последното и решително за поставянето на Елада под македонска хегемония. То е част от последната четвърта свещена война. Успешната македонска кампания за поставяне на цяла Елада под македонска доминанта започва с битка на крокусово поле.

Сили на противниците[редактиране | редактиране на кода]

Според Диодор македонската войска се състои от приблизително 30 000 пехотинци и 2 000 конници, като по неговите думи гърците били по-малко. Според друг източник, Юстин, войските на гърците са значително повече.

По-голяма част от изследователите считат, че силите на противниците са приблизително равни, основавайки се на следната оценка: Плутарх пише относно Демостен:

… той сплоти за борба с Македония почти всички елински държави, така се оказа възможно набирането на войска от 15 000 пехотинци и 2 000 конници, освен отрядите от граждани, като всеки град доброволно участва с пари за заплащането на наемниците.

Според Диодор 60 години преди сражението при Херонея, Древна Атина е в състояние да събере армия от 20 хил. хоплити и 500 конника.

Към това число трябва да се добавят силите на Тива, които по това време са в състояние да осигурят армия приблизително от 7 хиляди хоплити и 700 конници. Тази бройка нараства ако се позовем на папирус, намерен в Оксиринх през 1907 г., според който Беотийският съюз начело с Тива през първата половина на 4 век пр.н.е. е в състояние да рекрутира 11 000 хоплити и 1 100 конници.

Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]

До нас не е достигнало детайлно описание на сражението. От античните автори най-подробен разказ за хода на сражението е този на Диодор и Полиен. На основата на тези сравнително оскъдни свидетелства може да се възстанови приблизително хода на събитията. Филип поверява командуването на конницата, намираща се на левия фланг на своя 18-годишен син Александър, а самият той ръководи фалангата. Осведомен за буйния темперамент на атиняните в боя, Филип решава първоначално да ги изтощи. Първоначалните позиции на гърците са по-изгодни, малка река прикрива техния фланг от едната страна, а хълм - от другата.

Атиняните първи започват атаката с викове "Да ги прогоним до сърцето на Македония". По заповед на Филип фалангата сгъстява редиците си и се прикривайки се с щитове, отстъпва бавно. Този прийом е отработен още в боевете с траките. Когато атакуващите войски разкъсват своите редици и преминават в намиращата се пред тях равнина, Филип заповядва фалангата да премине в настъпление. В този момент и конницата на Александър се вмъква в образуващите се пробойни в редиците на гръцката армия. При този развой на събитията на Филип се отдава възможност да обкръжи противника. При тази опасност по-голяма част от гърците панически напуска бойното поле. Сред бегълците е и знаменития атински оратор и политик Демостен, с чиито усилия е организирана антимакедонска партия в Атина на гръцките полиси.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Елада прекратява съпротивата, примирявайки се с военната загуба и организирайки коринтски съюз.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония