Битка при Шегешвар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Шегешвар
Унгарска революция (1848 – 1849)
Battle of Segesvár Bellony.jpg
Информация
Период 31 юли 1849
Място Шегешвар, Трансилвания
Резултат руска победа
Страни в конфликта
Flag of Hungary.svg Унгария Flag of Russia.svg Руска империя
Командири и лидери
Юзеф Бем Александър Лидерс
Сили
8000 души[1] 12 000 души[1]
Жертви и загуби
1200 убити и
500 пленени[2]
246 убити и ранени[1]
Битка при Шегешвар в Общомедия

Битката при Шегешвар (днешна Сигишоара) от 31 юли 1849 година е сражение от Унгарската война за независимост срещу Австрийската империя. В него унгарските въстаници, предвождани от генерал Юзеф Бем, търпят поражение от руските войски, нахлули в Трансилвания в помощ на австрийския император Франц Йосиф. Успехът помага на руския командир Александър Лидерс да усмири областта няколко седмици по-късно.

В битката при Шегешвар загиват над хиляда унгарски патриоти, сред тях и поетът–революционер Шандор Петьофи[3].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Руските войски настъпват в Трансилвания през втората половина на юни 1849 година. Към този момент, в резултат от победите на Бем от предходната зима, унгарското правителство владее цялата област, с изключение на обсадената крепост Карлсбург[4] и близките планини, контролирани от влашки чети. Основната изходна база за руското настъпление е Влахия, окупирана при неуспешния опит за революция в предходната година. Преодолявайки карпатските проходи, на 20 (8) юни Лидерс завзема Кронщат (днешен Брашов). Месец по-късно е превзет и Херманщат (Сибиу), с което руските войски и поддържащите ги австрийски подразделения получават възможност да се разгърнат в Южна Трансилвания.[5]

В това време унгарският главнокомандващ генерал Бем действа в северния край на областта срещу руски отряд, проникнал от Буковина. След безуспешен сблъсък край Бистрица на 10 юли и също така безуспешна диверсия в Молдова, той е принуден да се обърне на юг, за да се противопостави на Лидерс.[6]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

В средата на юли три колони руски и австрийски войски настъпват от Херманщат, Фогараш и Кронщат на север към Марошвашархей и Чиксереда.[7] Събрал около 2400[1] (според руски източници до 7000[7]) бойци, Бем се впуска срещу напредващата от Херманщат 12–хилядна колона, предвождана лично от Лидерс. Целта му е да я разбие и, захождайки в тил на другите две колони, да ги принуди да спрат настъплението си.[7]

Срещата между войските на Бем и Лидерс става в района на Шегешвар на 31 (19) юли. Унгарците сварват руския отряд в походен ред, при което по-голямата му част се е откъснала на запад, по пътя за Марошвашархей. Въпреки това руснаците удържат нападението. След известни колебания докато оцени силите и намеренията на неприятеля, Лидерс събира войските си в едно и ги хвърля в контраатака.[8] Битката е решена от руската артилерия, която неутрализира унгарската и позволява на казашката кавалерия да обходи и обърне в бягство малобройното опълчение на Бем.[9] При преследването унгарците дават около 2000 убити и пленени[1] (по други източници – двойно повече[9]).

Битката при Шегешвар не решава изхода на кампанията в Трансилвания. Спасил се от разгрома, Бем бързо събира войски и атакува руснаците при Херманщат.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Sozanski, Desiderius von. Die Feldzüge des polnischen Generals Jozef Bem in Siebenbürgen in den Jahren 1848—1849, с. 41-42. Във: Ungarn–Jahrbuch. Том 13 (1984/85). Посетен на 19 октомври 2016.
  2. Андрианов, П. М. (и други). История русской армии, 1812–1864 гг.. Санкт Петербург, Полигон, 2003. с. 686. Посетен на 19 октомври 2016.
  3. Lendvai, Paul. The Hungarians: A Thousand Years of Victory in Defeat. C. Hurst & Co. Publishers, 2003. ISBN 9781850656739, с. 220. Посетен на 19 октомври 2016.
  4. Андрианов 2003, с. 682.
  5. Андрианов 2003, с. 682-684.
  6. Андрианов 2003, с. 684.
  7. а б в Андрианов 2003, с. 685.
  8. Андрианов 2003, с. 685-686.
  9. а б Богданович, М. И. Очерк Венгерской войны 1848 – 1849 годов. Санкт Петербург, 1850, с. 129-130. Посетен на 19 октомври 2016.
  10. Андрианов 2003, с. 686-687.