Битка при завоя на Самара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
Информация
Период 1223
Място Кернек, Волжка България
Резултат Убедителна българска победа
Воюващи страни
Монголска империя Волжка България

- кумански отряди

Командири
Субетей
Джебей
Габдула Челбир
Пуреш
Пургаз
Сили
150 000 30 000
Жертви и загуби
Оцелели 4000 5000 – 1 0000

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Приготовление за битката[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно. Връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците, разбирайки за опасността, волжко-българският кан Габдула Челбир започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на Чингис хан, водена от Субетей, е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.

Развитие на битката[редактиране | редактиране на кода]

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан. Избира района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска, която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство. Татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано – от едната страна е река Волга, а от другата страна Жигулевските възвишения. При опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана българите ги обграждат като в „чувал“ нанасяйки им поражение.

Резултат от битката[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити, но историята казва друго), които кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена (от тук идва и името на битката „Овчата битка“). Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) История Татарстана, Казань, „ТаРИХ“, 2001.
  • ((ru)) История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
  • Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]