Битка при завоя на Самара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при завоя на Самара
Монголско нашествие във Волжка България
Информация
Период 1223
Място Кернек, Волжка България
Резултат Убедителна българска победа
Воюващи страни
Монголска империя Волжка България

- кумански отряди

Командири
Субетей
Джебей
Габдула Челбир
Пуреш
Пургаз
Сили
150 000 30 000
Жертви и загуби
Оцелели 4000 5000-1 0000

Битката при завоя на Самара, наричана също Овнешка/Овча битка или Битка при Кернек, е първата битка между Волжка България и монголците.

Сражението е през есента на 1223 година, на южната граница на Волжка България. Български сили обграждат и разгромяват монголците. Според местни устни традиции, след като последните са обградени, българите започват да ги избиват и само 4000 души успяват да избягат, а останалите са пленени.

Години по-късно монголците начело с Бату хан се завръщат, за да унищожават държавата, и след дълга и кървава борба я присъединяват към Монголската империя.

Приготовление за битката[редактиране | редактиране на кода]

На 23 май 1223 година близо до град Калка се срещат обединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от Субетей. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно., връщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан Габдула Челбир започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на Чингис хан, водена от Субетей е непобедена дотогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.

Развитие на битката[редактиране | редактиране на кода]

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.

Резултат от битката[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на битката се пленени 4000 войници (според китайски източници всички татаро-монголи са избити но историята казва друго), които Кан Габдула Челбир заменя за 4000 овена от тук идва и името на битката "Овчата битка". Временно Европа е спасена давайки време на европейците и Руските княжества да се приготвят за по нататъшните военни конфликти с татаро-монголи. В историята това остава като единствената загубена битка на Чингис хан докато той е жив.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) История Татарстана, Казань, "ТаРИХ", 2001.
  • ((ru)) История Татарской АССР, Казань, Татарское книжное издательство, 1980
  • Genghis Khan's Greatest General:Subotai the Valiant,2004

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]