Битолски конгрес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битолски конгрес
конгрес
Комисията на конгреса. 1. Отец Герг Фища, 2. Митхат Фрашъри, 3. Луиг Гуракуки, 4. Герг Кирязи, 5. Ндре Миеда, 6. Григор Цилка, 7. Таки Буда, 8. Шахин Колоня, 9. Сотир Печи, 10. Байо Топули, 11. Нюжет Вриони. Фото Кел Маруби
Комисията на конгреса. 1. Отец Герг Фища, 2. Митхат Фрашъри, 3. Луиг Гуракуки, 4. Герг Кирязи, 5. Ндре Миеда, 6. Григор Цилка, 7. Таки Буда, 8. Шахин Колоня, 9. Сотир Печи, 10. Байо Топули, 11. Нюжет Вриони. Фото Кел Маруби
Място Битоля, Османска империя
Дата 14 до 22 ноември 1908 г.
Резултат стандартизация на албанската азбука
Битолски конгрес в Общомедия

Битолският конгрес или Конгрес на азбуката (на албански: Kongresi i Manastirit, Kongresi i Alfabeti) е албански научен конгрес, проведен в град Битоля, Османската империя от 14 до 22 ноември 1908 година, и имащ за цел стандартизацията на албанската азбука. Днес в Албания 22 ноември се отбелязва като Ден на азбуката (Dita e Alfabetit). Преди конгреса, в писането на албански цари хаос – езикът се пише с шест различни азбуки, плюс много подварианти.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Ученици в 1899 г. в първото албанско училище, основано в Корча в 1887 г.

Конгресът се провежда в къщата на Фехим Завалани, която е и център на комитета Башкими (Единство). Завалани отправя и откриващата реч. На конгреса присъстват видни фигури на албанския културен и политически живот, както и представители на албанската диаспора. Има делегати от 23 града и от културни и националистически асоциации. Тридесет и двама от участниците са с право на глас, а осемнадесет са наблюдатели.[1]

Комисия[редактиране | редактиране на кода]

Окончателният документ с азбуката и подписите на делегатите

В началото на конгреса делегатите избират комисия, състояща се от осем члена, която да организира дебатите и другите дейности на конгреса. За председател на комисията е избран Герг Фишта, а за подпредседател - Митхат Фрашъри. Луиг Гуракуки става секретар на комисията, а останалите пет члена са Байо Топули, Ндре Миеда, Шахин Колоня, Герг Кирязи и Сотир Печи. За председател на конгреса е избран Митхат Фрашъри, а за председател на комисията по азбуката - Параскеви Кирязи, натоварена с организацията на различните азбучни предложения.

Решения[редактиране | редактиране на кода]

Делегатите решават, че албанската азбука трябва да е максимално фонетична. Предложени са три варианта – Цариградския, този на Обществото за единство на албанския език (Башкими) и този на Агими (Зора). Делегатите единодушно се спират на варианта на Башкими. Азбуката на Агими и на Башкими са латински, а Цариградската съдържа предимно латински букви, заедно с 10 нови символа.[2][3][4]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В 2008 година с празненства в Битоля, Тирана и Прищина е отбелязана 100-годишнината на конгреса. В Албания, Косово и албанските части на Северна Македония първият учебен час е посветен на конгреса.

22 ноември е официален празник в Албания, Косово и Северна Македония.[1]

В къщата, в която се провежда конгресът, е организиран Музей на албанската азбука.[1][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Музеј на албанската азбука. // Bitola.info. Посетен на 14 септември 2020 г.
  2. Jacques, Edwin E.. The Albanians: an ethnic history from prehistoric times to the present. Jefferson, North Carolina, McFarland & Company, Inc., 1995. ISBN 0899509320. с. 289.
  3. Osmani, Tomor. Historia e alfabetit. // Udha e shkronjave shqipe. 1999. с. 461–496. (на албански)
  4. Lloshi, Xhevat. Rreth Alfabetit te Shqipes. Logos, 2008.
  5. За музејот. // Музеј на албанската азбука. Посетен на 15 септември 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония