Битолски надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битолски надпис
Битолският надпис на цар Иван Владислав
Битолският надпис на цар Иван Владислав
Местоположение
Macedonia relief location map.jpg
41.0311° с. ш. 21.3402° и. д.
Битолски надпис
Местоположение в Република Македония
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
изложен в Исторически музей, Битоля
Археология
Вид стела
Период XI век
Епоха Средновековие
Битолски надпис в Общомедия

Битолският надпис е надпис на старобългарски език [1] от времето на Иван Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на чъргубиля Мостич от 950 – 960 г., Самуиловия надпис от 993 г. и Варошкия надпис от 996 г. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 г. тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на миналия век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без никакъв обяснителен текст. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода ѝ.[2]

Откриване и значение[редактиране | редактиране на кода]

Намерен е през декември 1956 година в Македония при събарянето на Чауш джамия в гр. Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и „българин по род“.[3] Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин Панде Ефтимов. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж, са открили мраморен камък с някакви надписи по него.[4] На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата ”българин”. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден.[5] Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 г. от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор Александър Бурмов, който прави публикация за надписа в сп. „Пламък“.[6] По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 г. Все пак, след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година, официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 година в България македонистка политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Тъпкова-Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Вероятно акцията става с помощта на българските тайни служби. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 г. Този факт нанася тежък удар на привържениците на македонизма, като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията незабавно е уволнен, а плочата задълго е прибрана в хранилището на музея. Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в Република Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският консул се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.[7]

Съдържание на надписа[редактиране | редактиране на кода]

Оригинал
† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї въз()стѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ
Превод
През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-ти ден, и се завърши в месец (…) в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

Палеографски и езикови особености[редактиране | редактиране на кода]

Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял мрамор с височина 0,58 м., ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани релефно и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите а, д, ιа и ѧ са характерни с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в старобългарския надпис на гръцки език от 866 г. в Югозападна Македония, както и в съвсем близкия по време Самуилов надпис.

В палеографско отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други епиграфски паметници от епохата – надписа на чъргубиля Мостич, Самуиловия надпис, Варошкия надпис, Темничкия надпис, както и с надписи на гръцки език, какъвто е надписа от с. Наръш. В първата си част Битолският надпис има характер на строителен надпис, а втората е от летописен тип. От книжовните паметници до надписа се доближават Енинския апостол, Савината книга, Супрасълския сборник, Сборника от 1073 и други. В надписа са използвани съкращения и лигатури, срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: црь – царь, бца – Богородица, аплъ – апостолъ и други.

Във фонетично отношение надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: ъ (12) и ь (20)[8], с отсъствието на йотация и липсата на смесване на носовите гласни.

В морфологично отношение за надписа е характерна употребата на страдателни причастия, на двойствено число и на задпоставен член (градь сь).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198
  • Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86
  • Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1969
  • Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
  • Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133
  • Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61
  • Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257
  • Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33
  • Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2
  • Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44
  • Тъпкова-Заимова, В. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

  • Битолски надпис (1863): Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „Света Неделя“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“.
  • Битолски надпис (1876): Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. "... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища...".
  • Воденски надпис: Надпис открит във Воден в 1991 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар БорисІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 135 ISBN 954-427-216-Х
  2. Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј Битола, Музејска поставка, „Меѓу најзначајните наоди од овој период презентирани во музејската поставка е епиграфскиот споменик мермерната плоча со кирилско писмо на Јован Владислав од 1015/17 година.“ Посетен на 21.07.2016.
  3. Николова, В., Куманов, М., България. Кратък исторически справочник, том 3, стр. 59
  4. Камъкът на страха, филм на Коста Филипов.
  5. е`библиотека „паметта на българите“. Панде Евтимов – големият българин.
  6. сп. Факел. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав? 03.12.2013, автор: Василка Тъпкова-Заимова.
  7. Отразено в Битоля е била представена в каталог като български град и Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска
  8. ЕРОВИ ГЛАСНИ (история на българския език)
     Портал „Македония“         Портал „Македония