Благовещение Богородично (Прилеп)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Благовещение Богородично“
„Благовештение Богородично“
Fragment 03.JPG
„Български просветители в Преслав в ІХ век (861)“
Prilep OSM.svg
41.3432° с. ш. 21.558° и. д.
„Благовещение Богородично“
Местоположение в Прилеп
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Република Македония
Населено място Прилеп
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Прилеп
Архитект Дамян Янкулов,
Китан Петров
Време на изграждане 1838 година
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Благовещение Богородично“ в Общомедия

„Свето Благовещение Богородично“ (на македонска литературна норма: Свето Благовештение Богородично) е българска възрожденска православна църква в град Прилеп, Република Македония. Църквата е под управлението на Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата отвън

Църквата е завършена и осветена от Герасим Пелагонийски през 1838 година.[1] Църквата е дело на майсторите Коста Лауца и Христо Тасламичев.[2] Според други сведения е строена от Дамян Янкулов, подпомаган от Китан Петров.[3] Инициативата за изграждането ѝ е на водача на Прилепската българска община Христо Логотет, който успява да издейства в Цариград ферман за нея.[4] В църквата до 1912 година винаги се е служило на български език.[5]

В двора на църквата е гробът на българския революционер Пере Тошев.[6][7]

В западната част на църквата е камбанарията, която е с барокови елементи.[8]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата представлява трикорабна триапсидна базилика без купол.[1] Има дължина от 32 m, широка е 26 m и е висока 9 m.[9] Общата площ на храма е около 475 m2. Колонадите на нартекса поддържат галерията на втория етаж и завършват с параклис на изток.[10] Средният кораб е засводен, а страничните са с плоски тавани.[1] Голямата олтарна апсида е в източния край, а другите две по-малки се намират странично.

Икони[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на църквата се намират 186 икони, които са обявени за паметници на културата. От надписите и стила може да се допусне, че иконите са изработени от три групи иконописци – майстори от Прилеп, Крушево и дебърския край. Някои от иконите са на зографа Николай Михайлов от Крушево,[9] както и икони на А. Цугаро. Иконата на Света Богородица на южния аналой е подписана от Анастас Зограф от Мецово и датирана в 1839 г. На същия зограф могат да е припишат и иконите на Свети Спиридон, надписана „1839 сіѧ икону приложи еснафъ самарџиски завѣчни споменъ“, шест икони от 1838 г. – на Свети Никола, Свети Димитър, Свети Георги, Света Богородица, Исус Христос и Свети Йоан Кръстител и икона на Св. св. Петър и Павел с надпис „Сіѧ икони приложи естанъ дукмеџискй и калаџинскіи и кантаржискй и коачки 1840“. Част от останалите икони са на Успение Богородично и Възнесение Богородично – и двете от 1847 г., Свети Трифон с надпис „Сіѧ ікона приложи еснафъ Бачеванџиски завѣчни споменъ: 1856“, Свето Благовещение с надпис „Сиѧ икона пріложи Наумче Ристе Петковъ Паралоски ѿ Конѧри за вечни споменъ: 1856“, Възкресение Лазарово „Сіѧ ікона приложи еснафъ алачкіи, за вѣчныйспомен: 1859“.[11]

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

Царските двери

За големия иконостас в храма традиционно се твърди, че е дело на Димитър Станишев и Петър Филипов Гарката. Според Асен Василиев иконостасът, платен от Мирче Бомболов, е дело на майсторите от осойския род Филипови Васил Аврамов и Филип Аврамов.[12] Според него обаче резбарското изпълнение и художественото съвършенство на прилепския иконостас поставя авторите му наред с Гарката като най-видни представители на Дебърската резбарска школа.[1]

Иконостасът е широк 17 m и висок около 5 m. При него отсъства традиционния фронтон, запълващ пространството под свода на средния кораб и така изглежда недовършен. Също така и средната му част не е както обикновено вдадена навътре към олтара, а е плоска. Архитравът е издаден напред и по него са наредени празничните икони. 16 колони разделят долната част, на която са и трите врати. Иконите са 14 – 2 на страничните врати и 12 между тях.[1]

Целият иконостас е украсен с резба. Големите табла в долната част са с растителни мотиви, като в средата им има елипсовидни медальони с изрисувани в тях библейски сцени. На малките табла под царските икони са изрязани сцени от Библията, които представляват сложни композиции с човешки фигури в тях. В средата им нетрадиционно е оставено едно медальонче с рисунка в него. Над иконите има фриз, а след това ажурна резба вазършваща с полукръгъл свод, опиращ в капителите на колоните. Над него е вторият фриз. Колоните са изработени с особено умение. Всички са на високи призмовидни бази, върху които има вази от акантови листа. Капителите им са също от акантови листа и на всеки има орел, чиито разперени над иконите крила поддържат горния резбован фриз.[1]

Втората част на иконостаса започва с издаден напред корниз по цялата дължина на иконостаса, умело украсен с лозница.[1] Над него са апостолските и празничните икони, които са разделени от малки колонки с фигурки на орли и гълъби над тях. Иконостасът завършва със сложен ажурен фриз върху корниз.[13]

Украсителните елементи са листа, цветя и плодове на различни растение – лоза, лавра, роза, гергина, дъб, нарцис, крем, акант, калини, фурми, палми. Сред тях има и стилизирани животински фигури – птици, лъвове, дракони, змии. Присъстват и кошници и вази с цветя и продове. Хора няма, единствено върху царските двери има изрязани глави на малки ангелчета.[13]

Според Асен Василиев майсторите на иконостаса

са постигнали съвършено разработване на формата, изящен вкус и фантазия да стилизират и композират отделните елементи. Зрителят остава смаян от сложната композиция, от богатството на тази пищна градина от цветя, листа и плодов, забравя, че тя е работена от дърво... Да види този изключителен мир и да го въплати тъй съвършено чрез длетото е могъл само един художник с неограничен дар, а не „прост“ майстор. Това изумително впечатление се дължи преди всичко на гениалното изпълнение, на едно съчетание от вдъхновено виждане и сръчна до най-висше съвършенство ръка...[13] Тук-там се чувстват, макар и пресъздадени барокови форми и линии, които напомнят класицизма.[14]

Иконостасът е обявен за паметник на културата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 251.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 24 февруари 2014 г.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  4. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 11.
  5. Шалдев, Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 - 1878). София, 1916. с. 12.
  6. Holy Annunciation (Свето Благовештение) – Church in Prilep. // Where is Macedonia. Посетен на 3 март 2014 г.
  7. Црква „Свето Благовештение“. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  8. Цркви и манастири во Прилеп.
  9. а б Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 357. Посетен на 8 април 2014 г..
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 158.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 275.
  12. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 247.
  13. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 252.
  14. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 253.
     Портал „Македония“         Портал „Македония