Благово (област Монтана)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Благово (Област Монтана))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Благово (Област Шумен).

Благово
Общи данни
Население 641 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,3 km²
Надм. височина 257 m
Пощ. код 3488
Тел. код 09568
МПС код М
ЕКАТТЕ 4251
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Монтана
Златко Живков(БНД, ПБЖ, РБ)
Кметство
   - кмет
Благово
Лъчезар Асенов
(ГЕРБ)

Бла̀гово е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 6 километра от Монтана. В близост е язовир „Огоста“, до който има асфалтов път.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е едно от младите села в областта. Първите заселници идват след разгрома на Чипровското въстание. Постепенно мястото се превръща в средище на бежанци от съседни села потърсили избавление от турците. Първото му название е Пчелица, за кратко се казва и Върбица, а до 17 октомври 1949 г. носи името Ново село.[1] В периода на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от Ново село загиват над 40 бойци дали живота си за Родината. През 1923 г. в близост до селото в кошара са отровени участниците в Септемврийското въстание Замфир Попов и Тодор Благов от село Гушанци, сегашно Замфирово. На лобното им място има паметник.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • отец Иван, свещеник – създал приюта за бедни хора в Нови Хан


Други[редактиране | редактиране на кода]

Благово е едно от малкото села в областта с етнически чисто българско население. Поради близостта си до Монтана и разположението му на главен път Монтана-Берковица-София, в последното десетилетие в селото са построени много нови къщи, а цените на имотите са едни от най-високите за селата в областта.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.