Благоевградска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Благоевграскта котловина (до 5 май 1950 г. Горноджумайска котловина)[1] е котловина в Югозападна България, област Благоевград, в поречието на река Струма.

Котловината е дълбоко хлътнала по разломни линии между планините Рила на изток и Влахина на запад. На север чрез Кочериновският пролом на Струма се свързва с южната част на Дупнишката котловина (Бобошевско поле), а на юг чрез Орановският пролом – със Симитлийската котловина. Максималната ѝ дължина от север на юг е 8 км, а ширината 4 км. Площ 34 км2. Средна надморска височина 350 м.

Котловината е образувана през плиоцена в резултат на потъване по разломните линии. Дъното ѝ е покрито с алувиални и алувиално-пролувиални наноси, а периферията ѝ – с плиоценски и делувиални наслаги. Голяма част от котловината е заета от разлятия наносен конус на река Благоевградска Бистрица. В района на Благоевград извират минерални води с температура 54,6°C и дебит около 1000 dm3/s. Климатът е преходно-континентален със средиземноморско влияние. Средната годишна температура на въздуха за станция Благоевград е 12,6°С, средна януарска 1,2°С, средна юлска 23°С. Средна годишна валежна сума 517 мм. Котловината се отводнява от река Струма и долните течения на притоците ѝ Благоевградска Бистрица (ляв) и Логодашка река (десен). Почвите са предимно канелени горски и алувиални, които заедно с благоприятните климатични условия способстват за отглеждането на тютюн, зеленчуци, овощия, лозя и развитие на животновъдството.

В източната част на котловината е разположен град Благоевград, а в останалата ѝ част още 7 села: Бело поле, Българчево, Зелендол, Изграв, Мощанец, Покровник и Рилци

От север на юг, на протежение от 8,7 км, преминава от участък от първокласен път № 1 от Държавната пътна мрежа Видин – София – ГКПП „Кулата“.

От изток на запад, от Благоевград до село Зелендол, на протежение от 3,8 км преминава участък от третокласен път № 106 от Държавната пътна мрежа Благоевград – ГКПП „Станке Лисичково“.

Успоредно на първокласният път преминава и участък от трасето на жп линия София – Благоевград – Кулата.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 30.
     Портал „Македония“         Портал „Македония