Благой Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благой Димитров
български просветен деец

Роден
Починал
1944 г. (84 г.)

Образование Одески национален университет
Благой Димитров в Общомедия

Благой (Вангел) (Поп) Димитров Хаджиев или Хадживасилев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Благой Димитров е роден на 27 март 1859 година (стар стил)[1][2] в голямата кайлярска паланка Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на българския екзархийски свещеник Димитър Хаджиев (Хадживасилев).[3] Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 – 1887 г., нарича поп Димитър

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Благой Димитров е вторият седнал от ляво на дясно
достоен работник за българщината в Кайлярско, [който] се радваше на почит и уважение из кайлярските български села.[4]

Поп Димитър е убит от гърци в хан в Кожани. Братята на Благой Кръстю и Филип завършват Солунската българска гимназия, а Атанас помага на баща им. Благой Димитров учи в родното си село, първоначално в гръцко училище, а от 1868 година в новоотвореното българско. После учи в Цариград. Завършва гимназия в Пловдив. В 1888 година завършва Физико-математическия факултет на Императорския новорусийски университет в Одеса със степен кандидат. От 1877 година учителства в Цариград, после в Солун. В 1885 година взима участие в избухналата Сръбско-българска война с Ученическия легион. В Солунската българска мъжка гимназия и в открития по-късно педагогически курс преподава математика, физика и космография (1883 – 1884, 1888 – 1897). Диригент е на ученическия хор (1883 – 1884). Взима участие в освободителните борби и заподозрян от властите в 1897 година емигрира в България. Учителства в Първа софийска мъжка гимназия.[5][6] Член е на Ма­кедонски­я­ на­учен инсти­тут. Автор е на­ учебни­ци­ п­о ма­тема­ти­ка­ и­ на­ п­ърва­та­ бълга­рска­ ша­х­ма­тна­ кни­­га­, брошура­та­ „Ша­х­ма­тна­ логи­ка­“ (1911).[7]

Честване на Св. Св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов. Вляво от него Благой Димитров, Олга Хаджииванова, учителка и дъщеря на Димитър Хаджииванов, директор на Одринската гимназия. Вдясно от Софроний с шапката – Петър М. Матеев, български търговски агент в Одрин от 1897 до 1904 г. с жена си (с шапката) и сестра ѝ. На втория ред отдолу между учениците оркестранти в средата, с брада и фес на главата е капелмайсоторът Якубиян (Евтим Николов). Вляво от него Димитър Стаматов, Димитър Попниколов, Боян Хаджиниколов (цивилен като външен ученик), вдясно Михаил Нейчев от Лозенград, а в реда зад Якубиян вляво Христо Боботаков (прав с цигулка до ученичката), вдясно – Димитър Груев, Георги Хаджиатанасов, Коста Георгиев, Михаил Балджиев. В първия ред на седналите, между малките деца са учителите Христо Генчев, историк, а на лявата му ръка Христо Попвасилев, литератор. Между тях двамата едно малко момиче.
Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.

През Балканската война в 1912 година родната къща на Благой Димитров е нападната от андартска чета. Братът на Благой Кръстю (Ставри) извежда семейството си и заедно с тъст си Кръстю (Къци) Врингов и Козма Стойчев отбранява дома като тримата загиват в запалената къща.[8] На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, Благой Димитров заедно с още 13 души от тези околии подписва „Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:

Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[9]

След Първата световна война активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. През септември 1934 година като представител на Кайлярското македонско братство подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат[10]. В 1941 година Димитров като председател на Емборското братство подписва Призива за присъединяване на Вардарска Македония към България. Умира в 1944 година в София.[11]

Син на Благой Димитров е юристът Манчо Димитров, адвокат, съдия в Апелативния съд, убит от Лев Главинчев около 20 септември 1944 година. Друг негов син е Стефан Димитров – директор на Плевенската гимназия[12] и на Първа мъжка и Първа девическа гимназия в София в периода 1933 – 1944 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чествуване 70 годишнината на г. Благой Димитровъ. // Македония III (748). 6 април 1929. с. 1.
  2. Препис от 1900 г. на оригиналното кръщелно свидетелство №1 вр. 2 издадено от църквата „Свети Мина“ в Емборе и двете книги издадени по повод 70-та и 80-та му годишнина.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 675.
  4. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 24.
  5. Юбилейна книга на Първа софийска мъжка гимназия по повод 50-та ѝ годишнина, Държавна печатница, София, 1929, стр. 55.
  6. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
  7. Българска федерация по шахмат.
  8. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 24 – 25.
  9. Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България. София, Царска придворна печатница, 23 април 1913 г. с. 8. Посетен на 22 април 2015.
  10. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.755
  11. Миладинова, Царевна. „Епоха, земя и хора“.
  12. п. Исаковъ, Аспарухъ. От другата страна на медала. Indianapolis, USA, Printed by the Macedonian Tribune, 1979. с. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония