Благой Тодев
| Благой Тодев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Благой Иванов Тодев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодев е роден в 1868 година в Банско, в Османската империя, днес България и е брат на Борис Тодев и Асен Тодев от големия бански род Тодеви. Благой завършва основното си образование в Банско, III клас в Цариброд и IV клас на българската гимназия в Солун. Поради лични причини напуска гимназията и започва да се занимава с търговия в Солун, Кавала и Разлог във фирмата на „Братя Лазарови“.
Покръстен е от Гоце Делчев в 1896 година и става член на революционния комитет в Банско. След аферата „Мис Стоун“ братът на Благой Борис Тодев е убит от турци заедно с Никола Проданичин и Милан Колчагов. Семейство Тодеви се установява в София. Благой Тодев взема участие в Илинденско-Преображенското въстание в Пирин и се сражава при Яловарник, Бачево и Белица до края на есента, след което се завръща в България. Доброволец е в Македоно-одринското опълчение, в чието създаване взима участие. По време на Балканската война се сражава при Шаркьой.[1][2]
След войната продължава да се занимава с търговия. Тодев умира на 4 януари 1937 година в София.[3][4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Радон Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Тодев (около 1785 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Гинда Димитрова Молерова | Никола Тодев (1818 – 1908) | Благо Тодев (1820 – 1862) | Парашкева Тодева | Костадин Димитров Сирлещов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Лазар Тодев (1853 – 1898) | Иван Тодев | Георги Тодев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Тодев (1873 – 1952) | Мария Тодева (1886 – 1969) | Благой Тодев (1868 – 1937) | Борис Тодев (1877 – 1905) | Асен Тодев (1882 – 1935) | Радон Тодев (1869 – 1903) | Лазар Тодев | Манда Тодева | Никола Пандев (четник на Сандански) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Здравка Воденичарова (1912 – 2004) | Илия Воденичаров (1907 – 1960) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пирин Воденичаров (1937 – 1992) | Румен Воденичаров (р. 1938) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Т., Л. Благой Ивановъ Тодевъ // Илюстрация Илиндень 2 (82). Илинденска организация, Февруарий 1937. с. 12 – 13.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 704, 706.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 166.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 465.
