Благой Чубриев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Благой Чубриев
Благой Марков Чубриев
председател на ИК на ГНС/ОбНС Михайловград
Роден
Благой Марков Чубриев
28 април 1933 г.
Починал
28 юли 2011 г.

Националност българин
Политика
Професия финансист
Партия БКП
Отличия "Сребърен орден на труда", орден „Червено знаме на труда“
Семейство
Съпруга Иванка Симеонова
Деца Мариус, Орлин

Благой Марков Чубриев е български политик, деец на БКП, председател на ИК на ГНС/ОбНС Михайловград през периода април 1978 – декември 1983 г., секретар на градския комитет на БКП (1973 – 1978 г.), заместник-председател на ИК на ОНС (1983 – 1985 г.), общински и окръжен съветник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 април 1933 г. в с. Чипровци, Фердинандска околия. Родителите му са членове на БКП, участници в Септемврийското въстание 1923 г. Учи в с. Белимел и завършва гимназиално образование в Михайловград през 1951 г. Постъпва курсант в Народно военно химическо училище в Карлово, но е освободен поради здравословни причини. През 1953 – 1958 г. е студент във ВФСИ в Свищов по специалността „икономист-финансист“. Започва работа като началник Бюро-каса във военно поделение в Михайловград и данъчен инспектор в Околийския народен съвет. След 1959 г. e в Окръжен народен съвет – завеждащ сектор „Данъци и такси“. От 1965 г. е член и секретар на ИК на ГНС, през 1966 – 1973 г. е заместник-председател на ИК на ГНС. През периода 1973 – 1978 г. е секретар на ГК на БКП. От април 1978 г. е председател на ИК на ГНС, а след административно-териториалните промени през 1979 г. на ОбНС на селищна система Михайловград и остава на този пост до края на 1983 г. От декември 1983 г. е заместник-председател на ИК на ОНС Михайловград. През 1985 г. е освободен от заеманата длъжност и изключен от БКП, след пленум на ОК на БКП на 19 ноември с.г., за „груби нарушения на социалистическата законност и комунистическия морал“. Членството му е възстановено през 1987 г. от Централната контролно-ревизионна комисия. Работи като заместник-директор по икономическите въпроси в завода за фитинги и директор на Финансово-икономическо направление във фирма „Пима“ (1986 – 1988 г.), където се пенсионира. Избиран е за общински и окръжен съветник, член на градски, общински и окръжен комитет на БКП, членува в БСП, по-късно в комунистическа партия „Георги Димитров“. Има чин от запаса – майор. Награждаван е със сребърен орден на труда (1973 г.) и Червено знаме на труда (1983 г.). През 2001 г. е избран в анкета на Огоста медия за личност на ХХ столетие на Монтана в раздел „Общественик“. Умира на 28 юли 2011 г. в Монтана.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

За председател на ИК на ГНС Михайловград Благой Чубриев е избран на заседание на ИК на ГНС на 23 март 1978 г. През 1979 г. се създават нови административно-териториални единици – селищни системи в т.ч. и селищна система Михайловград със 17 населени места и 63 000 жители. След проведените избори за общински съветници на 25 март 1979 г. Благой Чубриев е избран за председател на ОбНС, заместник-председатели са Иван Петров, Борис Борисов и Николчо Драганов.[2]

Вторият мандат на Благой Чубриев започва след изборите за общински съветници през м. юни 1981 г. и учредителната сесия на ОбНС на 11 юни с.г. Тогава е избран новият състав на ИК: председател – Благой Чубриев, първи заместник-председател Борис Борисов и заместник-председатели: Дойчин Еленков и Николчо Драганов.[3]

При управлението на Благой Чубриев (1978 – 1983 г.) е изградена пешеходна зона по бул. „Г. Димитров“ (бул. „Трети март“) с което се спира автомобилното движение през централния площад. Сред значимите събития от този период е посещението в града на ръководителите на дипломатическите мисии акредитирани у нас през декември 1983 г. Открити са в града редица нови административни, търговски, културно-просветни и спортни обекти: сграда за Драматичен театър „Драгомир Асенов“ и окръжна методическа библиотека „Гео Милев“, спортна зала за волейбол и баскетбол (1978 г.); две нови детски градини в жилищните квартали „Живовци“ и „Младост“, първата в България мебелна къща (1981 г.). По повод на 60-годишнината на Септемврийското въстание 1923 г. са открити: Експозиционна зала за художествени творби на площад „Цеко Тодоров“ (в подножието на м. „Баира“), Дом на техниката, сграда на ОУ на МВР, административно-битова сграда на ТПК „Септември“, хотел-ресторант „Житомир“ с 280 легла и първата част от мемориалния комплекс „Септември 23“ с гаровия площад и скулптурната композиция „Щурмът“ (1983 г.).[4]

В строителството и благоустройството са утвърдени общ градоустройствен план, транспортен комуникационен план на града, застроителни планове на жилищните квартали „Младост“ и „Мала Кутловица“. Работи се на редица строителни обекти: Хлебозавода, Поликлиниката, Дома на техниката, Държавен архив, жк „Младост“. Ежегодно в града се изграждат средно по 350 апартамента, през втория мандат броят им достига над 850, в т.ч. ведомствени жилища, кооперации и построени по индивидуален начин. ИК на ОбНС оказва помощ за осигуряване на необходимата работна ръка в строителството. Завършва строителството на хлебозавода, цеховете за сухо мляко и безалкохолни напитки, започва изграждането на нови обекти: 32 класно училище в жк „Младост 2“; сграда за стоматологичната поликлиника. Работи се по благоустрояване, хигиенизиране и естетизиране на околната среда – настилка на улици, направа на тротоари и бордюри, водопроводна мрежа и канализация. Завършено е изграждането на канализация и пътища в комплексите „Пъстрина“ и „Плиска“, осветление в жк „Младост“. Извършва се реконструкция и благоустрояване на: бул. „Георги Димитров“ (бул. Трети март) по посока на паметника на Христо Михайлов; градинката при черквата; бул. „Хр. Ботев“; гаровия площад с подлезите при гарата. Завършен е обходния път „Михайловград – Юг“, пред завършване е строителството на язовир „Среченска бара“ с което се решава един от най-големите проблеми на града – водоснабдяването. През май 1983 г. в града се провежда национално състезание по озеленяване и ниско строителство със строители от системата на БКС. Всеки втори петък от месеца е обявен от ИК на ОбНС за Ден на хигиената в града.[5]

В търговията са открити 70 нови търговски обекта – супермаркет, сладкарници, магазини и закусвални, извършена е реконструкция и модернизация на заведения за обществено хранене, магазини, щандове и павилиони на предприятията. Има недостиг от търговски обекти в новите квартали „Младост“ и „Пъстрина“. Нараства стокооборота на дребно, продадени са повече стоки на населението, в т.ч. мебели, телевизори, домакински уреди и др. Подобрено е качеството на хляба след влизане в експлоатация на новия хлебозавод. Съществува дефицит на стоки като захарни изделия, фасул, леща, олио, пиво, месни произведения, мляко, плодове и зеленчуци, електродомакински уреди и др.[6]

В комунално-битовото обслужване са въведени нови услуги – експресно химическо чистене, ремонт на електронни и електро-домакински уреди, услуги по домовете. Открити са комплексни приемателни пунктове, в града функционират 138 обекта за услуги – цехове, пунктове, бюра и ателиета. Подобрено е качеството и са съкратени сроковете за изпълнение на поръчките, по-слабо са застъпени услугите в новите жилищни комплекси. Не винаги е налице висока култура на обслужване на гражданите. Има случаи на лошокачествени услуги, невлагане на необходимите материали и неспазване на сроковете за изпълнение на поръчките.[7]

В градския транспорт е изградена система за ръководство и контрол на автобусните превози, увеличен е автобусния парк и продължителността на транспортното обслужване, подобрена е организацията на таксиметровия превоз. Няколко пъти на ден е осигурена автобусна връзка до селата в селищната система. Транспортното обслужване не е добро във върховите часове на денонощието, има случаи на закъснения, не винаги се спазват разписанията на автобусите, липсва добра култура на обслужване. В областта на съобщенията е завършено изграждането на АТЦ Михайловград с 2000 телефонни поста.[8]

В просветното дело са извършени подобрения и обогатяване на материалната база с изграждане на нова сграда за Пето основно училище, разширения на сградите на Второ и Трето основно училище, открито е Седмо основно училище (1982 г.). Извършена е реконструкция на сградата на Първо основно училище и е завършена детска градина в жилищен квартал „Младост“. Започва строителството на сграда за 32 класно училище в ж. кв. „Младост 2“.[9]

В здравеопазването е пусната в експлоатация новата градска поликлиника, започва строителството на стоматологична поликлиника.[10]

В областта на културата е открита Школа по изкуствата, започва приемането на Втора програма на Българската телевизия за жителите на региона (1979 г.) Издадени са: албум на Михайловград, грамофонна плоча „Песни за Михайловград“ и албум „Монтана“, посветен на античното минало на града (1981 – 1983 г.).[11]

Управлението на градската община от Благой Чубриев завършва с изборите за общински съветници на 4 декември 1983 г., и избирането на Красимир Вълков за председател на ОбНС Михайловград .

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавен архив – Монтана, ф. 1542 – Историческа справка на Благой Марков Чубриев; Септемврийско слово, № 137, 21 ноември 1985.
  2. Държавен архив – Монтана, ф. 1346, оп. 1, а.е. 23; Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С.,1991, с. 83 – 87.
  3. Държавен архив – Монтана, ф. 1346, оп. 1, а.е. 23.
  4. Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С.,1991, с. 83 – 87; Слово, №37, 2004.
  5. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 7, а.е. 14, 54; ф. 2, оп. 10, а.е. 6; ф. 1346, оп.1, а.е. 23, 24; Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С.,1991, с. 83 – 87; Сб. Кой кой е в Монтана, Монтана, 1998, с. 36 – 38.
  6. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 7, а.е. 14, 54; ф. 2, оп. 10, а.е. 6.
  7. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 7, а.е. 54; ф. 2, оп. 10, а.е. 6.
  8. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 7, а.е. 14; ф. 2, оп. 10, а.е. 6; ф. 1346, оп. 1, а.е. 23.
  9. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 7, а.е. 54; ф. 2, оп. 10, а.е. 6; ф. 1346, оп. 1, а.е. 23; Сб. Кой кой е в Монтана, Монтана, 1998, с. 36 – 38.
  10. Държавен архив – Монтана, ф. 2, оп. 10, а.е. 6; ф. 1346, оп. 1, а.е. 23, 24.
  11. Герасимов Й. Монтана-Кутловица-Фердинанд-Михайловград, кратка летописна история, С.,1991, с. 83 – 87.
Стефан Кънчев Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Председател на ИК на ГНС/ОбНС Михайловград
(април 1978 – юни 1981)
Благой Чубриев
Благой Чубриев Coat of Arms of Montana (Bulgaria).png Председател на ИК на ОбНС Михайловград
(юни 1981 – декември 1983)
Красимир Вълков