Бластоцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бластоцьол)
Бластоцьол
lang=bg
Бластоцел
Бластоцел с вътрешна клетъчна маса и трофобласт.
Ден 5
Прекурсор Морула
Дава начало на Жълтъчно мехурче

Бластоцел превеждан неправилно и като бластоцьол (на латински: blastocoele) представлява кухина изпълнена с течност намираща се в централен район на бластоциста.

Формиране на бластоцела[редактиране | редактиране на кода]

Бластоцелът се формира по време на ембриогенезата, при процесът на дробене, при когото зиготата се дели митотично. Получените клетки се наричат бластомери.[1]

При висшите бозайници, обикновено между 8-клетъчния и 16-клетъчния стадий повърхността на морулата става по-гладка и по-сферична. Клетките прилепват плътно една към друга и временно образуват уплътнена повърхност в резултат на формирането на здрави междуклетъчни връзки. Процесът се нарича компакция на морулата. Така клетките заграждат пространство наречено бластоцел. Той се запълва с течност в резултат на механизъм, чрез който Na+ се изпомпват през клетъчната мембрана в междуклетъчното пространство от където попадат във вътрешността на зародиша и променяйки осмотичното налягане.[1]

На този етап при висшите бозайниците морулата вече се нарича бластоцист.[1]

Бластоцелът има един полюс, различаваш се по ясно изразеното натрупване на клетки там. Този, вътрешният клетъчен слой се нарича ембриобласт или вътрешна клетъчна маса (ВКМ) и от него ще се образува същинският ембрион. Външният клетъчен слой, заграждащ бластоцела се нарича трофобласт. Той е ще даде плацентата и останалите екстраембрионални структури.[1]

Функция на бластоцела[редактиране | редактиране на кода]

Бластоцелът е важен за процеса на „излюпването“ на бластоцистата от zona pellucida. Налягането в бластоцела се повишава, което притиска околните клетки към zona pellucida. Участък от трофобласта отделя протеолитичен ензим, който разграждат прилежащия участък на zona pellucida. Бластоцистът с подобно на амебовидни движения се провира през отвора, като неговият трофобласт влиза в близък контакт с клетките от маточната стена (ендометриума). Това дава начало на процесът на имплантация на зародиша и до образуването на гаструла.[1]

Пробивът на zona pellusida може да се осъществи „изкуствено“ по механичен или химичен път – т.нар. асистирано излюпване.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ватев, Илия. Биология – Учебник аз медицинските университети. София, изд. „Реко“, 2009. ISBN 954-908-575-9.