Направо към съдържанието

Блатен спореж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Блатен спореж
Червена книга на България
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Астроцветни (Asterales)
семейство:Сложноцветни (Asteraceae)
триб:Senecioneae
род:Senecio
вид:Блатен спореж (S. paludosus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
[ редактиране ]

Блатен спореж (Senecio paludosus) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[1]

Многогодишно тревисто растение. Стъблата са високи 50 – 200 cm, изправени, паяжинестовлакнести, разклонени в горната част и облистени. Листата постепенно намаляват по размер към върха; долните са дълги 10 – 20 cm и широки 1 – 2,5 cm, линейноланцетни до ланцетни, заострени и напилени, а горните – приседнали. Кошничките са с диаметър 30 – 40 mm, събрани в метличесто или щитовидно сложно съцветие; езичестите цветове са жълти. Плодосемките са около 3 mm. Цъфти юни – август, плодоноси август – октомври. Размножава се със семена и вегетативно.[1]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Расте по влажни и мочурливи места край потоци, реки и блата върху алувиално-ливадни почви и черноземи, образувайки фрагментирани, обикновено малочислени популации, а на места – почти чисти съобщества. В България се среща в Североизточна България, Дунавската равнина и Тракийската низина, до около 1000 m надморска височина; в миналото е установяван и във Витошкия район, Рила и Западните Родопи. Общото му разпространение обхваща Европа (без северозападните части и Средиземноморието) и Азия.[1]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Сред заплахите са унищожаването, намаляването или влошаването на качеството на местообитанията вследствие на пресушаване на блатата, корекции на речните корита и битово замърсяване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие, а част от находищата му попадат в защитени територии (природен парк „Персина“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Необходими са детайлно проучване на числеността, площта и екологията на вида, мониторинг на избрани популации и събиране на семена за Националната семенна генбанка в град Садово.[1]