Блатец (област Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село със същото име вижте Блатец (област Кюстендил).

Блатец
Храм „Св. св. Кирил и Методий“
Храм „Св. св. Кирил и Методий“
Общи данни
Население 811 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,22 km²
Надм. височина 151 m
Пощ. код 8878
Тел. код 04512
МПС код СН
ЕКАТТЕ 4337
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
   - кмет
Сливен
Стефан Радев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Блатец
Красимир Динев
(независим)
Блатец в Общомедия

Блатец е село в Югоизточна България. То се намира в община Сливен, област Сливен.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. св. Кирил и Методий", село Блатец

До 1934 година селото се нарича Исирлии или Есирлии (от „исир“ – роб, робово; „лагер за пленници“). С това име селото е познато от възникването му като чифлишко село през XVIII век до 1934 година, когато е преименувано в Блатец, по името на блатото, намиращо се в западната част на селото.

В Сливенския исторически музей се съхраняват бронзова монета от Месамбрия (IV век пр.н.е), римски оброчни плочки от различни материали от късния неолит и халколита, открити в двете праисторически селищни могили, северно от днешното село Блатец, около винарската изба. Преди векове там е имало селище, откъдето идва и името на местността – „Селището“. Южно от Есирлий е минавал керванджийски път за Турция. В годините на османската власт в селото (като най-голямо в региона) се е намирала бейската къща.

След Руско-турската война (1828 – 1829), част от населението на селото се изселва заедно с жители на околните села Бургурджии, Трапоклово и с жители от други села от Сливенско в Бесарабия. Съответно там те създават нови селища със същите имена: Исирлии, Бургурджии и други.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • Читалище „Къньо Мераков“, основано през 1926 година (за кратко време след 1989 г. носи името „Пробуда“). По инициатива на председателя на читалището, Иван Марев, и след съдебно решение името на читалището „Къньо Мераков“ е възстановено.
  • Основно училище „Свети Климент Охридски“, построено 1860 година.
  • Детска градина
  • Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Религия[редактиране | редактиране на кода]

ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА КЕРКИРСКА.jpg

Източно православие.

Храм „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ, построен през 1872 г., с доброволните дарения и труд на всички есирлиици и осветен от първия Сливенски митрополит Серафим на 11 май 1884 година. Стенописите са дело на Нестор Траянов и негови познати, от село Галичник, Македония. В него са служили свещеник Янаки Павлов Динков (първият свещеник на селото, от село Нестрам, Костурско, Егейска Македония, дошъл тук след дълги години като военнопленник в Гърция, свещеноиконом Георги Христосков и други. Към 2017 г. енорийски свещеник е Михаил Тенев Михалев. На 16 октомври 2014 година в храма е посрещнато копие на иконата на Пресвета Богородица Керкирска.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Кукеров ден е езическа традиция от много години, която се е съхранила в селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
Със село Блатец са свързани
  • Соня Келеведжиева – писател, литературен критик, общественик, внучка на Стайко Мирчев от селото
  • Васил Дечев – историк, внук на Киро Дечев от селото
  • Стефан Борисов – Фрушантето – музикант, психолог, дългогодишен ктитор на църквата в Блатец
  • Петър Янев – писател и автомобилен инструктор, създал филм за обучение на водачи на категория „B“
  • Стефан Симеонов – професор, д.ик.н., преподавател в Академията на МВР, ВСУ „Ч. Храбър“, УНИБИТ. Наследник на Илия, Къньо и Тодор Меракови.

На 30 юли 1999 г., на около километър от село Блатец, при автомобилна катастрофа загива попфолк певицата Румяна.