Блез Сандрар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блез Сандрар
Blaise Cendrars c1907.jpg
Блез Сандрар, 1907 г.
Псевдоним Блез Сандрар
Роден Фредерик-Луи Созе
1 септември 1887 г.
Починал 21 януари 1961 г. (73 г.)
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жанр стихотворение, роман
Направление модернизъм, футуризъм
Награди Голямата литературна награда на Париж (1961)
Командор на Ордена на Почетния легион Военен кръст 1914-1918 г.
Подпис Blaise Cenrdars (Unterschrift).jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Блез Сандрар в Общомедия

Блез Сандрар (на френски: Blaise Cendrars) (1 септември 1887 – 21 януари 1961 г.) е псевдоним на швейцарския писател и поет Фредерик-Луи Созе.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

роден на 1 септември 1887 г. в буржоазно семейство на протестанти от Ла Шо дьо Фон, Швейцария. Той е писател със значителен принос в европейското модернистично движение.

На 16 години Фредерик бяга от дома си, като пътува с влак, който го отвежда в Москва. От там той продължава пътуването си с Транссибирския влак и пристига в Китай. За известно време той пътува и живее с Роговин, като те се издържат от продажбата на дребни вещи – отвертки, джобни ножчета, тирбушони и др. На 20 години Блез Сандрар, който впоследствие става натурализиран французин, за първи път пристига във Франция. Първото му начинание се оказва безуспешно, но началото на неговото богатство е отглеждането на пчели. След това той заминава за Брюксел и Лондон. В Лондон той е жонгльор в мюзикхол. Живее в една стая с един млад студент – Чарли Чаплин, който по това време също се е подвизавал с празни джобове.

Влюбен във Франция, Блез Сандрар се включва в Чуждестранния легион по време на Първата световна война – губи едната си ръка. Изпълненият с дързост и новаторство език на Сандрар описва зараждащия се свят на машините, гарите (които той сравнява с катедрали), притеснените или непознати лица, които среща по времето на един век, в който се открива пространството и скоростта.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Блез Сандрар от Амедео Модилиани, 1918 г.

Ето как описва раждането на писателя Блез Сандрар Клод Льороа:

„В Имперската библиотека на Санкт Петербург един млад бижутер чирак открива вълнуващата формула, която Жерар дьо Нервал, малко преди смъртта си, е написал под портрета от художника Жерве. В това отказване от собствената личност, дали Фреди Созе не е очаквал точно това вдъхновение? Другият за него, самият друг – това ще бъде поетът. Когато отива в Ню Йорк в края на 1911 година, решението му е вече взето – той ще пише. В един от онези лични импулси, които често го връхлитат, той рисува автопортрета си, като отдолу преписва формулата на дьо Нервал. За да му остане спомен, той пише датата – 5 май, и се подписва с ФС, инициали, които скоро ще захвърли, измисляйки псевдонима си – Блез Сандрар. През повече от 40 години, от текст на текст, тази формула ще се появява като девиз, понякога като повик към ред. В никакъв случай не спира да бъде другия както в живота си, така и в книгите.“

По повод решението си да се отдаде на писането изцяло самият Блез Сандрар пише:

„Да пишеш значи да изгориш жив, но също и да се възродиш от пепелта си.“

Легендата за Новгород[редактиране | редактиране на кода]

В 1995 г. Кирил Кадийски оповестява, че е намерил уникално антикварно издание от първата творба на Сандрар, „Легендата за Новгород“, публикувана на руски език в Москва през 1907 г. Автентичността на находката е оспорена и следва контроверзия, но междувременно започва да се твърди, че екземплярът е влязъл в частна колекция и до него няма повече достъп.[1][2]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Злато, София: Ив. Г. Игнатов и синове, 1927; прев. А. Филипов
  • Злато: Невероятната история на генерал Йохан Аугуст Сутер (повест), София: Народна култура, 1971, прев. В. Ганчев
  • В сърцето на света (Стихотворения), София: Народна култура, 1987, прев. и състав. Иван Бориславов
  • Поезия / Poemes, София: Нов златорог, 2000, двуез., прев. и състав. Кирил Кадийски, предг. Мириам Сандрар (472 с.) ISBN 954-492-148-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (фр) Khlopina O., „La Légende de Novgorode: analyse d’une falsification“, Feuille de routes, Bulletin de l'Association internationale Blaise Cendrars, n° 47, 2009, p. 71 – 85.
  2. Пламен Дойнов, „Фалшификация или мистификация“, в-к „Литературен вестник“, бр. 30, 26 септември 2007 г., с. 9, 12-13.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]