Блокчейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Блокчейн илюстрация

Блокова верига или Блокчейн (на английски: Blockchain, получено от „блок“ (на английски: block) и „верига“ (на английски: chain)), представлява метод за съхранение на информация в компютърна мрежа чрез непрекъснато растящ списък от записи. Транзакциите, извършени в мрежата, се групират в блокове, които са удостоверени за време и всеки блок е свързан с предходния. Това осигурява хронологична цялост (integrity) на веригата назад до първия блок. Тази технология е родена от разпределената база данни в Биткойн[1], но може да се прилага и в други случаи на удостоверителни услуги[2].

Информацията е криптирана и защитена. Блоковата верига се съхранява в мрежата в разпределен вид (с физически копия върху отделни компютри) и не съществува едно единствено „главно копие“. Процесът на добавяне на нови блокове в случая на криптовалути се поддържа чрез т.нар. „копаене“ (на английски: mining), при което „копачите“ (на английски: miners) се състезават да събират и проверяват транзакции.

История[редактиране | редактиране на кода]

31 октомври 2008 г. – Публикувана е „бяла книга“ (на английски: white paper), описваща работата на системата Биткойн. В нея се съдържа първото детайлно описание на блокчейн. Публикувана е от Сатоши Накамото. По-късно се разбира, че това потребителско име най-вероятно е псевдоним.

3 януари 2009 г. – „Изкопан“ е първият блок, наречен „генезис блок“, който е част от първия блокчейн в света и това дава началото и на първата криптовалута, наречена Биткойн.[3]

12 януари 2009 г. – Направена е първата транзакция, която ползва блокчейн технология, чрез Биткойн.

5 откомври 2009 г. – Бива установен първия обменен курс за криптовалута ползваща блокчейн. Използвано е уравнение, което включва стойността на електричеството нужно на компютър да генерира Биткойни.[4]

Приложение в криптовалутите[редактиране | редактиране на кода]

Всеки блокчейн, независимо дали принадлежи към Биткойн, Етериум или друга криптовалута, съдържа няколко главни елемента. Едни от тях са „транзакции“ и „копачи“.

Tранзакция[редактиране | редактиране на кода]

„Транзакция“, в блокчейн технологията, се състои от няколко главни части.

  • „Хеш“ – Цялата транзакция бива събрана в един низ. Използва се хеш-функция за това събиране. Така транзакцията получава уникален код, който не може да се дублира и може да бъде разпозната по него. Пример за хеш на транзакция, записана в блокчейна на Биткойн: 4a5e1e4baab89f3a32518a88c31bc87f618f76673e2cc77ab2127b7afdeda33b.
  • „Входове“ – Адрес или адреси от които е получена сумата, използвана в транзакцията.
  • „Изходи“ – Адрес или адреси към които е пратена сумата, използвана в транзакцията.
  • „Електронен подпис“ – Създаден е от частния ключ на изпращача или изпращачите. Чрез него се доказва че адреса или адресите им принадлежат и че те са собствениците на изпратените количества.
  • „Такса“ – Количество пратено към „копачът“, който е преработил транзакцията.

„Адрес“ представлява публичен ключ и не бива да се бърка с IP адрес.

Не е задължително да има само един изпращач или един получател в една транзакция.

Процес на копаене[редактиране | редактиране на кода]

„Копачът“, в блокчейн технологията, се грижи за потвърждаването на транзакциите и тяхното организиране във времето.

  1. Когато потребител публикува транзакция в мрежата, при получаване „копачът“ първо проверява валидността. Той прави това, като проверява електронен подпис закачен към транзакцията. Този „подпис“ е невъзможен за фалшифициране, защото изисква фалшификаторът да държи частния ключ на изпращача. Този ключ се генерира от софтуера на изпращача и се записва на твърдия диск.
  2. Ако транзакцията е валидна, копачът я записва в т.нар. „блок“, заедно с други получени и валидни транзакции.
  3. Той прибавя този блок към блокчейна, след последния „изкопан“ блок. Така той организира транзакциите във времето, тъй като без блокове подред няма как потребител да е сигурен, че в Peer-to-peer мрежа те ще пристигнат в определен ред, защото в такава мрежа няма ред.
  4. Транзакция бива считана за потвърдена веднъж, след като е прибавена в „блок“. Няма нужда да бъде прибавяна в следващия блок за следващото потвърждение, а просто да се преброи колко блока има между този в който тя присъства и най-новия блок. Колкото повече потвърждения има транзакцията, толкова по-сигурно е, че тя е необратима.

Възнаграждение[редактиране | редактиране на кода]

„Копачът“, бива наричан така, защото за всеки блок който той създава или „изкопава“, бива възнаграден от системата със криптовалутата която „копае“. Той бива възнаграден, защото за да създаде блок, той освен да прибави валидни транзакции, трябва и да реши даден математически проблем. Биткойн ползва SHA-256 хеш-функция, за да създаде този проблем. Изисква се копачът да създаде хеш с определен брой нули в началото. Тъй като SHA-256 е непредвидлив, това е равносилно на тото без ограничение на опитите, но с много малък шанс за познаване. Това отнема много време, дори с мощен хардуер и е по-лесно за решаване с повече и по-мощни машини, които извършват повече опити за по-малко време. Ако се включат твърде много „копачи“, системата се настройва сама така, че изчисленията да стават по-трудни. Целта е да може да се разпредели наградата, а не един копач с много мощни машини да изкопае всичката криптовалута сам. Това би довело до получаване на пълен контрол над системата от този един „копач“ и ще се изгуби децентрализацията.[5][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]