Блюхер (тежък крайцер, 1937)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Блюхер“
Blücher
Bundesarchiv DVM 10 Bild-23-63-09, Kreuzer "Blücher".jpg
„Блюхер“ по време на изпитанията му.
Флаг Германия Германия
Клас и тип Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител Blohm + Voss в Хамбург, Германия
Живот
Заложен 15 август 1936 г.
Спуснат на вода 8 юни 1937 г.
Влиза в строй 20 септември 1939 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 9 април 1940 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 194,6/205,9 m
Ширина 21,3 m
Газене 5,8 m
7,7 m (максимално)
Задвижване 3 парни турбини Blohm & Voss;
12 котела La Mont;
3 гребни винта;
132 800 к.с.
Скорост 32 възела
(59,26 km/h)
Водоизместимост 14 250 t (стандартна);
18 210 t (пълна)
Броня пояс: 40-80–70 mm;
траверси: 80 mm;
палуба: 30+30 mm;
(скосове: 50 mm)
кули: 160 – 50 mm;
барбети: 80 mm;
бойна рубка: 150 – 50 mm
Екипаж 1600 души
Далечина на
плаване
6800 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 105 mm;
6x2 37 mm;
10x1 20 mm
Самолети 3 – 4 хидросамолет;[1]
1 катапулт
Торпеда 4x3 533 mm ТА[2]
„Блюхер“
Blücher
в Общомедия

Блюхер (на немски: Blücher) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Вторият кораб от типа „Адмирал Хипер“. Първата и единствена бойна операция на крайцера става нахлуването в Норвегия, през април 1940 г., в хода на която кораба е потопен от бреговата артилерия и торпеда в Осло фиорд.

Проектиране и постройка[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер, получил литерното обозначение G и условното име „Erzatz Berlin“ (от нем. замяна на крайцера „Берлин“) е заложен на стапела на завода Блом и Фосс в Хамбург на 15 август 1936 г. На 8 юни 1937 г. е спуснат на вода и получава своето име в чест на пруския фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер. Преди това в германския флот това име носи броненосният крайцерSMS Blücher (1908)“, загинал в сражение с британска ескадра линейни крайцери в сражението при Догер Банк през 1915 г.

Във връзка с редица промени, внасяни в проекта още по времето на построяването, влизането в строй на крайцера е задържано.

На 20 септември 1939 г. „Блюхер“ официално е приет в състава на Кригсмарине (първи командир става капитан цур зе Хенрих Фолдаг). Обаче до пълната готовност на кораба има още време, поправката на многобройните несъответствия и дефекти отнема времето до 27 ноември, когато крайцера се насочва за изпитания на механическата установка в района на Хотенхафен. Поради суровите условия на зимата 1939 – 1940 кораба така и не преминава необходимия курс по бойна подготовка и всестранни изпитания и не може да се счита за напълно боеготова единица към пролетта на 1940 г., когато ОКМ планира неговото участие в операцията по превземането на Норвегия[3].

Операция „Учение на Везер“ и гибел на кораба[редактиране | редактиране на кода]

В. Кофман в своята работа „Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ (под редакцията на С. Сулига) отбелязва, че крайцера „Блюхер“ към момента на провеждането на операцията по нахлуване в Норвегия, „не е направил нито един изстрел от оръдията на главния калибър; не са провеждани също и толкова важните общи учения по ликвидация на последствия от бойни повреди и борба за живучест“.

Независимо от това, крайцера е назначен в състава на групата за превземане на норвежката столица – Осло, под командването на контраадмирал Оскар Кумец, преминал със щаба си на „Блюхер“. Изходна точка на операцията е порт Свинемюнде. На борда са натоварени 830 армейски военнослужещи, в т.ч. около 200 сътрудника на различни щабове, в т.ч. и два генерала – Енгелбрехт и Щусман[3].

Вътрешните помещения и палубата на крайцера са претрупани с боеприпаси за десанта и други пожароопасни предмети. Общата стесненост на претоварения кораб, наличието на голям брой странични хора влошават и без това невисоката боеспособност на „Блюхер“.

По пътя за Осло корабите са на два пъти забелязани от британските подводни лодки (HMS Triton и HMS Sunfish). Първата успява да направи за атака над крайцера, обаче той благополучно се отклонява от торпедата. В нощта на 7 към 8 април ескадрата (в която, освен „Блюхер“, също влизат лекия крайцерЕмден“, тежкия крайцерЛютцов“ и миноносци), влиза в Осло фиорд. При входа във фиорда ескадрата е засечена от норвежки патрулен кораб, бързо пленен от миноносеца „Албатрос“.

При движението през Осло Фиорд най-опасни за германската ескадра са теснините, където са разположени норвежките брегови батареи. Благополучно преминавайки прохода между островите Болерне и Раной, охраняващи входа във фиорда и подходите към главната военноморска база на Норвегия – Хутен и стоварвайки част от десанта за превземането на Хутен, корабите се насочват нататък. В прохода Дрьобак и близо до остров Кахолм ескадрата попада под огъня на норвежките брегови батареи с калибър 280, 150, 57 и 40-мм. Получавайки няколко попадения от 280-мм и 150-мм снаряди, крайцера получава сериозни повреди в средната част на корпуса и рулевата машина. Независимо от това, кораба продължава движението си, изглеждайки, че е преминал опасностите, когато в 5:20 последват два подводни взрива. Според материалите на В. Кофман, най-вероятно, това са торпедни попадения от бреговата торпедна батарея на о. Северен Кахолм[3].

„Блюхер“, потъващ в Осло фиорд, 9 април 1940 г.

В резултат на разрушаващото действие на снарядите, торпедните попадения, а също и на непрестанната детонация на боеприпасите на борда на крайцера, на кораба възниква пожар в средната част на корпуса, гърмят взривове, от подводните пробойни постепенно се увеличава крена. Кораба губи ход, а след сериозен взрив в погреба за 105-мм боеприпаси разпространението на водата по отсеците става неконтролируемо, рязко се увеличава крена. Около 7 часа командира заповядва да се напусне кораба, а около 7:30 „Блюхер“ се преобръща и започва бавно да потъва във водата с носа напред. Крайцера потъва на дълбочина 70 метра, а след неговото потапяне последват няколко подводни взрива[3].

Точни данни за броя загинали и ранени при гибелта на крайцера отсъстват. По германски данни, загиват 125 члена на екипажа и 122 участника в десанта. Спасяват се 38 офицера на кораба, 985 матроса и 538 войника и офицера от армията, в т.ч. двата генерала. Капитан цур зе Фолдаг тежко преживява гибелта на своя кораб. Той загива само след няколко дена – на 16 април 1940 г., в авиокатастрофа над Осло Фиорд[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. В. Патянин Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Часть 1
  2. Вооружение
  3. а б в г д «Блюхер»

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
  • Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Blücher (1937)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.