Бобища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Сърбия вижте Бобище (Сърбия).

Бо̀бища
Βέργα
— село —
Бобища, в далечината Бъмбоки
Бобища, в далечината Бъмбоки
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Географска област Пополе
Надм. височина 836 m
Население 147 души (2001)
Бо̀бища в Общомедия

Бо̀бища (рядко Бо̀бище, в местния говор Бо̀бишча, на гръцки: Βέργα, Верга, до 1926 Μπόμπιστα, Бобиста, Μπόεμπιτσα, Боебиста[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония със 147 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе в подножието на разклоненията на Вич (Вици) и Мурик (Мурики) – Которска планина, Голинска планина и Руката, в прохода между Костурско и Кайлярско, на около 20 километра източно от демовия център Костур (Кастория) и на 10 от село Горенци (Корисос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

По време на Кримската война (1853 – 1856) в района върлуват разбойническите чети на Али Зот и Коста Рели, които нападат Бобища. Четите са унищожени след края на войната.[2]

През XIX век Бобища е чисто българско село, което активно участва в борбата на българското население в Костурско за българско образование и църква:

Не исказанно се израдвахме като чухме за изданиіето на вѣстникъ Македонія, на коѭто само името ѝ ке е причина да разбуди много чувствителны за народность Богарскы сьрца... за това бьрзаме да ви пишеме кратко за състояніето и безпокойствіята от гьрцызмытѣ на тукашнытѣ Богари, и отъ слуховетѣ които се раздаватъ по свѣто за нашата чиста Богарска Костурска околія.

Като ны се давае много важны причины отъ безисторическытѣ и безосновнытѣ зборове на нѣкои интересаты и погьрчены людиніе най повике даскалчета, шчо кажве, оти нашата епархіа дека има синка грьцкы владика, грьцкы училишча и гьрцко по цьрквитѣ пѣеніе, а не по майкиный ни сладокъ Богарски языкъ, да оти тука заключве малоумнытѣ и не опитнытѣ оти е била и требе да быде гьрска, и за това требало да не се извьрли гьрскіо языкъ отъ нашитѣ места, ама да се уварди и да се раширя ошче повике за да не се донеси и введи майкиный ни говоримый и местни Богарский языкъ.[3]

Жителите на Бобища изпращат поздравителна телеграма на Антим I по повод избирането му за екзарх и заявяват, че още на 14 септември 1871 година са се отказали от Патриаршията.[4] Поздравителната телеграма е публикувана във вестник „Македония“ на 13 юни 1872 година:

С настоящето ни грядиме да Ви сърадвами за въскачванието Ви на булгарский сега потъпчен Патриаршески престол и да Ви кажими оти нашата радост е голема и неописана, зачтото Бог ни помилва и ни пущи овчар, за да ни паси и да ни брани от вълци. Ваше Блаженство! Нашето село, като не знаеше съдбата си, си реши само вопросо, като се основаваше на десетио член на царскио висок ферман, оти и едно место (село) има право да ся съедини с коя църква сака и явно се отказва от даждието на Фенер и името на фенерскио владика се отхвърли от църковната ни служба още през миналата година на 14-ий септемврия и като се съединяваме со другите си братя бугаре, припознавами от денес онака за църковно началство Буг(арската) во Цариград Ексархия, за което известихме и до вестник Македония.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бомбища (Bombista) живеят 600 гърци.[6] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Бобища (Bobishta) има 60 домакинства със 190 жители българи[7]. В селото е отворено българско училище, в което в 1873 – 1874 година Златко Каратанасов, в 1876 – 1877 година – Петър Орлов, в 1877 – 1878 г. отново Каратанасов, заместен от Георги Попнаумов, загорицки свещеник, учил в Загоричани и Костур.[8] Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Бобища, за да се опита лично да закрие българското училище.[9]

Печат на „Благотворително братство Пресв. Богородица – Бобища“, Цариград, 1921 г.

В 1882 – 1883 година кметът Никола Бояджиев, епитропът Атанас Митрев Розов свещеник Константин Шаханов започват изграждането на църквата „Свети Николай“.[10]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бобища:

На час и половина северно [от Куманичево], по склоновете на Мирихската планина се извива пътят от Костур за Солун и Воден, минаващ през Клисура. Тук се намира село Бобища с 46 български къщи, плащащи 6200 пиастри данък. В селото има една църква и едно училище с 10 – 15 ученици, които се обучават от свещеника.[11]

Атанас Шопов посещава Бобища и в 1893 година пише:

От Клисура ний слязохме в българското село Бобища... В Бобища се отправихме право в училището, което е ново и доста сгодно... Бобища въобще прави добро впечатление; и двоицата селски свещеници поп Константин и поп Никола са хора с чувства и родолюбие.[12]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 в Бобища живеят 684 жители българи.[13]

От 1890 до 1893 година в Бобища е учител Златко Каратанасов и заедно с новия свещеник Никола Маркулов уговарят преминаването на цялото село под Екзархията[14]

По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е на няколко пъти ограбвано и опожарявано от аскер и башибозук.[15] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Бобища са изгорени всички 150 къщи.[16] Убити са селяните Дине Качаров, Дине Джинар, Митко Янков, Иван Сарков, Мите Христов, Кузман Митрев, Мите Дзиля, Ване Джаклев, Тасе Димитров, Кузо Христо, Тана Лякова, Тана Стефова и Катерина Яловчева. От Бобища 33 души участват във въстанието, от които загиват Манол Розов, Андрей Сидов, Насе Орлов и Кузо Розов.[17] Жителите на изгореното село намират убежище в Клисура. През ноември 1903 година те са посетени от българския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи на пострадалото население.[18]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бобища има 840 българи екзархисти. В селото функционира българско училище.[19] Според гръцки данни селото с 50-те си семейства също е напълно екзархийско още преди 1903 година.[20] Според Георги Константинов Бистрицки Бобища преди Балканската война има 125 български къщи.[21]

Селото е опожарено от турците по време на Илинденското въстание. Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[22]

При избухването на Балканската война в 1912 година деветнадесет души от Бобища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война Бобища попада в Гърция. В 1926 година е прекръстено на Верга, в превод пръчка.

След 1919 година 56 жители на Бобища емигрират в България по официален път.[24] В 1932 година в селото има 30 българофонски семейства всички с „изявено българско съзание“. Общо до 1940 година в България се изселват 55 семейства, а 10 семейства в Цариград и на други места. В 1945 година в селото има 440 българофони всички с „негръцко национално съзнание“. Селото пострадва силно по време на Гръцката гражданска война, по време на която селото дава десетина убити, а 50 души се изселват в социалистическите страни. 33 деца от Бобища са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[24]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 243 жители
  • 1920 – 141 жители
  • 1928 – 155 жители
  • 1940 – 198 жители
  • 1951 – 131 жители
  • 1961 – 157 жители
  • 1971 – 142 жители
  • 1981 – 159 жители
  • 1991 – 147 жители

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бобища
Михаил Розов.
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Сидов (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Митрев Розов, български общественик, епитроп на българската църква[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Михайлов (1869 – 1933), български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас П. Гирганов (Гурганов, Чирганов, 1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Орлов, български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Благой Фанев (1893 – ?), български предприемач и търговец
  • Flag of Greece.svg Блаже Рибов, гръцки комунист[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Атанасов Тенекеджиев (1872 – 1944), български просветен деец, в 1894 година завършва с шестия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[28] учител в Бобища[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попгорганов, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попнаумов, български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Диаманд Димитров (1890 – ?), български военен деец, полковник
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър А. Розов (1866 – ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с петия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[30] учител в Бобища[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Костадинов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попзлатанов (1897 – ?), български политик
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ляпов Гурин (1870 – 1941), български революционер, деец на ВМОРО, публицист, македоно-одрински опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Шишков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Златко Каратанасов, български просветен деец, учител в Костурското българско училище[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Зорка Трайкова Анастасова (1895 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Осма костурска дружина[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Орлов, в 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия[37] в 1912 г. македоно-одрински опълченец, типограф, нестроева рота на Четвърта битолска дружина[38]
  • Flag of Greece.svg Ильо Ставров (? – 1948), гръцки комунист[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Христов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Шаханов, български свещеник в Бобища към 1882 – 1883 г.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Тенекеджиев (Кръсто, ? – 1913), македоно-одрински опълченец, Интендантска рота, Сборна партизанска рота на МОО, пленен на 7 юли 1913 година, починал в Леринския затвор[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Кузо Розов (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбо Стойчев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Шеста охридска дружина[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Розов (1878 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Попкараатанасов, македоно-одрински опълченец, Петнадесета щипска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, готвач, Трета рота на Четвърта битолска дружина[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Розов (1874 – 1934), български революционер и просветен деец
  • Flag of Greece.svg Мичо Чоли (? – 1948), гръцки комунист[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Бояджиев, български общественик, кмет на Бобища към 1882 – 1883 г.[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Калиманов (1882 – ?), завършил в 1901 година Серското българско педагогическо училище[48] македоно-одрински опълченец, учител, живеещ в София, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Петра Пецева (1896 - ?), българска народна певица, емигрира в Свободна България, от нея проф. Николай Кауфман записва в 1955 година песен, изпълнявана в Костурско[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Г. Попов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Николов, македоно-одрински опълченец, Втора и нестроева рота на Пета одринска дружина, носител на бронзов медал[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Орлов, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Апостолов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Николов, български учител и революционер, деец на Дедеагачния околийски комитет на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Типов (Турунджев), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Първа рота на Единадесета серска дружина, носител на бронзов медал[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Константинов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Трета одринска дружина[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Трифон Атанасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, нестроева рота на Шеста охридска дружина[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Цвета Орлова – Божова (1873 – ?), български учителка и революционерка, съпруга на Стоян Божов
  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Гелев, български просветен деец и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Костов (1894 – 1944), български комунистически деец
Починали в Бобища
Свързани с Бобища
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Димитров, екзархийски свещеник между 1860-те – 1870-те години[56]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόεμπιτσα -- Βέργα
  2. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 38.
  3. s:Дописка от село Бобища
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 575.
  5. „Македония“, брой 12, 13 юни 1872 година.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  7. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 110 – 111.
  8. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 14 – 16, 34.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  10. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18 – 19.
  11. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 143.
  12. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 232 – 238.
  13. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  14. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
  15. Автономия“, №26, 29, 31, 39, 45, 46, цитирано по: Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр. 22.
  16. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 – 1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 294.
  17. Илюстрация Илинден, бр.136, стр.13
  18. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 26 - 27.
  19. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp.1 80 – 181.
  20. Μπόμπιστα
  21. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.7.
  22. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 220.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  24. а б Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Verga.
  25. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 177.
  27. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  28. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
  29. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  30. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  31. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 34.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 363.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805.
  34. Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 – 47.
  35. а б Картон на записа № 231. // Български академичен музикален портал на Българската академия на науките. Посетен на 1 юни 2020 г.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  37. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 523.
  39. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  40. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 771.
  41. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 19.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 700.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 661.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 577.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 22.
  46. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  47. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 18.
  48. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 119.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 332.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 582.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.
  54. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 360.
  55. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  56. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.196.
     Портал „Македония“         Портал „Македония