Боби Стойчев

Боби Стойчев
	Боби Стойчев
български революционер
Роден	1872 г. Дряново, Османска империя
Починал	21 април 1906 г. (34 г.) Лугунци, Османска империя
	Боби Стойчев в Общомедия

Боби Стойчев^[1] с псевдоними Бобев,^[2] Дреновски^[3] и Бобе Кумановски^[4] е български офицер и революционер, скопски и кумановски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Съвет на войводи – Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Стойчев е роден в 1872 година^[5] в град Дряново. Служи като старши подофицер в 18-и етърски полк. През 1902 година се включва в националноосвободителната борба на българите в Македония под влияние на Борис Сарафов и участва в подготовката на четите на ВМОРО.^[6] През пролетта на 1903 година заминава като районен войвода в Светиниколско.

През Илинденско-преображенското въстание четата на Боби Стойчев се обединява с четата на скопския окръжен войвода Никола Пушкаров и на 5 август двете чети водят голямо сражение с турската войска при Гюрищкия манастир.^[7] На 9 август 1903 (стар стил) година при село Дивле четата на Боби Стойчев среща обединената чета на Кръстю Лазаров, кратовския войвода Димче Берберчето и велешкия войвода подпоручик Панчо Константинов, при село Сопот дават сражение на турска потеря. Оттеглят се и през Сърбия се прибират в България, където за кратко са интернирани. Преди края на въстанието правят повторен опит за навлизане в Македония, но четата се разпада.^[8]

Четата на Боби Стойчев в 1903 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Стойчев участва в съвещанията от края на 1903 година в София, на които се определя тактиката на борбата след въстанието. С щипската чета на Мише Развигоров на 8 декември 1903 година Боби Стойчев заминава за Македония.

В края на март 1904 година Боби Стойчев е определен за войвода в Скопско. През лятото по поръчение на Борис Сарафов по погрешка прокарва за пръв път сръбски войвода в Македония - Григор Соколович Ляме, като му отваря достъп до куриерските служби на ВМОРО.^[9] Ляме се представя за войвода изпратен от мнимо македонско дружество в Ниш, а всъщност е пионер на сръбската пропаганда в Македония. Впоследствие той преминава официално на страната на Сърбия. Боби Стойчев, след като разбира заблудата си, се извинява за това, че е подпомагал сърбоманската чета на Соколович.^[10] Като скопски войвода Стойчев действа активно срещу сръбската пропаганда.

На 14 декември 1904 година четата на Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от сръбската чета на Йован Довезенски, разбита предния ден от Атанас Бабата при Шопско Рудари.^[11]

През март 1905 четата на Боби Стойчев и велешката чета на Иван Наумов Алябака водят сражение с турска войска при кумановското село Павлешенци, в което дават 20 убити. Четник на Стойчев в 1905 година е бъдещият войвода Спиро Дильов.^[12] През ноември 1905 година Боби Стойчев се прибира за лечение в България. През февруари 1906 година влиза повторно в Македония с чета в състав:

Чета на Боби Стойчев, 18 февруари 1906 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Боби Стойчев	Дряново		убит на 20 април в Лугунци
2.	Герасим Мицов	Неманици	Щипско	убит на 20 април в Лугунци
3.	Милош Костов	Пчиня	Кумановско	6 октомври 1906 година
4.	Илия Стефанов	Пезово	Кумановско	6 октомври 1906 година
5.	Дим. Т. Н. Димитров	Брезник^[13]	Тетевенско	6 октомври 1906 година
6.	Борис Рашев	Дряново		ранен на 2 май 1906 година
7.	Стоян Георгиев	Брезник		ранен на 2 май 1906 година
8.	Георги Димитров	Самоков		ранен на 6 май 1906 година
9.	Васил Иванов	Радибуш	Радомирско	ранен на 6 май 1906 година
10.	Христо Иванов			ранен на 6 май 1906 година
11.	Саздо Арсов	Кокошине	Кумановско	ранен на 6 май 1906 година
12.	Нойко Златанов	Ясеново	Казанлък	ранен на 6 май 1906 година
13.	Стефан Христов	Бух	Битолско	ранен на 6 май 1906 година
14.	Найден Драганов (Късморя)
15.	Пано Буков	Велес		заловен жив от турците
16.	Саво Величков	Дивля	Радомирско
17.	Богдан Иванов	Крушица	Скопско
18.	Кольо Христов	Дряново		убит на 25 юни 1906 край Крапа^[14]
19.	Петър Бунов	Орхание
20.	Александър Михов	Тетово
21.	Анто Величков	Петрич	Софийско
22.	Раде		Пловдивско
23.	Роман Величков	Русчук
24.	Иван Асепов			изпъден^[15]

Поради сериозното раздвижване на турските войски в Овче поле обединените чети на Боби Стойчев и подпоручик Панчо Константинов се пренасят във Велешко през ранната пролет на 1906 г. На 17 април четата се разполага за почивка в двора на манастира „Свети Йоан Ветерски“ край село Ветерско.

Поради голямата си самоувереност Боби Стойчев допуска четата да бъде обградена в манастира от турски аскер. На следващия ден се водят целодневни сражения между четниците и повече от 3000 души редовна армия. През нощта, под прикритието на силен дъжд, четниците, командвани от Никола Дочев пробиват пътя си навън и сутринта се прикриват при село Новачани. На 20 април четата на Боби Стойчев се отделя и тръгва към Гюрищкия манастир.

При поредна проява на непредпазливост Боби Стойчев оставя четата си да денува в село Лугунци. Сутринта на 21 април селото е обградено от турски аскер, турците подпалват селото и избиват невинните му жители, а в боя пада цялата чета и сам войводата Боби Стойчев.^[16]

Бележки

↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 164.
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 97.
↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 350. (на македонска литературна норма)
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 445 – 446.
↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София^{[неработеща препратка]}
↑ Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 17 – 18.
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 290.
↑ Стоян Аврамов, Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава V
↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.
↑ Вероятно Брестница.
↑ С четата на Георги Ацев
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
↑ Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава X

[1] Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 86.

[2] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 164.

[Свидетелства_97-3] Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 97.

[Сведоштва_350-4] Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 350. (на македонска литературна норма)

[5] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2

[6] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 445 – 446.

[7] Биографични данни от библиотека на ВМРО-София^{[неработеща препратка]}

[8] Лазаров, Кръсто. Революционната дейност в Кумановско. Библиотека „Струмски“, 2015. ISBN 978-619-7212-02-0. с. 17 – 18.

[9] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 290.

[10] Стоян Аврамов, Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава V

[11] Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.

[12] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 157.

[13] Вероятно Брестница.

[14] С четата на Георги Ацев

[15] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42

[16] Аврамов, Стефан. Революционни борби в Азот (Велешко) и Поречието, Глава X

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]