Бог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Бог е най-висшата реалност в монотеистичните, а и в някои политеистични религии (тук се разбира върховният Бог създател, затова думата се изписва с главна буква). Монотеизмът е вяра в един Бог, а политеизмът – в много богове. Тази статия се отнася за Бога Творец – създателя на света.[1]

Философи и богослови приписват на Бога следните атрибути: всезнание, всемогъщество, вездесъщие, всеблагост, божествена простота и вечно съществуване. Бог е описван като нематериален, като личност, източник на всеки морален дълг и най-великото от всички възможни същества.[1] С всички тези атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от юдейските, християнските и мюсюлманските мислители и духовни учители, включително св. Августин,[2] Ал-Газали,[3] и Маймонид.[2] Зигмунд Фройд осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния баща,[3] докато марксистките автори откриват корените му в безсилието на мъжете и жените в условията на потисническите общества.

Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бога,[3] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободната воля. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[4] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [5]

Според това, колко божества признават и почитат, религиите могат да бъдат монотеистични, политеистични и примотеистични. При монотеистичните религии (като християнството и исляма) се признава съществуването само на един Бог, който често е наричан Господ (т.е. господар) или Аллах (на арабски: الله – „бог“). Политеистичните религии признават съществуването на множество богове, всеки със своя важна функция. Примотеизмът по същество е политеистична религия, но при него едно божество се смята за върховно и особено важно за света и хората, а останалите божества се възприемат като по-низши, подчинени нему.

Имена на Бог[редактиране | редактиране на кода]

Концепциите за Бога варират значително, но думата „Бог“ в българския език и нейните съответни преводи в другите езици (на [на латински: Deus, на гръцки: Θεός, на санскрит: Ishvara, на арабски: Allah) се използват за обозначаването на всички тези концепции.

Същото се отнася и за ивритското El, но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като Яхве или Йехова. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.

На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името Кришна-Васудева, а по-късните – Вишну и Хари. Аборигените гуанчи (от Тенерифе, Испания) наричат Бога с името Ашаман.

В Стария и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е Йехова, което означава: "Той причинява да става." Друго име е Ел Шадаи, означаващо Бог Всемогъщи. Третото доста известно име е Ел Елион, означаващо Всевишен.

Концепции за Бог[редактиране | редактиране на кода]

Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.

Представите за Бога силно се различават. Богослови и философи изучават многобройните концепции за Бога от зората на цивилизацията.

Авраамическите религии (юдаизмът, християнството и ислямът) са монотеистични, но имат съществени разлики – например догматът за триединството съществува единствено в християнството.

Индийските религии се различават по своите представи за божественото според региона, сектата и кастата, като биват от монотеистични и политеистични до атеистични.

Будизмът е на практика атеистичен.

В съвремието се формират и развиват някои по-абстрактни представи, като процесовата теология и отвореният теизъм. Концепциите за Бога, в които вярват отделните личности, се различават толкова силно, че няма ясен консенсус за същността на Бога.

Съществуване на Бога[редактиране | редактиране на кода]

През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора – вяра (теизъм) и знание (гностицизъм):

  • Знам, че има Бог (гностичен теизъм).
  • Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм).
  • Не вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен атеизъм).
  • Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм).

От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.

Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Те твърдят, че науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.

Разпространение на вярата в Бога[редактиране | редактиране на кода]

Картата показва процента от хората в отделните европейски страни, отговорили, че „вярват в Бог“. Допитването е направено през 2005 г. В държави с римокатолическо (например Полша, Португалия, Италия), православно (Румъния, Гърция) и ислямско (Турция) мнозинство са с най-висок процент. В България е около 40%.

През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% — към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Richard Swinburne. „God“. В: Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995.
  2. а б Paul Edwards. „God and the philosophers“ in Ted Honderich. (ed)The Oxford Companion to Philosophy, Oxford University Press, 1995.
  3. а б в Alvin Plantinga. „God, Arguments for the Existence of“, Routledge Encyclopedia of Philosophy, Routledge, 2000.
  4. Edward R. Wierenga. „Divine foreknowledge“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  5. Вж. Philip L. Quinn. „Divine command ethics“ in Robert Audi. The Cambridge Companion to Philosophy. Cambridge University Press, 2001.
  6. National Geographic Family Reference Atlas of the World, стр. 49

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за