Богдан Добровски

Богдан Добровски
	Богдан Добровски
български учител и революционер
Роден	18 октомври 1880 г. Славейно, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г.

Богдан Тодоров Доброски^[1] или Добровски е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 октомври 1880 година в родопското село Карлуково, тогава в Османската империя, където завършна начално образование.^[2]^[3] В 1900 година е заклет като член на ВМОРО, като пренася тайна поща, оръжие, превежда чети и подготвя амуниции.^[2]

В 1901 година при превеждането на четата на Вълчев от 23 четници попадат на засада, но четата я разпръсва и успява да премине на турска територия, но е забелязана от жители на Виево^[2] и мюдюринът Раиф Делиеминов уведомява Салих паша Сиврия. Скоро след това домът на Добровски в Карлуково е обискиран, а Богдан Добровски заедно с баща си Тодор и братята Христо, Иван и Димчо и братовчед им Емануил Беев са арестувани и отведени в Пашмакли. В затвора са мъчени да издадат ръководителите на организацията и убийците на Дечо Стоев и Атанас Шапарданов. От Пашмакли през Ксанти, Гюмюрджина и Дедеагач са откарани в Одрин. Намесва се братът на Богдан Манол Добровски, който преподава в Американския колеж в Самоков, който убеждава директора Томпсън да се оплаче във външното министерство в Лондон, откъдето идва заповед до посланика в Цариград за намеса. Така след 6 месеца затвор и 200 златни лири подкуп военният съд ги освобождава.^[4]

След освобождението си Богдан Добровски бяга в Свободна България и се записва ученик в Американския колеж. В Самоков продължава да работи за ВМОРО под ръководстовото на Асен Хадживасилев. По време на аферата „Мис Стоун“ е посредник при обмяната на писма между похитителите и американците в Самоков.^[4]

В 1901 година става учител в Американското земеделско и индустриално училище в Солун.^[4] Председател е на дружеството „Свети Климент“.^[1] В 1911 и 1912 година преподава в българското второкласно училище в Карлуково, като продължава да работи за ВМОРО и приютява чети.^[4]

Преди избухването на Балканската война събира сведения за движението на турски войски, минава границата и ги предава на българските военни. Присъединява се към четата на Пею Шишманов и под командването на капитан Михайлов участва в настъплението до Черни връх южно от Карлуково. Назначен е в общинската тричленка на Карлуково. При Покръстването на помаците в 1912 - 1913 година ръководи милицията от околността. Участва в Първата световна война с 37-а допълнителна дружана в Ксанти.^[5]

На 2 април 1943 година, като жител на Славейно,^[2] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Карапетков, Петко Т. Славеино: минало. Пловдив, Славеиновска благотворителна дружба „Благодетел“, 1948. с. 394.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 105.
↑ В молбата му за пенсия от 2 април 1943 година е посочено, че е 70-годишен.
↑ ^а ^б ^в ^г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 106.
↑ ^а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 107.

[Карапетков-1] а ^б Карапетков, Петко Т. Славеино: минало. Пловдив, Славеиновска благотворителна дружба „Благодетел“, 1948. с. 394.

[Свидетелства_105-2] а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 105.

[3] В молбата му за пенсия от 2 април 1943 година е посочено, че е 70-годишен.

[Свидетелства_106-4] а ^б ^в ^г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 106.

[Свидетелства_107-5] а ^б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 107.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]