Богдан Филов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богдан Филов
Богдан Филов
Мандат
16 февруари 1940 – 14 септември 1943 г.
Назначен от 25 Обикновено НС
Монарх Борис III
Предшественик Георги Кьосеиванов
Наследник Добри Божилов
Роден 10 април 1883 г.(1883-04-10)
Стара Загора, Източна Румелия
Починал 1 февруари 1945 г. (на 61 г.)
София, България
Религия Източно православие
Съпруг(а) д-р Евдокия Петева–Филова
Полит. партия независим
Професия археологисторик
Звание и научна степен
акад. проф. д-р Богдан Филов
Портал  Портална икона   Политика

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944).

Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор, подписан във виенския дворец „Белведере“.

Осъден е на смърт и екзекутиран на 2 февруари 1945 г. от т.нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България, наложен чрез масови репресии сред обществото.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Богдан Филов е роден в Стара Загора в семейството на подполк. Димитър Филов от Калофер (съратник на Христо Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово. Учи в Карлово и Пловдив, и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София през 1900. След това заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901) и Лайпциг (1902-1903), както и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга — притурка на престижното германско списание Klio в Лайпциг.

Изследователска дейност[редактиране | edit source]

От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г. Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912—1913 и 1915—1918 Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата[1], води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те год.)[2]. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.

Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910-1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).

По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933). Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1944).

Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9 до 16 септември 1934 г. От 1918 г. е дописен член на БАН, а от 1929 - действителен член, а на 27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. именно от неговото правителство.

Преподавателска дейност[редактиране | edit source]

Заявление за участие в конкурса за доцент по археология, 1910

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент по археология на стария свят в Софийския университет на 30 декември 1910 г., на следващата година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитационен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. По тази причина той е назначен по-късно, чак през 1914 г., за частен хоноруван доцент, а през 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството в СУ, където преподава, включително докато е министър, до 1941 г. Основател е и първи уредник на „Археологически семинар“ към Историческия факултет (1921-1940). Води 9 курса в СУ, като e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и ректор през 1931-1932 г. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета.

Действителен член

  • Германски археологически институт, Берлин (1924)
  • Руски императорски археологически институт, Цариград (1910-1915)
  • Австрийски археологически институт, Виена
  • (основател и редовен член) Съюз на българските учени, писатели и художници, София (1918)

Дописен член

  • Пруска академия на науките, Берлин (1938) [3]
  • Баварска академия на науките, Мюнхен - дописен член (1929), сенатор (1939)
  • Славянски институт 'Н. Кондаков', Прага (1929)
  • Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
  • Научно дружество в Гьотинген (1932)
  • Унгарско научно дружество Kőrösi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
  • Нумизматично дружество, Виена
  • (член) Постоянен комитет за етруски проучвания, Флоренция
  • Комитет за византийски проучвания, Ню Йорк
  • Испанско дружество за антропология, етнография и праистория, Мадрид (1941)

Председател

  • Българска национална комисия за интелектуално сътрудничество (1923-1934)
  • Международен комитет за интелектуално сътрудничество, Женева (1934-1940)
  • Българо-гръцко дружество в България (1938)

Почетен член

  • Археологическо дружество на Гърция, Атина

Доктор хонорис кауза

  • Университет, Атина (1937)
  • Университет, Берлин (1939)
  • Кралски университет, Будапеща (1941)
  • Университет на Падуа (1942)

Политическа дейност[редактиране | edit source]

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.

Протоколът от Тристранния пакт с подписа на Филов

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца „Белведере“ във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. Така на 19 април, наречен Български Великден,[4] българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април - в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за “Цар-обединител”, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Д-р Клодиус” България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени "под временно българско управление". Окончателното прокарване на границите е оставено за периода след войната.

На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент [1] в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов [2]. Назначаването му на този пост е грубо незачитане на Търновската конституция, която категорично предписва, че Регентски съвет се избира единствено от Велико народно събрание, а не от Обикновено, — т.е. „изборът“ му е нелигитимен. Присъствието на член на царуващата династия (Кирил Преславски) също е в противоречеие с Търновската конституция. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.

Екзекуция[редактиране | edit source]

Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, Филов веднага е изпратен под конвой в София (в сградата на "Славянска беседа") и десетина дни по-късно (21 септември) — на тримесечни разпити в хотел в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. На 3 януари 1945 г. [3] Филов и останалите му колеги са върнати в България и изправени пред Народния съд, предвиден още в проектопрограмата на Отечествения фронт от 1942 год. Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита си пред Народния съд [4] на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната присъда.

Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 2 февруари 1945 г.

Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните титли — отнети. Името на Б. Филов за дълги години е зачеркнато от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.

Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.

Награди и отличия[редактиране | edit source]

  • орден “Св. Александър“ с грамота (3 октомври 1934) от цар Борис III за заслуги по уреждането на IV византоложки конгрес
  • унгарски орден "Corvin" (Corvin Medal) за високи научни заслуги (1942)

Семейство[редактиране | edit source]

През януари 1932 г. Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева–Филова (1901-1973) - генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография и модерно изкуство.

Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чийто баща е внук на брата на Филов Святополк, както и племенничките на съпругата му Евдокия (Кита).

Противоречия[редактиране | edit source]

През май 2009 г. по повод именуването на улица по името на Богдан Филов (предложението идва от д-р Борислав Бориславов - археолог, съветник от СДС) от Израелското посолство изразяват "шок" в писмо, в което се казва: "Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в Новите земи, които да депортират тамошното еврейско население", след което Бойко Борисов, тогава кмет, внася предложение за отмяна на наименуването [5]; решението е отменено по-късно от Столичния общински съвет с гласове на ГЕРБ и БСП.[6]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.standartnews.com/archive/2004/11/29/history/
  2. http://www.dveri.bg/content/view/2274/172/
  3. Богдан Филов, Берлин-бранденбургска академия на науките
  4. Българският Великден край Охридското езеро, проф. д-р Божидар Димитров, в-к „Стандарт“, 19 април 2004 г.
  5. Кметът Бойко Борисов отмени ул. "Богдан Филов", Градски вестник / gradski.bg, 27 май 2009, линк от 12 април 2010
  6. ГЕРБ и БСП махнаха улица “Богдан Филов”, vsekiden.com, 1 октомври 2009, линк от 12 април 2010

Библиография[редактиране | edit source]

  • Bogdan D. Filow, Die Legionen der Provinz Moesia von Augustus bis auf Diocletian (Klio-Beiheft 6), Leipzig 1906; (Aalen 19632)
  • Bogdan Filow, Erosstatue aus Nicopolis ad Istrum, Berlin 1910
  • Богдан Филов, Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България, СбНУНК XXVI, 1910, 1-80
  • Богдан Филов, Антични паметници в Народния музей, 1912
  • Богдан Филов, Софийската църква „Св. София“, София 1913
  • Богдан Филов, Римското съкровище от Николаево, – ИБАД IV, С. 1914, 1-48.
  • Bogdan Filov, Early Bulgarian Art, Berne (P. Haupt) 1919
  • Bogdan Filov, L'ancien art bulgare (Librairie F. Alcan), Paris 1922
  • Богдан Д. Филов, Старобългарското изкуство, С. 1924; 1993 (пре-издание)
  • Bogdan D. Filow, L'art antique en Bulgarie, Sofia 1925
  • Bogdan Filov, Les miniatures de la Chronique de Manassès à la Bibliothèque du Vatican (Cod. vat. slav. II) par Bogdan D. Filow, traduit sur le manuscrit bulgare par Tatiana E. Kirkova; avec 40 planches en phototypie et 4 planches en couleurs (Musée National Bulgare), Sofia 1927
  • Богдан Филов, Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската бибилотека, С. 1927
  • Filow, Bogdan. Die archaische Necropole von Trebenischte am Ohrida-See. Berlin und Leipzig, 1927
  • Богдан Филов, Старобългарска църковна архитектура, 1930
  • Bogdan Filow, Grabhügelfunde aus Duvanlij in Südbulgarien, Berlin 1930
  • Богдан Филов, Римското владичество в България, 1931
  • Богдан Филов, Първите десетилетия на съвременното българско изкуство, С. 1932
  • Bogdan Filow, Geschichte der altbulgarischen Kunst bis zur Eroberung des bulgarischen Reiches durch die Türken, W. de Gruyter & Co, Berlin-Leipzig 1932
  • Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. (При сътрудничеството на Иван Велков и Васил Миков), С. 1932
  • Богдан Филов, Кръглата Преславска църква и нейните предшественици, С. 1933
  • Богдан Филов, Софийската църква „Св. Георги", С. 1933
  • Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра, С. 1934
  • Богдан Филов, Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско, 1934
  • Богдан Филов — Никола Мавродинов, Сто години българско изкуство, 1820-1920. Каталог на изложбата, устроена в Царския манеж, 28 юний-28 юлий 1935 г. С. 1935
  • Богдан Филов, Куполните гробници при Мезек, 1937
  • Bogdan Filov, The Beehive Tombs of Mezek – Antiquity XI, Oxford 1937, 300-305.
  • Богдан Филов, Пътят на България. През велики изпитания към величие и напредък, (Парламентарни риче №1), С. 1941.
  • Bogdan Filow, Bulgariens Weg. Die Außenpolitik der bulgarischen Regierung. Bulgariens Beitrag zur Errichtung der neuen Ordnung (Hofdruckerei), Sofia 1942
  • Богдан Филов, Идеите и делата на днешния безпартиен режим, С. 1942
  • Bogdan Filow, Ideologie und Programm der Staatsverwaltung in Bulgarien,(Hofdruckerei), Sofia 1942
  • Bogdan Filow, Die Kuppelgräber von Mezek, Homenaje a Julio Martinez Santa Olalla. Vol. II, Madrid 1947
  • Богдан Филов, Дневник /под общата редакция на Илчо Димитров/ (Изд-во на Отечествения фронт), С. 1986; 1990
  • Богдан Филов, Пътувания из Тракия, Родопите и Македония - 1912-1916 /съставител Петър Петров (Унив. Изд-во «Св. Климент Охридски»), С. 1993
  • Богдан Филов, Софийската църква "Св. Георги" / Софийската църква "Св. София", С. 2005.

За него[редактиране | edit source]

  • Алманах на Софийския университет. Животописни и книгописни сведения за преподавателите 1888-1939. София, 1940, стр. 627-629.
  • Мария Златкова, Богдан Филов. Живот между науката и политиката, изд. "Алтея", С. 2007.
  • П. Петров, Пътуване на Богдан Филов в Македония през 1916 г. — Военно истор. сборник, 1991, № 3[5]
  • Евгени Паунов, Кой бе Богдан Филов: Негова кратка био- и библиография - Анали, том I, № 1, София 1994, 82-93, 4 табл.
  • Димитър Овчаров, Богдан Филов и българската средновековна археология – Минало III, № 2, София, 29-33.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • В. Митаков, Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов (редактор Райчо Радулов, изд. "Труд"), С. 2001.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Иван Багрянов и.д. министър на земеделието и държавните имоти
(4 февруари 1941 – 15 февруари 1941)
Димитър Кушев