Богомила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Богомила
Богомила
— село —
Мостът на Бабуна
Мостът на Бабуна
North Macedonia relief location map.jpg
41.5942° с. ш. 21.4753° и. д.
Богомила
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Чашка
Географска област Азот
Надм. височина 499 m
Население (2002) 476 души
Пощенски код 1415
МПС код VE
Богомила в Общомедия

Богомила (на македонска литературна норма: Богомила) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Богомила е главното село на областта Азот и е разположено на 50 километра западно от град Велес, на река Бабуна между планините Якубица и Бабуна. Богомила е спирка на железопътната линия Велес – Битоля.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Стара къща в Богомила

Сведения за съществуването на селото има в османски дефтери от 1445 година.[1]

В XIX век Богомила е българско село във Велешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Богомиле (Bogomilé) е посочено като село със 110 домакинства и 479 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Богомила има 900 жители българи християни.[3].

През лятото на 1868 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че българското село Боговила край Велес е нападнато от 40 дебърски албанци на коне, които го плячкосали без никаква съпротива, тъй като повечето жители работели на полето.[4]

В началото на XX век в Богомила пуска корени сръбската пропаганда в Македония и по-голямата част от жителите му в началото на века са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Богомила има 147 сръбски къщи.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богомила живеят 152 българи екзархисти и 1096 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[6]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Гарата в Богомила

През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богумил (Bogumil) като наскоро посърбено българско село.[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Богумил като българско село.[8]

Селото пострадва значително по време на Втората световна война. Български армейски и полицейски части провеждат Бабунската акция край селото с цел да унищожат Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“[9].

Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 471
албанци 2
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Селската църква „Свети Атанасий“ (Долната църква) е от 1837 година. Манастирът „Свети Спас” е от 1996 година.[11] За Горната църква „Свети Илия“ се смята, че е от XIII век. От първоначалната църква е запазен само олтарният дял и неговата живопис. По-късно на остатъците от стария градеж е изградена трапезария. В близост на Богомила се намира и манастирът „Свети Георги“ на надморска височина от около 800 метра, обиколен с висока букова гора и над поток.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Петър Попарсов
Родени в Богомила
Починали в Богомила

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум 6 (11). 2013. с. 198.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, том II (1866-1871), София 1998, с. 138 / Mazedonien in der Wahrnehmung Österreichischer Konsuln 1851-1877/78, Herausgegeben von V. Paskaleva, Band II (1866-1871), Sofia 1998, p. 138.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.118-119.
  7. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Сеченица 1942, bogomila.makedoniko.com
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония