Богомила
| Богомила Богомила | |
| — село — | |
 Мостът на Бабуна | |
  Богомила | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 499 m |
| Население | 476 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Богомила в Общомедия | |
Богомила (на македонска литературна норма: Богомила) е село в Северна Македония, част от община Чашка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Богомила е главното село на областта Азот и е разположено на 50 километра западно от град Велес, на река Бабуна между планините Якубица и Бабуна. Богомила е спирка на железопътната линия Велес – Битоля.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Сведения за съществуването на селото има в османски дефтери от 1445 година.[1]
В XIX век Богомила е българско село във Велешка кааза на Османската империя. През лятото на 1868 година австро-унгарският вицеконсул в Битола Петер Окули пише, че българското село Боговила край Велес е нападнато от 40 дебърски албанци на коне, които го плячкосали без никаква съпротива, тъй като повечето жители работели на полето.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Богомиле (Bogomilé) е посочено като село със 110 домакинства и 479 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Богомила има 900 жители българи християни.[4]
През януари 1885 година в Богомила пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Тротър се среща с местните българи, които му се оплакват от разбойничеството в областта.[5]
В началото на XX век в Богомила пуска корени сръбската пропаганда в Македония и по-голямата част от жителите му в началото на века са сърбомани под върховенството на Цариградската патриаршия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Богомила има 147 сръбски къщи.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богомила живеят 152 българи екзархисти и 1096 българи патриаршисти сърбомани и в селото работят българско и сръбско училище.[7]
В Сърбия и Югославия
[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богумил (Bogumil) като наскоро посърбено българско село.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Богумил като българско село.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Мих. Иванов от Кочани е български кмет на Богомила от 29 януари 1942 година до 9 май 1942 година. След това кметове са Слави Н. Деянов от Вакарел (13 май 1942 – 30 октомври 1942), Асен хаджи Йорданов от Ваташа (17 ноември 1942 – 13 май 1943), Фердинанд Г. Михайлов от Соколарци (13 май 1943 – 12 август 1944) и Кръстю В. Илиовски от Скопие (12 август 1944 – 9 септември 1944).[10]
Селото пострадва значително по време на Втората световна война. Български армейски и полицейски части провеждат Бабунската акция край селото с цел да унищожат Велешко-прилепския народоосвободителен партизански отряд „Димитър Влахов“.[11]
В Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването от 2002 година селото има 1794 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 471 |
| албанци | 2 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селската църква „Свети Атанасий“ (Долната църква) е от 1837 година. Манастирът „Свети Спас” е от 1996 година.[13] За Горната църква „Свети Илия“ се смята, че е от XIII век. От първоначалната църква е запазен само олтарният дял и неговата живопис. По-късно на остатъците от стария градеж е изградена трапезария. В близост на Богомила се намира и манастирът „Свети Георги“ на надморска височина от около 800 метра, обиколен с висока букова гора и над поток.
Родният дом на основателя на ВМОРО Петър Попарсов – Попарсовата къща е превърната в 1986 година в къща музей.[14][15]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Богомила
Андрей Попарсов (? – 1918), български общественик и революционер- Белко Янкула, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „две юници от добитъка, който се разпръснал по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[16]
Игнат Велков (Игнат Велкович), сърбоманин, четник при Йован Бабунски, участник в битката при Дреново в 1907 година- Петко Станков (Петко Станкович), сърбоманин, четник при Йован Бабунски, участник в битката при Дреново в 1907 година
- Петруш Гьоргев (Петруш Гьоргевич), сърбоманин, четник при Йован Бабунски, участник в битката при Дреново в 1907 година, сражавал се на Солунския фронт през Първата сватовна война
- Петър Попарсов (1868 – 1941), български революционер
Петър Преспанско-Пелагонийски (р. 1946), православен духовник
- Починали в Богомила
- Андрей Попарсов (? – 1918), български общественик и революционер
Пецо Кръстески (1916 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ- Трайко Цветков (1792 – 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко // Патримониум VI (11). Скопје, КАЛАМУС, 2013. с. 198. (на македонска литературна норма)
- ↑ Паскалева, Виржиния, подбор и редакция. Македония през погледа на австрийски консули 1851 – 1877/78, том Ι (1851 – 1865). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-07-8. с. 138.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 – 1878). Т. първи (1878 – 1885), част втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 630.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Сеченица 1942 Архив на оригинала от 2008-10-26 в Wayback Machine., bogomila.makedoniko.com
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2008
- ↑ Парохија Градско - цркви и манастири // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
- ↑ Се обновија Спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски // Ти реков ми рече, 26 ноември 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
- ↑ Cе обновуваат спомен куќите на Петар Поп Арсов и Коле Неделковски // Ти реков ми рече, 4 јули 2012 г. Посетен на 9 ноември 2019 г.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 132. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
