Богомил Гюзел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богомил Гюзел
писател от Република Македония
Роден
1939 г. (77 г.)
Литература
Жанрове стихотворение, есе, пътепис, драма

Богомил Гюзел (на македонска литературна норма: Богомил Ѓузел) е преводач, поет, есеист, писател и драматург от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Богомил Гюзел е син на българския революционер, деец на ММТРО Димитър Гюзелов и на Донка Иванова, братовчедка на войводата Лазар Дивлянски. Роден е в 1939 година в Чачак, Сърбия, където баща му е гимназиален учител, тъй като след излизането от сръбския затвор му е забранено да живее в Македония. След освобождаването на Вардарска Македония през 1941 година заедно със семейството си Богомил се завръща в Скопие, където баща му става директор на Радио Скопие. След изтеглянето на българските войски от Вардарска Македония през 1944 година баща му е убит от македонистката комунистическа власт като „национален предател“.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Богомил Гюзел завършва англицистика в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е в Македонската телевизия и е секретар на Македонския ПЕН център (1963-1964). Между 1964 и 1965 година продължава образованието си в Единбургския университет.

Зрели години[редактиране | редактиране на кода]

Работи като драматург в Скопския драматичен театър (1966-1971) и като програмен директор на фестивала Стружки вечери на поезията (1971 - 1973). От 1976 година е библиограф в Народната библиотека „Св. Климент Охридски“. От 1985 до 1999 година отново е драматург в Скопския драматичен театър. От 1999 до 2003 е директор на Стружките вечери на поезията. Гюзел е пръв председател на дружеството Независими писатели на Македония от 1994 година, на чийто двумесечник за литература и култура „Наше писмо“ е главен редактор от основаването му.[1]

Женен е за писателката Лиляна Дирян.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Богомил Гюзел издава в Република Македония и в чужбина многобройни стихосбирки, проза и драми. Превежда от английски класически автори като Т. С. Елиът, Емили Дикинсън, Шекспир, Бърнард Шоу, Сам Шепърд, Ръдиард Киплинг. Той е един от съставителите на „Антология на съвременната американска поезия“ (1977).

Като поет Богомил Гюзел е определян като част от постмодернистичното течение в литературата на бивша Югославия. В своите поетични и прозаически произведения той отделя специално внимание на миналото, преди всичко на езическия период от развитието на Балканите и интерпретацията на митологичното наследство. Според някои от изследователите на неговото творчество един от емблематичните му стихове е „Главата ми прска под тежината на вековите“ (Главата ми се пръска под тежестта на вековете)[2].

Поезия
  • Медовина, 1962
  • Алхемиска ружа, 1963 (Алхимична роза)
  • Мироносници, 1965 (Мироносци)
  • Одисеј во пеколот, 1969 (Одисей в Ада)
  • Бунар во времето, 1972 (Кладенец във времето)
  • Тркало на годината, 1977 (Колело на годината)
  • Стварноста е сè, 1980 (Действителността е всичко)
  • Опсада, 1981 - (Обсада)
  • Празен простор, 1982
  • Мрак и млеко, 1986 (Мрак и мляко)
  • Рушејќи го ѕидот, 1989 (Рушейки стената)
  • Одбрани песни, 1991 (Избрани стихотворения)
  • Гол живот, 1994
  • Хаос, 1998
  • Она, 2000 (Тя)
  • Одбрана поезија (1962-2002), 2002 (Избрано)
Есета
  • Историјата како маштеа, 1969 (Историята като мащеха)
Проза
  • Куќа цел свет, 1975 (Къща цял свят) - пътеписи
  • Митостории (три драми), 1982
  • Легенди, 1984[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на сайта на Независими писатели на Македония
  2. Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 553-560
  3. Македонски ПЕН център