Богородица (дем Лъгадина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.

Богородица
Δορκάδα
— село —
Стар мост
Стар мост
Гърция
40.8754° с. ш. 23.0518° и. д.
Богородица
Централна Македония
40.8754° с. ш. 23.0518° и. д.
Богородица
Солунско
40.8754° с. ш. 23.0518° и. д.
Богородица
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Надм. височина 505 m
Население 482 души (2001)
Богородица в Общомедия

Богородица или Яниккьой или Еникьой (на гръцки: Δορκάδα, Доркада, катаревуса: Δορκάς, Доркас, преди това Βελισσάριος, Велисариос, до 1927 година Γιανίκιοϊ, Яниккьой[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас), в област Централна Македония с 482 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източните поли на планината Круша (Крусия) на около 30 километра североизточно от Солун над прохода между Богданската планина (Вертискос) и Круша.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Богородица е чисто българско село, числящо се към Лъгадинската каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Богородица (Bogoroditza) е показано като село с 95 домакинства и 110 жители българи.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Богородица (Ени Кьой) живеят 200 души българи-християни.[3]

В началото на века селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Богородица (Bogoroditza) има 240 жители българи екзархисти.[4]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година по време на Междусъюзническата война Богородица заедно със съседното екзархийско Зарово е разорено и опожарено от гърците[5], а голяма част от местните българи се спасяват в България. Част от жителите на селото се установяват в село Склаве.[6] На тяхно място са заселени гърци бежанци от източнотракийското село Караджакьой.[7] Според преброяването от 1928 година Богородица е чисто бежанско село със 114 бежански семейства с 388 души.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Богородица

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γιανίκιοϊ -- Βελισσάριος
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 171.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  5. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 262.
  7. Δήμος Λαγκαδά
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония