Богородица (химн)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на богородица.

„Богородица“ (на полски: Bogurodzica, bɔɡurɔˈd͡ʑit͡sa) е литовска[източник? (Поискан преди 18 дни)] и полска религиозна песен, както и най-старият записан полски поетичен текст с мелодия.

Композирана е между X и XIII век. Първият записан текст е от 1407 г. Включена е в Статута (основния закон) на Великото литовско княжество (1506) и се изпълнява като негов национален химн през XIV – XVIII в. Изпълнявана е при коронацията на първите крале на Кралство Полша от династията на Ягелоните.

„Богородица“, картина от Юзеф Бранд (1909): воини на полско-литовската Жечпосполита пеят „Богородица“ преди бой

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Полски[1]
Bogurodzica dziewica, Bogiem sławiena Maryja,
U twego syna Gospodzina Matko zwolena, Maryja!
Zyszczy nam, spuści nam.
Kyrie elison!

Twego dziela Krzciciela, bożycze,
Usłysz głosy, napełń myśli człowiecze.
Słysz modlitwę, jąż nosimy,
A dać raczy, jegoż prosimy:
A na świecie zbożny pobyt,
Po żywocie rajski przebyt.
Kyrie elison!

Приблизителен превод на български
Богородица девица, богословена Мария!
С твоя син Господен, майко избрана, Мария,
Пощади нам, спусни ни го!
Господи, помилуй!

Твоето дело Кръстителю, божи сине,
Вслушай се в гласа ни, изпълни мислите човечни.
Слушай молитвите, които носим
и ни дай благоволението, за което просим:
А на света, който с бога битува,
След края на живота, райски да пребъде.
Господи, помилуй!

Езикови архаизми[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на Богородица съдържа в себе си много архаизми. Някои от тях са архаични още през XV век.

Някои от лексическите архаизми:

  • Bogurodzica – според Тадеуш Лер-Сплавински е много стара църковнославянска заемка в полския език, дошла в Полша чрез чешко посредничество с първите мисионери[2]; в съвременния полски се използва Matka Boża или Matka Boska (Майка божия)
  • dziela – съвр. полски dla
  • bożyc – съвр. полски Boga (син божи, божи син)
  • Gospodzin – съвр. полски Pan (Господ)
  • zbożny – съвр. полски dostatni
  • przebyt – съвр. полски bytowanie, istnienie
  • rodzica – съвр. полски matka (родител, майка)
  • jąż, jegoż – съвр. полски którą, którego (който, която, които)
Съвременен нотен текст на „Богородица“

За морфологията е характерно запазването на окончанието „i“ в повелително наклонение в някои глаголи (с крайно ударение):

  • raczy – съвр. полски racz
  • ziści – съвр. полски pozyskaj
  • spuści – съвр. полски ześlij

Интересна синтактична особеност е използването на творителен падеж, който не се използва в съвременния полски:

  • Bogiem sławiena – съвр. полски sławiona przez Boga.

Фонетични особености:

  • Krzciciela – съвр. полски Chrzciciela
  • sławiena – съвр. полски wysławiana
  • zwolena – съвр. полски wybrana

Сравнителен пример между рутенски (1529) и полски (1506) варианти на химна:

Богародицо, Девице, Богославена Мария,
У твекго Сына-Кгосподина, Матко зволена Мария
Зычи ж нам, спусти ж нам, кириялейзон.
Bogarodzica dziewica, Bogiem sławiona Maryja,
U twego syna Gospodzina matko zwolona, Maryja!
Zyszczy nam, spuści nam. Kyrieleison.

Съвременни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Анджей Пануфник, Sinfonia sacra (1963)
  • Войчех Киляр, Bogurodzica за хор и оркестър (1975)
  • Кшищоф Мейер, Симфония №6 „Полски“ (1982)
  • Хлопомания, Bogurodzica (от Лудомания) (2008)
  • Стари Олса, Багародзіца (на беларуски език) (2009)
  • Анна Витчак Чернявска и Малео Реггае Рокерс feat Мацол, Bogurodzica (2015)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Bogurodzica. Oprac. J. Woronczak, wstęp językoznawczy E. Ostrowska, oprac. muzykologiczne H. Feicht, Wrocław, 1962. Biblioteka Pisarzów Polskich
  • J.Birkenmajer, Bogurodzica Dziewica. Analiza tekstu, treści i formy, Lwów, 1937
  • S.Urbańczyk, „Bogurodzica“. Problemy czasu powstania i tła kulturalnego, w: Prace z dziejów języka polskiego, Wrocław, 1979
  • A.Czyż, Bogurodzica – między Wschodem i Zachodem. Kilka myśli o duchowej jedności Europy, w: Światło i słowo. Egzystencjalne czytanie tekstów dawnych, Warszawa, 1995

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Zawadzki, Jarek. Selected Masterpieces of Polish Poetry. Jarek Zawadzki, 2007. ISBN 1-4196-7999-6.
  2. Лер-Сплавинский, Т.. Польский язык.. Издательство иностранной литературы, 1954. с. 83 – 84.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]