Богословец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За планината вижте Богословец (планина).

Богословец
Богословец
— село —
Дяволската стена, гравюра от 1842 г.
Дяволската стена, гравюра от 1842 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.7731° с. ш. 22.0217° и. д.
Богословец
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Свети Никола
Географска област Овче поле
Надм. височина 425 m
Население 4 души (2002)
Пощенски код 2227
Богословец в Общомедия

Богословец (на македонска литературна норма: Богословец) e село в североизточната част на Северна Македония, част от Община Свети Никола.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 11 километра южно от общинския център град Свети Никола и на 4 километра южно от първокласния път ВелесЩип.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Богословец е чисто българско село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1825 година. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Богословецъ брои 320 жители, всички българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Богославец (Bogoslavetz) се състои от 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Богословец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богословац (Bogoslovac) като българско християнско село.[4]

В 1994 година селото има 2, а в 2002 година – 4 жители.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Богословец
  • Flag of Bulgaria.svg Арсо Илиев (1860 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Дане Георгиев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Йованче, деец на ВМОРО и ВМРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Йорде Чолаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Монов (1882 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Моне Тодоров (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Сане Арсов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 година[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Официален сайт на Община Свети Никола
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  9. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  10. а б Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
     Портал „Македония“         Портал „Македония