Направо към съдържанието

Богословец

Тази статия е за селото. За планината вижте Богословец (планина).

Богословец
Богословец
— село —
Дяволската стена, гравюра от 1842 година
Дяволската стена, гравюра от 1842 година
41.7731° с. ш. 22.0217° и. д.
Богословец
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаСвети Никола
Географска областОвче поле
Надм. височина425 m
Население4 души (2002)
Пощенски код2227
Богословец в Общомедия

Богословец (на македонска литературна норма: Богословец) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.

Селото е разположено на 11 километра южно от общинския център град Свети Никола и на 4 километра южно от първокласния път ВелесЩип.

В XIX век Богословец е чисто българско село в Щипска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Богослов“ е от 1825 година. През 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Богословецъ брои 320 жители, всички българи християни.[1]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Богославец (Bogoslavetz) се състои от 360 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Богословец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Богословац (Bogoslovac) като българско християнско село.[4]

В 1994 година селото има 2, а в 2002 година – 4 жители.[5]

Родени в Богословец
  • Арсо Илиев (1860 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[6]
  • Дане Георгиев (1897 – 1922), деец на ВМРО, убит през ноември 1922 година от органи на полицията при конфликта на ВМРО с правителството на БЗНС.[7]
  • Гиго Трайчов, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[8]
  • Йованче (Иванчо) Киров (1879 - ?), деец на ВМОРО и ВМРО от 1922 година, четник на Иван Бърльо към 1924 година[9][10]
  • Йорде Чолаков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 година[11]
  • Митре Монов (1882 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[12]
  • Моне Тодоров (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[12]
  • Сане Арсов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 година[11]
  • Симо Янев, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[8]
  • Стефан Коцов, български революционер, четник на Ефрем Миладинов в 1914 година[8]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Официален сайт на Община Свети Никола
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 709.
  8. а б в Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 10.
  9. Списък на Щипската околийска чета на ВМРО, водена от войводата Иван Янев (Йован) Бърльо през 1924 и 1925 г. // Струмски. Посетен на 26 септември 2025 г.
  10. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
  11. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  12. а б Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.