Бодо Узе
| Бодо Узе Bodo Uhse | |
|---|---|
 Бодо Узе през 1950 г. | |
| Роден | 12 март 1904 г. |
| Починал | 2 юли 1963 г. |
| Професия | писател, белетрист, публицист |
| Националност |
 Германия |
| Уебсайт | Страница в IMDb |
| Бодо Узе в Общомедия | |
Бодо Узе (на немски: Bodo Uhse) е немски белетрист, есеист и публицист.
Съдържание
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Бодо Узе е роден в Ращат в семейството на пруски офицер.
Отначало Узе желае да последва военното поприще на баща си, но след поражението на Германия в Първата световна война тази мечта се осуетява и той се включва в различни паравоенни формации, като за известно време е редактор на различни нацистки вестници. През 1930 г. прекратява членството си в националсоцалистическата партия, търси контакт с Комунистическата партия на Германия и става неин член. Тогава започва да пише първите си разкази. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят емигрира в Париж и е лишен от немско гражданство.
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Във френската столица Бодо Узе създава първия си, почти автобиографичен роман „Наемник и войник“ (1935) и взима участие в Международния писателски конгрес за защита на културата (1935). След избухването на Испанската гражданска война в 1936 г. Узе се записва доброволец и се включва като военен комисар в интернационалните бригади. Разболява се и през 1938 г. се завръща в Париж. През 1939 г. писателят се преселва в САЩ, а на следващата година – в Мексико. Там създава художествено най-силната си творба – романа „Лейтенант Бертрам“ (1944).
ГДР[редактиране | редактиране на кода]
След края на войната Бодо Узе се завръща в Източна Германия, където публикува романа „Ние, синовете“ (1948), сборниците с разкази „Света Кунигунда в снега“ (1949), „Мостът“ (1952), първата част на романа „Патриотите“ (1954), „Мексикански новели“ (1957) и сборниците с разкази „Пътешествие в синия лебед“ (1959), „Фреската“ (1960) и „Неделно мечтание в Аламеда“ (1961).
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Бодо Узе си създава име като майстор на социалнокритическия разказ, изграден с ярък неусложнен език, но с дълбок, често приглушен лиризъм. В 1963 г. става главен редактор на престижното литературно списание „Зин унд форм“. Отличен е с „Националната награда на ГДР“ (1954), а от 1955 г. е член на Немската академия на изкуствата.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Söldner und Soldat, Roman, 1935
- Leutnant Bertram, Roman, 1944
- Wir Söhne, Roman, 1948
- Die heilige Kunigunde im Schnee und andere Erzählungen, 1949
- Landung in Australien, Reisebericht, 1950
- Die Brücke. 3 Erzählungen, 1952
- Die Patrioten, Roman, 1954
- Tagebuch aus China, 1956
- Mexikanische Erzählungen, 1957
- Die Aufgabe. Eine Kollwitz-Erzählung, 1958
- Gestalten und Probleme, 1959
- Reise in einem blauen Schwan, 1959
- Sonntagsträumerei in der Alameda, Erzählungen, 1961
- Im Rhythmus der Conga. Ein kubanischer Sommer, 1962
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Бодо Узе- Разкази от Бодо Узе, в превод на Венцеслав Константинов
- ((en)) Филми по произведения на Бодо Узе
|
