Бодо Узе
| Бодо Узе Bodo Uhse | |
| германски писател | |
 Бодо Узе през 1950 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Работил | писател, белетрист, публицист |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман, пътепис |
| Известни творби | „Лейтенант Бертрам“ (1944) |
| Награди | Национална награда на ГДР |
| Уебсайт | |
| Бодо Узе в Общомедия | |
Бодо Узе (на немски: Bodo Uhse) е германски белетрист, есеист и публицист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Бодо Узе е роден в Ращат в семейството на пруски офицер.
Отначало Узе желае да последва военното поприще на баща си, но след поражението на Германия в Първата световна война тази мечта се осуетява и той се включва в различни паравоенни формации, като за известно време е редактор на различни нацистки вестници. През 1930 г. прекратява членството си в националсоцалистическата партия, търси контакт с Комунистическата партия на Германия и става неин член. Тогава започва да пише първите си разкази. След като през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, писателят емигрира в Париж и е лишен от немско гражданство.
Франция, САЩ и Мексико
[редактиране | редактиране на кода]Във френската столица Бодо Узе създава първия си, почти автобиографичен роман „Наемник и войник“ (1935) и взима участие в Международния писателски конгрес за защита на културата (1935). След избухването на Испанската гражданска война в 1936 г. Узе се записва доброволец и се включва като военен комисар в интернационалните бригади. Разболява се и през 1938 г. се завръща в Париж. През 1939 г. писателят се преселва в САЩ, а на следващата година – в Мексико. Там създава художествено най-силната си творба – романа „Лейтенант Бертрам“ (1944).
Творчество в ГДР
[редактиране | редактиране на кода]След края на войната Бодо Узе се завръща в Източна Германия, където публикува романа „Ние, синовете“ (1948), сборниците с разкази „Света Кунигунда в снега“ (1949), „Мостът“ (1952), първата част на романа „Патриотите“ (1954), „Мексикански новели“ (1957) и сборниците с разкази „Пътешествие в синия лебед“ (1959), „Фреската“ (1960) и „Неделно мечтание в Аламеда“ (1961).
Време на признание
[редактиране | редактиране на кода]Бодо Узе си създава име като майстор на социалнокритическия разказ, изграден с ярък неусложнен език, но с дълбок, често приглушен лиризъм. Отличен е с „Националната награда на ГДР“ (1954), а от 1955 г. е член на Немската академия на изкуствата.
През 1963 г. става главен редактор на престижното литературно списание „Зин унд форм“.
Умира на 2 юли 1963 г. в Берлин.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- Söldner und Soldat, Roman (1935)
- Leutnant Bertram, Roman (1944)
Лейтенант Бертрам, изд.: ОФ, София (1950), прев. М. Василева - Wir Söhne, Roman (1948)
- Die heilige Kunigunde im Schnee und andere Erzählungen (1949)
Марш през септември, изд.: „Профиздат“, София (1967), прев. Венцеслав Константинов - Landung in Australien, Reisebericht (1950)
- Die Brücke. 3 Erzählungen (1952)
- Die Patrioten, Roman (1954)
Патриоти, изд.: „Народна култура“, София (1955), прев. Владимир Мусаков - Tagebuch aus China (1956)
- Mexikanische Erzählungen (1957)
- Die Aufgabe. Eine Kollwitz-Erzählung (1958)
- Gestalten und Probleme (1959)
- Reise in einem blauen Schwan (1959)
- Sonntagsträumerei in der Alameda, Erzählungen (1961)
- Im Rhythmus der Conga. Ein kubanischer Sommer (1962)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Бодо Узе- Разкази от Бодо Узе Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((en)) Бодо Узе в
Internet Movie Database
|
