Боемунд III Антиохийски

Боемунд III Антиохийски

Боемунд III Антиохийски

Боемунд III Антиохийски (на френски: Bohémond III d'Antioche; Bohémond le Bambe or le Baube; * 1144; † октомври 1201) е княз на Антиохия (1163 – 1201).

Той е син на княз Раймон дьо Поатие († 1149) и съпругата му принцеса Констанс Антиохийска († 1163), единствената дъщеря на княз Боемунд II Антиохийски (1108 – 1130) и съпругата му Алиса Антиохийска († сл. 1137), дъщеря на крал Балдуин II Йерусалимски.

Боемунд III е васал на Мануил I Комнин, който е женен за сестра му Мария Антиохийска.

Фамилия

Боемунд III се жени четири пъти.

През 1169 г. той се жени за Оргуилеуза фон Харенц (Орцоглиоза), дъщеря на господаря на Харенц, Райналд фон Саинт-Валери, вдовица на Гийом де Фреснел. Те се развеждат 1175 г. Те имат два сина:

• Раймунд IV († 1199), граф на Триполи (1187 – 1189), регент на Антиохия (1193 – 1194)
• Боемунд IV († 1233), княз на Антиохия (1201 – 1216, 1219 – 1233) и граф на Триполи (1189 – 1233).

Боемунд III се жени жени втори път 1176 г. в Константинопол за Теодора Комнина (* ок. 1150/1155; † след 1182), дъщеря на византийския дук Йоан Дука Комнин и Мария Таронитиса. Теодора Комнина е племенница на византийския император Мануил I Комнин. През 1180 г. те се развеждат и той я изпраща обратно в Константинопол. Те имат две деца:

• Констанс дьо Поатие
• Филипа, ∞ Балдуин/Балиан фон Патриарха от Антиохия, те живеят в Акон

Между 1181 и 1199 г. той е женен за Сибила и има с нея един син и една дъщеря:

• Вилхелм (Гиьом)
• Аликс (1216 доказана в документ), ∞ 1204 Гвидо I Ембриако († 1241), господар на Гибелет.

През 1199 г. той се жени за Изабела вон Фарабел, която е разведена, след разболяването на нейния съпруг от лепра. Те имат двама сина и една дъщеря:

• Гийом (Гилимин)
• Боемунд (* пр. 1200; † 1244), господар на Батрун
• Шавия (Ешива).

Литература

• Steven Runciman: Geschichte der Kreuzzüge (= dtv. 4670). 3. Auflage. Deutscher Taschenbuch-Verlag, München 2001, ISBN 3-423-30175-9.
• Wilpertus H. Rudt de Collenberg: A fragmentary copy of an unknown recension of the „Lignages d'Outre-Mer“ in the Vatican Library. In: The English Historical Review. Bd. 98, Nr. 387, 1983, S. 311 – 327, doi:10.1093/ehr/XCVIII.CCCLXXXVII.311.

Външни препратки

• Smbat Sparapets Chronik, rbedrosian.com