Божко Икономов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Божко Икономов
български генерал
ВойниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
12 май 1921 г. (55 г.)

Божко Димитров Икономов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913), участник в Междусъюзническата война (1913), началник на Беломорската отбрана през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Божко Икономов е роден на 12 август 1865 г. в с. Градец, Сливенско. Завършва Сливенската гимназия през 1884 г. с добър успех. На 22 септември 1885 постъпва на военна служба. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Ученическия легион. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание младши портупей юнкер, дипломира се 14 по успех от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3-ти артилерийски полк.[1] На 18 юни 1890 г. е произведен в чин поручик. Като поручик от 2-ра резервна батарея през 1892 г. е командирован за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Брюксел, но постъпва в академията на ГЩ в същия град, а година по-късно е преведен в Академията на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1897 г., като междувременно на 2 август 1894 в чин капитан.[2] През 1900 г. е офицер за поръчки при Военното министерство и прикомандирован в ГЩ. Служи и в 6 артилерийски полк.

През 1901 г. е произведен в чин майор, а през 1905 в чин подполковник. Служи като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия и на 18 май 1909 е произведен в чин полковник. От 1909 г. служи във Военното министерство.

Полковник Икономов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия. При формирането на 4-та отделна армия е назначен и като неин началник-щаб. По време на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Беломорската отбрана, като на 20 май 1917 е произведен в чин генерал-майор. След това работи в Оперативното отделение на Щаба на войската. През 1918 г. е уволнен от служба.

Умира на 12 май 1921 г. в София.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Божко Икономов е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие
  • Народен орден „За военна заслуга“ IV на обикновена лента
  • Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. Танчев, с. 107 (Цит: ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 113, л. 336; ф. 40, оп 2, а. е. 1005, л. 92; ВИ, №10, 18 април 1892; №13, 9 май 1892л №31, 28 август 1893; №61, 23 септември 1897; Списък на генералите и офицерите (1892), с. 270; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 51)
  3. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 59

Източници[редактиране | редактиране на кода]