Бозец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бозец
Άθυρα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 22 m
Население (2001) 1 693 души

Бо̀зец[1] (на гръцки: Άθυρα, Атира, до 1926 Μπόζετς, Бозец[2]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония с 1 693 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 22 километра източно от Енидже Вардар (Яница) и на 20 километра североизточно от Постол (Пела) в Солунското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБозыцъ като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мозиц (Mozits), Воденска епархия, живеят 360 гърци.[4]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бозецъ има 1 655 жители българи.[6] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[7] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бозец (Bozetz) има 816 българи екзархисти.[8] По-късно, под натиск от страна на гръцката пропаганда, част от населението приема католицизма[9].

В селото има българска църква „Свети Спас“, изгорена от турците през 1904 година и въстановена през 1914 година. Работи българско училище, а след Младотурската революция от 1908 година се отварят гръцко училище и църква[10].

В село Бозец още преди Илинденско-Преображенското въстание има 10 души селска чета на ВМОРО, начело със Стоян Хаджиев[11]. Често стават сражения между дейци на ВМОРО и андартски чети след 1904 година. На 12 август 1906 година андартите са отблъснати след двучасово сражение, а при нападения на 16 септември 1906 година и 13 февруари 1907 година андартите убиват няколко деца и дейци на ВМОРО. Акциите са командвани от Йоанис Деместихас (Капитан Никифорос) и „барба Тасо“ (вероятно Атанас Димов)[12]. На 13 февруари 1907 година 70-членна андартска чета, придружена от гъркомани от Бозец, Петрово и Постол напада къщата на 70-годишния Константин Делитанасов и убива сина му Никола и 7-годишното му внуче Спасе и ранява другия му син Атанас, снаха му Неда и тригодишната ѝ дъщеря Велика. Гръцката чета била придружена от бозецките гъркомани Божин Попдимитров и Дионис Христов и петровските Христо Калин, Мицо Карастоян и Божин Кукул, както и от калугера в Бозец, който е прикрит гръцки офицер.[13]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Бозец има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[14]

При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в Бозец влизат гръцки войски. Арестуват кмета Ат. Самарджиев, помощника му Никола Арабаджиев и учителя Никола Антонов, които отказват да предадат ключовете на общината и училището на гръцката власт. На 5 март 1913 е арестуван и пребит новият кмет М. Филев, след като в кметството са открити 34 пушки при обиск[16]. От селото е прогонена и българската учителка[17]. След Междусъюзническата война в 1913 година Бозец остава в Гърция. Днес почти цялото население на град Бяла, Варненска област, принадлежи на бежанци от Бозец. Наследници на бежанци от Бозец има още в Асеновград, Варна, Пловдив, София и Равда. В 1926 година името на селото е сменено на Атира. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 313 бежански семейства и 438 души бежанци.[18]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[19],а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово
Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прерастнала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[20]
Родени в Бозец
  • Гърция Ангелос Янчис (Άγγελος Γιαντσής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
  • България Атанас Божинов (Божилов, 1883 - ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[22]
  • България Атанас Костадинов (1879 - ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[23]
  • България Божин Кърчоков, четник в околийската чета на ВМОРО, наказан от организацията през Младотурската революция[24]
  • България Георги Димчев (1916 - 1980), ръководител на Македонското младежко националноосвободително движение (1943 - 1944) и командир на 3-та доброволческа дружина във Воденско през 1944 г.
  • Гърция Георгиос Цандзурас (Γεώργιος Τσαντζούρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
  • Гърция Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[21]
  • България Димо Димчев (? - 1919), войвода на ВМОРО
  • Гърция Емануил Димцас (Εμμανουήλ Δήμτσας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, брат на убития Лазар Димцас[21]
  • България Кольо Костадинов Делиатанасов, български революционер от ВМОРО[25]
  • България Младен Димчев, селски войвода на ВМОРО, по-късно бежанец в България[26]
  • България Офил Козаров, четник при Апостол Петков, по-късно бежанец в България[27].
  • България Пено Пецанов, четник в околийската чета на ВМОРО, загинал през 1905 година край Кушиново
  • България Спас Бозечки, деец на ВМРО
  • България Стоян Хаджиев, български революционер от ВМОРО
  • Гърция Теодорос Пападимитриу (Θεόδωρος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[21]
  • България Тодор Кръстев Гуганов, четник в околийската чета на ВМОРО
  • България Тодор Самарджиев, четник от ВМОРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπόζετς -- Άθυρα
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 147.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  9. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.52
  10. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.351-352
  11. Шалдев, Христо, „Из революционните борби в Ениджевардарско“, Илюстрация Илинден, бр. 38
  12. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.348-350
  13. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  14. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските бълтарски училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.163
  17. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185
  18. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  19. Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  20. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр. 352.
  21. а б в г д Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 120.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.93.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.362.
  24. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.344
  25. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.349
  26. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.346, 349
  27. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.292
     Портал „Македония“         Портал „Македония