Бозец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бозец
Άθυρα
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пела
Географска област Солунско поле
Надм. височина 30 m
Население 1524 души (2011 г.)
Демоним бозич̀ани,[1]
Бозец в Общомедия

Бо̀зец[2] (традиционно произнасяно в местния диалект Бозъц,[3]на гръцки: Άθυρα, Атира, до 1926 година Μπόζετς, Бозец[4]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 km южно от Боймица (Аксиуполи) и на 6 km северно от Куфалово (Куфалия), на 30 m надморска височина в Солунското поле, близо до десния бряг на Вардар.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииБозыцъ като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мозиц (Mozits), Воденска епархия, живеят 360 гърци.[7]

На австрийската военна карта е отбелязано като Бозеч (Bozeč), на картата на Кондоянис е отбелязано като Бозец (Μπόζετς), християнско село.[8]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Бозецъ има 1655 жители българи.[10] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бозец (Bozetz) има 816 българи екзархисти.[12] По-късно, под натиск от страна на гръцката пропаганда, част от населението приема католицизма.[13]

В селото има българска църква „Свети Спас“ („Възнесение Господне“), изгорена от турците през 1904 година и възстановена през 1914 година. Работи българско училище, а след Младотурската революция от 1908 година се отварят гръцко училище и църква.[14]

Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[15] а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово

В село Бозец още преди Илинденско-Преображенското въстание има 10 души селска чета на ВМОРО, начело със Стоян Хаджиев.[16] Често стават сражения между дейци на ВМОРО и андартски чети след 1904 година. На 12 август 1906 година андартите са отблъснати след двучасово сражение, а при нападения на 16 септември 1906 година и 13 февруари 1907 година андартите убиват няколко деца и дейци на ВМОРО. Акциите са командвани от Йоанис Деместихас (Капитан Никифорос) и „барба Тасо“ (вероятно Атанас Димов).[17] На 13 февруари 1907 година 70-членна андартска чета, придружена от гъркомани от Бозец, Петрово и Постол напада къщата на 70-годишния Константин Делитанасов и убива сина му Никола и 7-годишното му внуче Спасе и ранява другия му син Атанас, снаха му Неда и тригодишната ѝ дъщеря Велика. Гръцката чета била придружена от бозецките гъркомани Божин Попдимитров и Дионис Христов и петровските Христо Калин, Мицо Карастоян и Божин Кукул, както и от калугера в Бозец, който е прикрит гръцки офицер.[18]

Гръцкият комитет в Бозец е начело с поп Димитър Икономов (папа Димитрис Икономос) и учителката Евталия и е подчинен на комитета в Енидже Вардар. Загиналите гъркомани от Бозец са Тодор Попдимитров Икономов (Теодорос Иконому Пападимитриу), Ангел Янчев (Ангелос Янцис), Лазар Димчев (Лазар Димцас), Тодор Самаров (Теодорос Самарас), Яно Димчев (Янос Димчев) и Яни Карзаков (Янис Карзакис).[19]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Бозец има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[20]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Μπόζιτς) има 790 екзархисти и 120 патриаршисти.[8][21]

При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Бежанци от Бозец на лагер при Свиленград, 22 октомври 1924 г.

През Балканската война на 22 октомври 1912 година, два дни след Ениджевардарската битка, в Бозец влизат гръцки войски.[19] Арестуват кмета Атанас Самарджиев, помощника му Никола Арабаджиев и учителя Никола Антонов, които отказват да предадат ключовете на общината и училището на гръцката власт. На 5 март 1913 година е арестуван и пребит новият кмет М. Филев, след като в кметството са открити 34 пушки при обиск.[23] От селото е прогонена и българската учителка.[24] В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. След Междусъюзническата война в 1913 година Бозец остава в Гърция. Преброяването в 1913 година показва Бозец (Μπόζετς) като село с 345 мъже и 371 жени.[8]

Българските му жители са принудени да се изселват в България - изселват се 718 души.[5] Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България.[8] Почти цялото население на град Бяла, Варненска област, са потомци на бежанци от Бозец. Наследници на бежанци от Бозец има още в Асеновград, Варна, Пловдив, Хасково, София и Равда.

На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт, общо 1133 души.[5] Селищата, от които идват бежанците са цариградските квартали Бююкчекмедже (Атира), Каваклъ (Гардас) и Есенюрт (Калио), градчето Чаталджа (Метрес), Еникьой (Неохори) на Галиполския полуостров, Кюпли в Тракия и от Кюлюк (Кулик) в Понт.[19]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бозеч има 150 къщи славяни християни.[25]

В 1926 година името на селото е сменено на Атира,[5] античното име на Бююкчекмедже.[19] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 313 бежански семейства и 438 души бежанци.[26]

В десетилетието 1948 - 1958 година в селото се заселват и 6 големи каракачански семейства.[19] Според Тодор Симовски от 1613 жители в 1991 година, 300 са с местен произход, 100 са власи, а останалите са гърци.[5]

Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се жито и памук, но е развито и краварството.[5]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 716[5] 924[5] 1404[5] 1542[5] 1698[5] 1742[5] 1749[5] 1681[5] 1613[5] 1693 1524

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[27]
Родени в Бозец
  • Flag of Greece.svg Ангелос Янчис (Άγγελος Γιαντσής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Божинов (Божилов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Кърчоков, четник в околийската чета на ВМОРО, наказан от организацията през Младотурската революция[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димчев (1916 – 1980), ръководител на Македонското младежко националноосвободително движение (1943 – 1944) и командир на 3-та доброволческа дружина във Воденско през 1944 г.
  • Flag of Greece.svg Георгиос Цандзурас (Γεώργιος Τσαντζούρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Димчев (? – 1919), войвода на ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Емануил Димцас (Εμμανουήλ Δήμτσας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, брат на убития Лазар Димцас[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Костадинов Делиатанасов, български революционер от ВМОРО[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Младен Димчев, селски войвода на ВМОРО, по-късно бежанец в България[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Офил Козаров (1864 - 1945), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Пено Пецанов, четник в околийската чета на ВМОРО, загинал през 1905 година край Кушиново
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Бозечки, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Хаджиев, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Greece.svg Теодорос Пападимитриу (Θεόδωρος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Гуганов (1868 -1953), четник в околийската чета на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Самарджиев, четник от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кехайов (1909 - 1999), укривател на Иван Михайлов и Менча Кърничева[34]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 347.
  2. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 687.
  3. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 48, 411.
  4. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 64. (на македонска литературна норма)
  6. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 4 август 2019 г.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  13. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.52
  14. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 351-352.
  15. Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  16. Шалдев, Христо, „Из революционните борби в Ениджевардарско“, Илюстрация Илинден, бр. 38
  17. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 348-350.
  18. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  19. а б в г д Τα Άθυρα. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 4 юни 20201 г. (на гръцки)
  20. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  21. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  23. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.163
  24. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  25. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  26. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  27. Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 352.
  28. а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 93.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
  31. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 344.
  32. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 349.
  33. Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 346, 349.
  34. Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 252.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония