Бойко Нешов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бойко Нешов
български революционер, роден в град Копривщица
Роден
1844 г.
Починал
1920 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Бойко Нешов Тончев (Ганчев) е български революционер, роден в град Копривщица.

Участва като четник в Първата българска легия на Раковски и в четата на Панайот Хитов. След Освобождението е заместник-кмет на София и дарител на Червения кръст,[1]подарил също и къщата си в София на ул. Бенковска.[2]

Панайот Хитов води чета от родолюбци, събрана от всички краища на страната. В мемоарната си книга „Моето пътуване по Стара Планина и животът на някои стари и нови хайдути“ войводата прави старателен опис на имената на своите другари в борбата. Под номер единадесети стои името на Бойко Нешов от Копривщица.[3]

Като много други българи, потърсили къде да изучат занаят и Бойко отива в Цариград през 1862 година. Там българо-униатската община му дава препоръки за да замине за Рим и да се подготви за свещеник. Неговото родолюбие го отклонява от тази задача и го кара да се запише в Първата българска легия. Това се случва, може би поради връзките му с цариградския местен комитет на „верните приятели“. По този начин той откликва на призива на Георги Раковски към млади хора да се записват като доброволци в легията.[3]

След разпускането на легията Бойко Нешов заедно с други легионери се отправя към Румъния. Там се свързва с други будни и свободолюбиви българи и през 1867 г. вече е при Панайот Хитов. През 1876 г. със съдействието на Христо Македонски формира своя чета, с която воюва в сръбско-турската война.[3]

Дарителски фонд „Мария и Бойко Нешови“[редактиране | редактиране на кода]

Съучредители на фонда са Мария Бойко Нешова (по баща М. Георгиева) (1854, Браила – 8 януари 1919, София) и Бойко Нешов Тончев. Мария Нешова завършва четирикласно румънско училище, след което изучава шивачество и домакинство. В къщата им в Браила, в който са отсядали Георги Раковски, Васил Друмев, Васил Стоянов, Райко Жинзифов и др., е наричан „българското консолато“. След Освобождението семейството се преселва да живее в София. Там развиват активна благотворителна дейност. Мария Нешова е член на настоятелството на женското д-во „Майка“ и на македонските женски дружества. През Сръбско-българската война (1885) устройва в дома си болница, заради което е наградена от княз Александър І с орден.[4]

На 15 ноември 1918 г. Нешова прави завещание къщата на ул. „Бенковски“ № 8 в София със застроена площ и дворно място от 465 кв. м. да се ползва от мъжа и до неговата смърт. След неговата смърт от годишния приход на къщата, а в случай че бъде продадена – от лихвите на продажната стойност, да бъдат приспаднати сумите, определени за направата на надгробен паметник и желязна ограда на нейния гроб и гроба на съпруга ѝ (4 – 5 хил. лв.), за църквите „Света София“ в София и „Св. Никола“ в Копривщица по 500 лв., на дружество „Всех скорбящих радость“ – 500 лв. С останалите средства дарителката нарежда да се образува фонд „Мария и Бойко Нешови от гр. София“. За изпълнители на завещанието са посочени Иван Марков от Кюстендил, Петър Браилов, Тодор Въжаров и трима души, назначени от Светия Синод на Българската православна църква, Министерство на народното просвещение и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. След смъртта на Бойко Нешов през 1920 г., а към него са прибавени и останалите от починалия ценности.[4]

Актьор в театъра[редактиране | редактиране на кода]

„Покръщение на преславский двор – драма в четире действия: с пения и осем зрелища“. Издава: Букурещ, 1868 (книгопечятница на К. Н. Радулеска). Сценарий и режисура Добри Войников.[5] Представя се на 11 май 1868 г., по случай празника на светите браятя Равноапостоли Св. св. Кирил и Методий, в за­ла­та на те­а­тъ­ра на Йо­нис Ра­лис в Бра­и­ла. В ролите: Ма­тил­да По­по­вич – Ирина се­с­т­ра на цар Борис Покъстител, Але­к­сан­д­ри­на Ра­ди­о­но­ва-За­п­ря­но­ва – ца­ри­ца Ма­рия-Радослава, Бой­ко Не­шев – цар Борис, ези­че­с­кия жрец Све­то­лид – Христо Ботев, Св. Кирил – Ва­сил Дру­мев, а Св. Методий – Добри Войников. Издаден е и първият български театрален афиш.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Sofiapomni.com. София помни. Посетен на 6 април 2022
  2. ↑ Пулеков, Б. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Общественици, дарители, стопански и културни деятели, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  3. ↑ а б в Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Бойко Нешов. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 79 – 81.
  4. ↑ а б Фонд „Мария и Бойко Нешови // daritelite.bg. Посетен на 5 март 2023.
  5. ↑ Покръщение на Преславский двор: драма в четире действия: с пения и осем зрелища // /books.unibit.bg. Посетен на 25 август 2023.
  6. ↑ Баев, Хараламби. Нашенката, която се еманципира първа // vreme.bg, 1 юни 2017. Посетен на 25 август 2023.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бойко_Нешов&oldid=11912789“.