Бойко Толинов
| Бойко Толинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Бойко Стоянов Толинов, известен и като Бойко Дюкянджията, е революциянер, роден в село Копривщица, четник на Христо Ботев.[1]
Бойко Толинов произхожда от свещенически род. Дядо му е бил калугер в Светогорски манастир и имал мирско име Анатолий, оттам идва и името на рода Толинови. Самият Бойко има дюкян, който обслужва с помощта на съдружник.[2]
На двадесет и две години заминава за Румъния, където попада в обкръжението на хъшовете и приема идеята за революция в българските земи. При завръщането си в Копривщица подарява икони на храмовете и установява полезни взаимодействия с Неофит Рилски. Търси съветите на Найден Геров при него в Пловдив и води активна кореспонденция с други търговци в Цариград. Сприятелява се с Найден Попстоянов, комуто съдейства при основаването на женското благотворително дружество „Благовещение“. Участва съвместно с Тодор Каблешков при създаването на копривщенското Машинническо дружество.[2]
След ново заминаване за Румъния в Александрия попада на сбирка за набиране на доброволци за четата на Христо Ботев и в този съдбовен момент се присъединява към нея. Така е и записан: Бойко С. Толинов из Копривщица, тринадесети поред. В списък на Киряк Цанков копривщенеца е записан под номер осем като Бойко Стелинов.[3] След клетвата пътят му го отвежда през Козлодуй, Бутан, Рашково бърдо (близо до село Сърбеница), местността Камъка, а след престрелка при село Баница Бойко стъпва на Милин камък. Гробът на копривщенеца, загинал от черкезки куршум не е известен на поколенията.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бойко Толинов // digilib.nalis.bg. Посетен на 31 август 2022.
- ↑ а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Студио 18. 2017. с. 126 – 127. ISBN 978-619-7249-17-0
- ↑ Страшимипов, Димитър. История на Априлското Възстание. Пловдив, Пловдивска окръжна постоянна комисия, 1907. с. Т. II. 340.
