Бой при Добрич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бой при Добрич.

Добричка епопея
Първа световна война
Информация
Период 5 септември – 7 септември 1916
Място Добрич
Резултат победа на България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg България,
Flag of the German Empire.svg Германска империя,
Ottoman flag.svg Османска империя
Flag of Romania.svg Румъния,
Flag of Russia (bordered).svg Руска империя,
State Flag of Serbia (1882-1918).svg Кралство Сърбия
Командири
Flag of Bulgaria.svg ген. Стефан Тошев
Flag of Bulgaria.svg ген. Иван Колев
Flag of Bulgaria.svg ген. Тодор Кантарджиев
Flag of Russia (bordered).svg Андрей Зайончковски
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
Убити:1,053
Ранени: 2,324[1]
тежки

Боят при Добрич (известен в българската литература като Добричката епопея) от 5 до 7 септември 1916 г. е сражение от Първата световна война. В него части от III българска армия отблъскват настъплението на румънци и руснаци и с победата си допринасят за освобождението на Южна Добруджа.

Ход на битката[редактиране | редактиране на кода]

На 4 септември 1916 година, след като предните части на румънската 19 дивизия се оттеглят от Добрич, градът е освободен от Осми приморски полк, който влиза в състава на т. нар. Варненски укрепен пункт, командван от генерал Тодор Кантарджиев. Варненските войски са подпомогнати от една бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия начело с генерал-майор Христо Попов. В града българските части се натъкват на много цивилни жертви, избити от румънските власти[2]. Открити са труповете на 53 избити граждани, много повече са отвлечени като заложници.

На 5 септември българските войски са принудени да водят отбранителни боеве за Добрич, тъй като срещу тях са изпратени многократно превъзхождащи ги руски, румънски и сръбски сили, които са задържани. През нощта пристигат подкрепления и за двете страни.

На 6 септември атакуващите руски вериги достигат само на 150 – 200 метра от позициите на варненските войски, но са контраатакувани и отблъснати с удар „на нож“. За да подпомогнат варненските войски, части на 6-та дивизия (35-ти Врачански полк) нападат левия фланг на настъпващите към Добрич руско-румънски войски и по този начин поемат част от вражеския удар. През нощта две дружини от 35-ти полк и артилерийски части са прехвърлени край Добрич в позициите на варненските войски.

На 7 септември се разиграват най-критичните за отбраната на Добрич боеве. Въпреки очакването на българското командване, че решителното сражение ще се проведе в участъка на варненските войски, пред Добрич, руският командващ генерал Андрей Зайончковски насочва основния си удар си на запад, срещу бригадата от Шеста бдинска дивизия – отслабения 35-ти Врачански полк, 36-ти пехотен козлодуйски полк, пионерна дружина и няколко батареи от 2-ри артилерийски полк. За кратко време 35-ти полк, който е подложен на унищожителна атака, претърпява сериозни загуби. За да се облекчи положението на 35-ти полк, разположеният край село Осман факъ 36-ти пехотен козлодуйски полк, получава заповед да атакува във фланг настъпващата руска 61-ва дивизия, но на свой ред е подложен на изненадващ удар от страна на сърбо-хърватската доброволческа дивизия и е принуден да отстъпи, с което 35-ти полк изпада в критична ситуация. Неминуемата загуба и отстъплението от току-що освободения Добрич е предотвратена от своевременната намеса на разположената на запад конница на генерал Иван Колев, която прави бърз и смел преход на югоизток от Кочмар, след като на 3 септември вече е разбила превъзхождащите я руско-румънски части в битката при Карапелит. Без да дочака заповед от Щаба на армията, генерал Колев насочва своята Първа конна дивизия срещу фланга на сръбските части, като оставя слабо прикритие срещу руската 3-та кавалерийска дивизия. В късния следобед на 7 септември край с. Голямо Чамурлий конната дивизия разгромява сърбо-хърватската дивизия и я принуждава да отстъпи в безпорядък. Това води до паника и сред руските части, разположени пред фронта на варненските войски, които също отстъпват на север.

Загуби[редактиране | редактиране на кода]

В боевете при Добрич от 1 до 7 септември 1916 година българските войски губят 1012 убити, безследно изчезнали и починали от раните си войници и подофицери и 31 офицери. Най-големи са българските загуби в последния и решителен ден на битката. На 7 септември са тежко ранени и по-късно почиват полковник Панайот Минков, командир на Осми Приморски полк и полковник Димитър Чолаков, командир на дружина в 35-ти Врачански полк. Общият брой на ранените български войници и подофицери е 2274 души, а на офицерите – 50. От частите най-засегнат е 36-ти пехотен козлодуйски полк, който дава 1354 убити и ранени военнослужещи.

По-голяма част от убитите български войници са погребани във Военното гробище-музей в Добрич.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Добричката епопея е съизмерима с онова, което българските войски правят при Тутракан. С българската победа в тези сражения са провалени плановете на румънското командване за настъпление в Североизточна България. В боевете край Добрич българските части ангажират превъзхождащи ги неприятелски сили, с което облекчават действията на Трета армия при Тутракан и Силистра и спомагат за бързото освобождаване на Южна Добруджа.

При Добрич българските войници за пръв път в новата история на България са принудени да се сражават срещу руски войски.

Епизоди от боевете край Добрич са описани от Йордан Йовков в разказа „Българка“ и в сборника на Антон Страшимиров „Червени страници“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 181.
  2. Недев, Никола. България в Световната война (1915 – 1918), София 2001, с. 82

Източници[редактиране | редактиране на кода]