Бой при Мустафа Ачи и Азаплар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бой при Мустафа Ачи - Азаплар
Първа световна война
General Ivan Kolev.jpg
генерал Иван Колев
Информация
Период 21 септември 1916
Място Мустафа Ачи, АзапларДобруджа)
Воюващи страни
България Румъния
Командири
Flag of Bulgaria.svg ген. Иван Колев генерал Хертел
Сили
1-а конна дивизия 5-а и 19-а пехотна дивизия


Боят при Мустафа Ачи и Азаплар, южно от Кюстенджа, се състои между български и румънски войски на 21 септември 1916 г., по време на Първата световна война. В него Първа конна дивизия командвана от генерал Иван Колев) пресича настъплението на румънски войски (5-а и 19-а пехотна дивизия, командвани от генерал Хертел) срещу десния фланг на българската Трета армия и съдейства за стабилизирането на фронта в Добруджа след неуспешната за българите първа атака на Кубадинската позиция.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След боевете на 18 и 19 септември 1916 г. в Кубадинското направление и по целия фронт от Дунав до Черно море, българските части от III-та армия са изпаднали в трудно положение. В резултат на двудневните атаки са претъпени сериозни загуби от IV Преславска дивизия и II Софийска бригада и в това състояние са разтегнати в един фронт от 18 километра. Практически нямат артилерийска поддръжка, защото някои от батареите са попаднали във вражески ръце, а боеприпасите са значително намалели. Изразходвани са снарядите на I Софийска и VI Бдинска дивизия. Последната е преустановила атаките си и се е върнала на изходните си позиции. Десният фланг на армията в приморския край не успява да пробие неприятелския фронт. В същото време неприятелската войска непрекъснато получава подкрепления. В тази тежка обстановка добър тактически ход е да се прекратят атаките и частите да се отдръпнат и временно да заемат изходните си позиции. На 20 септември на разсъмване българската войска е разположена в изходните си позиции от преди 18 септември в пълен ред, като са се отдръпнали от заетите преди това позиции на около 3-4 километра.[2]

Разположение на българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Преминаването към отбранителни действия е със следното разположение на войските от III-та армия:[2]

  • I-ва Софийска дивизия и бригада Боде са в участъка от с. Алиман до с. Ениджеа;
  • IV Преславска дивизия с 8-ми приморски полк е в участъка от с. Ениджеа до в. 156 (Кюселер) и в. 158 (Соват Юг);
  • VI Бдинска дивизия в участъка пред с. Карабака до с. Мердевенли бунар;
  • Добричките войски в участъка от пътя Каваклар-Софулар през в. 134 (Чаталъ Юг) и по пътя Гювенлий-Енгец;
  • Конната дивизия е десния фланг в участъка между железния път и морето, като авангардът ѝ V-та конна бригада е разположен на линията с. Амузача -с. Первелия - с. Каракьой. Конното ядро е разположено край с. Азаплар.

Тактика на противостоящите войски[редактиране | редактиране на кода]

На 21 септември 1916 г. противниковата армия започва офанзивни действия в приморския регион- десния фланг на III армия. В продължение на 17 дни се провеждат атаки и се правят опити да се пробие десния фланг на армията, отбраната на който все още не е добре организирана и е защитавана от слаби части. Военното поражение на това крило ще позволи на руско-румънската армия да застане в тила на III армия, което ще предизвика неминуемото ѝ отдръпване от установените позиции по целия Добруджански фронт в южна посока. Позицията на десния фланг се оказва възлова и важна, както за руско-румънските войски, така и за противостоящите части на III армия. В този смисъл струпването на руско-румънски войски, провеждането на атаки и засилването на натиска в приморския регион в т. ч. и с помощта на корабната артилерия на руския флот, [3] има стратегически цели, а не някакви локални тактически, демобилизиращи действия срущу III армия.

Поради тази причина щабът на III армия взема решение на 20 септември вечерта да се подсили десния фланг с 25 турска дивизия и дружини от 59 и 75 низамски полкове, като се разположат на позицията с. Ереблер - с. Азаплар. Разпоредено е да се намесят при настъпване на противника в участъка между Добричките войски и Конната дивизия. За защита на тази позиция се прехвърля и 15 турска пехотна дивизия, която трябва да се разположи зад дясното крило и да бъде на разпореждането на командира на 25 турска дивизия. [4]

Ход на сражението[редактиране | редактиране на кода]

На 21 септември сутринта руско-румънските войски проявяват висока активност в южната част бойната линия. Започват се атаки по бойните позиции от север на юг към ж.п. гара Казичи (срещу десния фланг на Добричките войски), с. Амузача (срещу авангарда на 9-ти конен полк), с. Мустафа Ачи и с. Азаплар. Разгъналата се след с. Енгец неприятелска войска напредва във фланг на Добричките войски и с фронт към населените места Амузача - Мустафа Ачи във фланг на Конната дивизия. Военни части настъпват и през с. Каракьой в обхват и пробив в десния фланг (с. Азаплар) и пробив и обход заедно с други сили на левия фланг на Конната дивизия при с. Мустафа Ачи.

6 сборна румънска бригада и 5 сборна румънска бригада настъпват сутринта срещу левия фланг на Добричките войски в посока с. Енгец, където е разположен 74 турски полк. Силният артилерийски огън принуждава атакуващите да спрат и се окопаят. Добричките войски във втората половина от деня, подкрепени от VI Бдинска, 25 турска дивизия и част от Конната дивизия преминават в контранастъпление и противника отстъпва с бягство. [4]

Боят срещу Конната дивизия започва в 9 часа и 40 минути. Румънски полк с артилерия се насочва към с. Амузача и населеното място е превзето в 11 часа. Авангарда на 9-ти конен полк напуска заетите позиции. В това направление към 15 часа и 30 минути противникът засилва огъня си срещу 9-ти конен полк, който в изпълнение на получената заповед започва да се отдръпва към с. Азаплар, където е разположено ядрото на дивизията. Поради характера на местността със закрити подстъпи, противниковата верига напредва към с. Азаплар. Защитниците близо до селото са малко-една пехотна рота, три спешени роти, два картечни ескадрона и 9-ти конен полк. В завързалият се бой румънските части получават подкрепления, а 9-та Каларашка конна бригада принуждава 9-ти конен полк да отстъпи. Това сериозно застрашава фланга на Конната дивизия. Притиснатите пехотинци са спасени от вихрена атака на 1-ви конен полк, който отхвърля противника и позицията е спасена.

Устремът на противниковата атака срещу с. Мустафа Ачи е спрян от силен артилерийски огън. Успоредно с атаката срещу Азаплар, боят при Мустафа Ачи става особено жесток към късния следобед. Мощната артилерийска стрелба на противника унищожава набързо приготвените окопи. Срещу противниковите батареи се противопоставя само една българска- тази на капитан Георги Векилски. Наприятелските вериги заплашват фланга, а защитниците на разполагат с ръчни гранати, няма и защитни телени ограждения. Колоездачната рота и съседният картечен ескадрон остават без патрони и очакват подготвени противника за атака "на нож". Към 17 часа и 30 минути, когато противникът е на десетки крачки от българската позиция, ген. Колев изпълнява решението си да пусне в атака основното ядро на конната дивизия. Вече в здрач два конни полка - Лейб-гвардейския и 3-ти конен полк атакуват противника, а 4-ти конен полк остава на по-задна позиция. Неочакваната устремна кавалерийска атака от затихналата българска позиция обръща в бягство противника и настъпващата тъмнинина спасява бягащите части в с. Каракьой. Загубите само на 3-ти конен полк са 40 убити и ранени и 70 коня. На другата сутрин ген. Колев атакува селото и прогонва румънските войски от там, като ги преследва на север от с. Амузача. Тази контраатака е спряна от силен преграждащ артилерийски огън на противника. [4]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

След безуспешната атака срещу войски на III армия край Дунава на 21 септември и безуспешното масираното настъпление срещу позицийте в южния край на българската позиция, противникът постоянно увеличава мощта на войските си срещу дясното крило на III армия. Разпоредено е от командването на III армия 25-та турска дивизия, Конната дивизия и части от Маршевата бригада да не допуснат пробив във фланга. В изпълнение на заповедта на командването в следващите няколко дни са проведени както успешно противопоставяне, така и контраатаки срещу руско-румънските войски и не е допуснато реализирането на тактическият им план. Руската конница е заела с авангарда си с. Геленджик (дн. с. Победа), а с ядрото си с. Первелия. Авангардът на Конната дивизия след упорит бой изтласква руските ескадрони от Геленджик. 25-та турска дивизия югозападно от с. Амузача със помощта на батареите на Добричките войски след стремително нападение отхвърлят противника в северна посока. Поради слабата активност на противника дясното крило на армията на 24 септември се изнася още на север, където местността дава условия изгодни за отбрана и се осигурява гара Казичи на ж.п. линията Варна-Добрич-Кара Юмер. За да се попречи на пробив в приморския регион при неприкритото струпване на противникови подкрепления Конната дивизия със силен натиск отхвърля противника на север, като авангарда заема позиция в с. Первелия, а ядрото ѝ се разполага в с. Геленджик.

След неуспешните опити за пробив в българските позиции при Мустафа Ачи и Азаплар в десния (приморски) фланг на III армия от 25 септември до 1 октомври настъпва тишина по целия фронт.[4] Пречупен е и този опит на противника да вземе инициативата и да обърне хода на военните действия. Българската армия стабилно установява позициите си на достигнатите рубежи пред силно укрепяваната от руско-румънско-сръбският противник отбранителна линия между Черно море и Дунав, и през Кубадинската позиция, която не е успява да пробие "на ход" на 18-19 септември.

Допълнителни данни[редактиране | редактиране на кода]

На това сражение военния кореспондент Йордан Йовков посвещава разказът "Мустафа ачи". Има данни [5] че в предхождащи генералното сражение стълкновения на 15 септември тук се бият части от 47 пехотен полк и по-специално за загинали от неговата 5-та рота.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кисьов, Ал. Генерал Колев и действията на 1. конна дивизия в Добруджа през 1916 г. Печатница на армейския военно-издателски фонд. София 1928, стр. 76-82
    Българската армия в Световната война 1915-1918 г. Том IX: Настъплението на III армия в Добруджа. Министерство на войната. Държавна печатница. София 1943, стр. 400-401, 408-409
  2. а б Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 134, с. 140, фототипно издание на отпечатената през 1921 г. книга на командващия III българска армия по инициатива на Градски исторически музей гр. Балчик с предговор от Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство "Захари Стоянов", София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1
  3. Канавров, Дарин, Морският бой при Балчик декември 1916, с. 21-24, Предговор от академик Георги Марков, "Военно издателство" ЕООД, София, 2009,
  4. а б в г Тошев, Стефан, Действията на III армия в Добруджа през 1916 година, с. 141 - 147, фототипно издание с предговор от Чл.-кор. д.и.н. Георги Марков, Издателство "Захари Стоянов", София, 2007, ISBN 978-954-739-976-1
  5. Анастас Ангелов, Списък на загиналите през войните девненци, Войнишки паметник

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]