Болест на Кавазаки
| Болест на Кавазаки | |
 | |
| МКБ-11 | 4A44.5 |
|---|---|
| МКБ-10 | M30.3 |
| Болест на Кавазаки в Общомедия | |
Болестта на Кавазаки е синдром с неизвестна причина, който води до треска и засяга главно деца под 5-годишна възраст.[1] Това е форма на васкулит, при която кръвоносните съдове се възпаляват в цялото тяло.[2] Треската обикновено трае повече от пет дни и не се повлиява от обичайните лекарства.[2] Други често срещани симптоми включват подути лимфни възли на врата, обрив в гениталната област и зачервяване на очите, устните, дланите или стъпалата.[2] В рамките на три седмици от началото, кожата на ръцете и краката може да се обели, след което обикновено настъпва възстановяване.[2] При някои деца в сърцето се образуват аневризми на коронарните артерии.[2]
Въпреки че конкретната причина е неизвестна, се смята, че е резултат от прекомерна реакция на имунната система на инфекция при деца, които са генетично предразположени.[1] Не се разпространява между хората.[4] Диагнозата обикновено се основава на симптомите на човек.[2] Други тестове, като например ултразвук на сърцето и кръвни изследвания, могат да подкрепят диагнозата.[2] Други състояния, които могат да се проявят по подобен начин, включват скарлатина и ювенилен ревматоиден артрит.[5] В момента се разследва нововъзникващо заболяване, подобно на Кавазаки, свързано с COVID-19.[6]
Обикновено първоначалното лечение на болестта на Кавазаки се състои от високи дози аспирин и имуноглобулин.[2] Обикновено с лечение треската отшумява в рамките на 24 часа и настъпва пълно възстановяване.[2] Ако са засегнати коронарните артерии, понякога може да се наложи продължително лечение или операция.[2] Без лечение, аневризми на коронарните артерии се срещат до 25% от случаите, а около 1% умират.[3][7] С лечението рискът от смърт се намалява до 0,17%.[7] Хората, които са имали аневризми на коронарните артерии след болестта на Кавазаки, се нуждаят от доживотно кардиологично наблюдение.[8]
Болестта на Кавазаки е рядко срещана.[2] Засяга между 8 и 67 на 100 000 души под петгодишна възраст, с изключение на Япония, където засяга 124 на 100 000.[9] Момчетата са по-често засегнати от момичетата.[2] Заболяването е описано за първи път през 1967 г. от Томисаку Кавазаки, японски педиатър, в Токио.[9][10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Diagnosis, Treatment, and Long-Term Management of Kawasaki Disease: A Scientific Statement for Health Professionals From the American Heart Association // Circulation 135 (17). 2017. DOI:10.1161/CIR.0000000000000484. с. e927–e999.Correction // Circulation 140 (5). 2019. DOI:10.1161/CIR.0000000000000703. с. e181–e184.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Kawasaki Disease // PubMed Health. NHLBI Health Topics. Посетен на 2016-08-26. (на английски)
- ↑ а б Kawasaki disease // Yonsei Medical Journal 47 (6). декември 2006. DOI:10.3349/ymj.2006.47.6.759. с. 759–72.
- ↑ Modesti, AM и др. Kawasaki Disease // . StatPearls Publishing, 2019-07-24. Архивиран от оригинала на 2020-05-10.
- ↑ European consensus-based recommendations for the diagnosis and treatment of Kawasaki disease – the SHARE initiative // Rheumatology (Oxford) 58 (4). 2019. DOI:10.1093/rheumatology/key344. с. 672–82. Архивиран от оригинала на 2020-05-05.
- ↑ Autoimmune and inflammatory diseases following COVID-19 // Nature Reviews. Rheumatology. 2020. DOI:10.1038/s41584-020-0448-7.
- ↑ а б Merck Manual, Online edition: Kawasaki Disease // Посетен на 2016-08-26. (на английски)
- ↑ Lifetime cardiovascular management of patients with previous Kawasaki disease // Heart 106 (6). 2020. DOI:10.1136/heartjnl-2019-315925. с. 411–20.
- ↑ а б Lai, Wyman W., Mertens, Luc L., Cohen, Meryl S. Echocardiography in Pediatric and Congenital Heart Disease: From Fetus to Adult. 2. John Wiley & Sons, 2015. ISBN 9781118742488. p. 739. (на английски)
- ↑ [Acute febrile mucocutaneous syndrome with lymphoid involvement with specific desquamation of the fingers and toes in children] // Arerugi 16 (3). март 1967. с. 178–222.