Болшой Черемшан
| Болшой Черемшан | |
| Местоположение | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | Самарска област Република Татарстан Уляновска област |
| Дължина | 336 km |
| Водосб. басейн | 11 500 km² |
| Отток | 36,1 (устие) m³/s |
| Начало | |
| Място | Бугулминско-Белебеевско възвишение |
| Координати | |
| Надм. височина | 242 m |
| Устие | |
| Място | Волга → Каспийско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 46 m |
| Болшой Черемшан в Общомедия | |

Болшой Черемшан (на руски: Большой Черемшан; на татарски: Олы Чирмешән) е река в Самарска област, Република Татарстан и Уляновска област на Русия, ляв приток на Волга. Дължина 336 km, от които 160 km в Татарстан. Площ на водосборния басейн 11 500 km².[1]
Название
[редактиране | редактиране на кода]Историческое название Черемисан заимствовано с татарского Чирмешән и происходит от этнонима черемисы в кыпчакском варианте — тат Чирмыш, а оно соответственно от чувашского (булгарского) Çарамсан верхового говора и низового Çирмасен. Изначально под этим этнонимом Черемис, Чирмыш, Çармăш подразумевались не только марийцы, но и в том числе чуваши. Чуваши - черемисов называют Çармăш, от огуро-булгарского корня çар, çыр, çир - овраг который в разных топонимах передался в соседние языки как шер, чер, чар - например ширме, шерма, чирма, от чувашского çырма, çарма, çурма: д.Ик шурма д.Урум-ширма д.Кара-ширма, д.Татарская Икшурма, д.Старая Икшурма, Шурма. Таким образом Чирмэ+шан означает - овражья река, заимствовано чисто с чувашского (булгарского) языка как Çырмасан от Çырма - Чирме и чувашского аффикса приндалежности во множественном числе сан/-сен . Этноним Черемис связан с тем что эти народы поселялись возле оврагов "Çурма, Çырма, Çарма" этимология которого от Çур - Разорвать, разрыв, обрыв (земли) и более древнего Чĕр (процарапать), согласно мифам овраги появились в следствии того что Улып процарапал плугом землю[2]. Это же название встречается в известной форме гидронима — Джарамсан, записанной арабским путешественником Ибн Фадланом, 992 году, который побывав в Волжской Булгарии точно передал булгарское (чувашское) название Çарамсан, где звук "Ç" передал как "ДЖ" из за отсутствия в арабском буквы передающий фонетику "Ç". У чуваш одним из святых духов в традиционной этнорелигии считался Хĕрлĕ Çыр (Красный яр, овраг)- символ "края мира" за горизонтом которого прячется солнце. По этой причине чуваши выбирали места поселений у оврагов, следуя обрядово культовым поверьям и традициям, связанных с представлениями о мироустройстве на основе мифологий предков, потому что кереметь (ырсамай) обязательна должна была находится у оврага, соответственно там и возводили сначала капище, а рядом поселение.
Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Болшой Черемшан води началото си от северната част на Бугулминско-Белебеевското възвишение, на 242 m н.в., на 8 km северно от село Клявлино, в крайната североизточна част на Самарска област. В горното си течение има североизточна посока. След село Аксаково (Самарска област) на протежение около 30 km служи за граница между Самарска област и Република Татарстан, след което изцяло навлиза на територията на републиката. След село Черемшан завива на югозапад и отново на протежение около 30 km е гранична река между двата субекта на Русия и при село Красная Багана отново се завръща в Самарска област. След село Сиделкино завива на запад и при село Старо Аделяково за втори път навлиза на територията на Татарстан. След село Черное Озеро завива на югозапад, на протежение около 16 km за трети път преминава през Самарска област и пресича нейния краен северозападен ъгъл. Преди село Новочеремшанск навлиза в Уляновска област, като до устието си тече в югозападна посока. В миналото се е вливала отляво в река Волга, при нейния 1551 km, а сега в Черемшанския залив на Куйбишевското водохранилище, на 46 m н.в., в чертите на град Димитровград, в източната част на Уляновска област.[1]
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Водосборният басейн на Болшой Черемшан обхваща площ от 11 500 km², което представлява 0,85% от водосборния басейн на Волга. На североизток, север и северозапад водосборният басейн на Болшой Черемшан граничи с водосборните басейни на реките Зай и Шешма (леви притоци на Кама) и други по-малки реки леви притоци на Кама и Волга, а на юг – с водосборните басейни на река Сок и други по-малки леви притоци на Волга. Основни пиртоци: леви – Кармала (66 km), Болшой Аврал (163 km); десни – Болшая Сулча (120 km), Малък Черемшан (192 km).[1]
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Болшой Черемшан има смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 70%) с ясно изразено пролетно пълноводие. Среден годишен отток в устието 36,1 m³/s.[1]
Селища
[редактиране | редактиране на кода]По течението на са разположени множество населени места, в т.ч. районният център село Черемшан в Република Татарстан, а в устието ѝ – град Димитровград в Уляновска област.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Списък на реките в Русия (водосборни басейни на безотточните области)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Большой Черемшан, т. 3, стр. 547
- ↑
Болшой Черемшан Автор Дубанов И.С. Болшой Черемшан в Общомедия