Бона Савойска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бона Савойска
херцогиня-консорт на Милано
Bona of Savoy with saint 02.jpg
Бона Савойска
Управление 1468 – 1476
Наследила Бианка Мария Висконти
Наследена от Изабела Арагонска
Лични данни
Родена
Починала
17 ноември 1503 г. (54 г.)
Религия Католицизъм
Семейство
Династия Савоя по произход
Сфорца по брак
Баща Лудвиг Савойски
Майка Анна дьо Лузинян-Кипърска
Брак Галеацо Мария Сфорца
Потомци Джан Галеацо
Ермес Мария
Бианка Мария
Анна Мария
Герб Arms of the House of Savoy.svg Arms of the House of Sforza.svg
Бона Савойска в Общомедия

Бона Савойска (на италиански: Bona di Savoia; * 10 август 1449 в замъка в Авиляна, Савойско херцогство,[1] † 17 ноември 1503 във Фосано, пак там) от Савойската династия е чрез женитба херцогиня на Милано и регентка на сина си Джан Галеацо Мария Сфорца след убийството на съпруга ѝ.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Бона е дъщеря на савойския херцог Лудвиг Савойски (* 1413, † 1465) и съпругата му Анна дьо Лузинян (* 1419, † 1462), дъщеря на краля на Кипър Янус и на съпругата му Шарлота Бурбон.[1] Има десет братя и седем сестри:

  • Амадей Савойски (* 1 февруари 1435 в Тонон, † 30 март 1472 във Верчели) – 3-ти херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста и Мориен под името Амадей IX Блажени
  • Мария Савойска (* 10 март 1436 в Морж, † 1 декември 1437 в Тонон)
  • Лудвиг Савойски или Женевски (* 1 април 1437 в Женева, † 16 юли 1482 в замъка Рипай до Тонон) – граф на Женева и крал на Кипър
  • Маргарита Савойска (* април 1439 в Пинероло, † 8 март 1485 в Брюж)
  • Йохан Савойски (* 8 ноември 1440 в Женева, † 22 декември 1491 в Анси) – граф на Женевa
  • Карлота Савойска (* 16 ноември 1441 в Шамбери, † 1 декември 1483 в Амбоаз), съпруга на френския кра Луи XI, майка на краля на Франция Шарл VIII и на принцеса Ан дьо Божо
  • Аймон Савойски (* 2 ноември 1442 в Женева, † 30 март 1443 пак там)
  • Филип (* 5 февруари 1438 или 15 ноември 1443 в замъка на Шамбери, † 7 ноември 1497 Шамбери) е родоначалник на династическия клон на Брес и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497) с името Филип II Савойски, нар. Безземни
  • Жак Савойски (* 29 ноември 1444 в Женева, † 20 юни 1445 пак там)
  • Агнес Савойска (* 1445, † 1508)
  • Петър Савойски (* ок. 2 февруари 1446 в Женева, † август 1458 в Торино) – абат на базилика Сант'Андреа във Верчели, епископ на Женева, архиепископ на Тарантез
  • Йохан-Лудвиг (Жан-Луи) Савойски (* 26 февруари 1447 в Женева, † 11 юни 1482 в Торино) – църковно лице, администратор на Женевската епархия и администратор на Тарантез
  • Мария Савойска (* 20 март 1448 в Пинероло, † 13 септември 1475)
  • Жак Савойски (* 12 ноември 1450 в Женева, † 30 януари 1486 в Хам) – граф на Ромон, господар на Во
  • Ана Савойска (* септември 1452 в Женева, † 1 октомври 1452 пак там)
  • Франциск Савойски (* 19 август 1454 в Анси, † 3 октомври 1490 в Торино) – архиепископ на Auch и администратор на Женевската митрополия
  • Йоана (Жана) (* ок. 1456).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Начални години[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на майка си през 1462 г. Бона е изпратена в двора на краля на Франция Луи XI.[1] По онова време Савойското херцогство е под френско влияние:[2] разположението му е отличен аванпост за бъдещи военни цели в Италия. През 1451 г. Луи XI, още докато е дофин, се жени за сестрата на Бона – Шарлот Савойска[3] с намерението да засили състоянието на зависимост.

Бона Савойска, изобразена от Бернардино Луини (1522/26), Музей на античното изкуство в Замъка на Сфорците в Милано.

През 60-те години на 15 век херцогът на Милано Франческо I Сфорца установява добри дипломатически отношения с френския двор, тъй като е наясно с опасността, която представлява Кралство Франция за италианския политически баланс. Следвайки разумна и прагматична политика (улеснена и от уважението на първородния му син Галеацо Мария Сфорца, и от нежеланието му да се ожени за Доротея Гондзага), Сфорца предлага на крал Луи XI Галеацо Мария да се ожени за Бона.[1][4] Тези преговори са продължителни и това е предизвикано от редица пречки:

  1. Военните ангажименти на Галеацо Мария Сфорца, който е начело на експедиция, целяща да окаже помощ на крал Луи XI срещу Шарл Дръзки, херцог на Бургундия
  2. Смъртта на херцог Франческо I Сфорца през 1466 г., която забавя брачните преговори.
  3. Враждебността на Савоя към Сфорца: Савоя смятат Сфорца за узурпатори на миланския трон,[5] зает навремето от Мария Савойска в ролята ѝ на херцогиня-консорт (съпруга на Филипо Мария Висконти). След като влиза в конфликт с Франческо Сфорца, Лудвиг Савойски не успява да вземе миланския трон. Оттогава Савоя се чувстват притиснати между Кралство Франция и Сфорца.
Галеацо Мария Сфорца

От третата точка е разбираем неуспешният опит на херцог Амадей IX Савойски да отвлече Галеацо Мария Сфорца, докато той се опитва да се върне в родината си, за да вземе трона. След натиска на Луи XI върху малката държава Амадей IX се съгласява на брака на племенницата си Бона: бракът чрез пълномощник е сключен в Амбоаз на 12 май 1468 г., след което на 26 май Бона пристига на пристанище Генуа. Тя е посрещната от Лудовико „Мавърът“ – брат на съпруга ѝ и от техния полубрат Тристано Сфорца. Те я придружават до Милано, където Бона пристига на 26 юни. Бракът е потвърден с тържествена религиозна церемония на 7 юли на площада пред Миланската катедрала.[1]

Очевидно Галеацо Мария Сфорца е добре информиран за чертите на бъдещата булка. В началото на 1468 г. той изпраща своя художник Дзането Бугати във Франция да нарисува бъдещата му съпруга и да прецени дали му харесва. Когато се връща през март,[6] Галеацо успява да покаже удовлетворението си. Когато двамата съпрузи се срещат за първи път, Галеацо потвърждава видяното на картината:

„ Докладите, изпратени до Галеацо за нея през този период, я описват като висока, добре пропорционална, с красив тен, с тънка талия, красиви черти и нежен нрав. Самият Галеацо, който я срещна в Нови и я придружи до Виджевано за сватбата, заяви, че е „толкова щастлив и утешен, че не му стигат думи да го изкаже или напише. “

Daniel M. Bueno De Mesquita, Bona di Savoia

Херцогиня-консорт на Милано[редактиране | редактиране на кода]

Сребърен тестон с Бона Савойска

През осемте години, в които заема ролята на съпруга на Миланския херцог, Бона Савойска никога не се намесва в политическите дела на съпруга си, въпреки че е енергична жена.[7] За разлика от предишната херцогиня-консорт – тъща ѝ Бианка Мария Висконти Бона се посвещава почти изключително на отглеждането на четирите си деца като грижовна майка. Тя живее предимно в замъка в Павия. Съпругът ѝ показва своята почит и благодарност, като ѝ дава град Новара през 1470 г. и приходите от парка на Павия през 1474 г. Докато съпругът ѝ е жив, тя се стреми да поддържа добри отношения между Савоя и Сфорца и прави две държавни посещения заедно със съпруга си: едното във Флоренция през март 1471 г., известно с демонстрираната пищност на миланския двор, а другото – в Мантуа през юли същата година в двора на Гондзага.

Проблематичното регентство (1476 – 1479)[редактиране | редактиране на кода]

 Вижте също: Джан Галеацо Сфорца
Джан Галеацо Мария Сфорца, син на Бона, херцог на Милано.

Преждевременно овдовяла след убийството на съпруга си на 26 декември 1476 г., Бона показва силен характер в защитата на бъдещето на децата си, особено на най-големия си син Джан Галеацо Мария Сфорца. Разчитайки на компетентността на херцогския секретар Чико Симонета, Бона е провъзгласена за регентка на 9 януари 1477 г.[1] от името на 7-годишния си син. Позицията на невръстния херцог, укрепена от способния Симонета, е оспорена от шуреите ѝ, които нямат търпение да контролират волята му: Сфорца Мария Сфорца – херцог на Бари и Лудовико Мария Сфорца „Мавърът“, по онова време във Франция, се опитват през май 1477 г. да изключат Бона и Симонета от опекунството над херцога. Те се връщат в Милано, където обединяват сили с тези на лидера Роберто Сансеверино и на благородниците гибелини, за да прогонят Симонета. През февруари 1477 г. Бона постига кратко примирие благодарение на посредничеството на кондотиера Лудовико Гондзага. На 25 май обаче, когато правителството предприема мерки за предотвратяване на евентуална конспирация, бунтовниците се опитват да вдигнат Милано на оръжие. Въпреки това те не намират консенсус и Сансеверино бяга. Бона подкрепя Симонета и праща в изгнание двамата братя Сфорца.

Регентката продължава съюза на Франческо Сфорца с Медичите начело на Флорентинската република, но това води до тежки военни разходи и в същото време излага Миланското херцогство на интригите на краля на Неапол Феранте I. Тези интриги водят до загубата на Генуа, където авторитетът на Бона е разклатен, и до нахлуването във Валтелина на швейцарците. През това време Сфорца и брат му Лудовико са базирани в Лигурия и от февруари 1479 г. действат там с Роберто Сансеверино.

Отмъщението на Лудовико „Мавърът“ не чака дълго: подпомогнат от Сансеверино, той създава армия, с която окупира Тортона на 20 август 1479 г. Той е улеснен и от постепенното изпадане в немилост на Симонета пред Бона. Бона междувременно е в сантиментални отношения със своя камериер от Ферара Антонио Тасино – личен враг на Симонета. Не е изключено влиянието на Тасино върху сърцето ѝ да е причинило падението на Симонета, улеснено и от напредването на „Мавъра“. Факт е, че на 8 септември Бона се помирява със своя шурей Лудовико, пристигнал предходния ден в Милано, и на 9 септември праща в ареста верния си секретар.[1]

Чико Симонета
Лудовико „Мавърът“

„Ваше Величество, моята глава ще бъде отрязана и Вие ще загубите държавата си с течение на времето.“[8] Присъдата, произнесена от Симонета, е вярна: въпреки че Бона все още официално остава регентка, подпомагана от новия ѝ канцлер Бартоломео Калко, Лудовико „Мавърът“ държи политическото положение на страната в свои ръце. На 7 октомври 1480 г. Лудовико, под предлог че защитава живота на племенника си от замислите на Антонио Тасино, които уж иска да стане господар на Милано,[9] кара да преместят младия херцог в ла Рокета – най-непревземаемата зона на Кастело Сфорцеско. Там Джан Галеацо Мария подписва документ на 3 ноември,[10] с който провъзгласява чичо си за свой настойник в ущърб на майка си Бона. Тя е принудена да напусне Милано предходния ден, отказвайки се доброволно от регентството, и да отиде да живее в замъка в Абиатеграсо със свита, състояща се главно от шпиони на „Мавъра“.

В следващите 15 години Бона живее в Абиатеграсо. Отношението към майката на херцога дълбоко възмущава както роднините ѝ Савойци, така и крал Луи XI. Ако от една страна те оказват натиск върху новия регент тя да получи по-голяма свобода, от друга страна тя подкрепя, без да участва пряко, заговорите срещу „Мавъра“ в началото на 1481 и през декември 1483 г. Вторият заговор поставя Бона под още по-строг контрол, от който тя успява да се освободи едва през 90-те години, когато присъства на брака на сина си – херцог Джан Галеацо Мария Сфорца през 1490 г. и на дъщеря си Бианка Мария Сфорца през 1493 г. Тя си кореспондира редовно със сина си и е до него в замъка в Павия, когато той умира на 21 септември 1494 г. на 25-годишна възраст.

Надгробен камък, изобразяващ монахиня, навярно използван като надгробен камък за Бона (14 век, Музей на древното изкуство в Кастело Сфорцеско, Милано).

С пристигането на Шарл VIII в Италия, наследник на Луи XI на френския трон, Бона отива във Франция през декември 1495 г. в двора на Амбоаз:[11] тя вече не се чувства в безопасност в Милано, а ненавижданият ѝ шурей Лудовико „Мавърът“ най-накрая става херцог. Дадена ѝ е резиденция в Тур, а през 1498 – 1499 г. живее в Лион. Въпреки това, тъй като не се чувства спокойна във Франция, тя моли племенника си – херцог Филиберт II Савойски да ѝ даде убежище в Савойското херцогство. През април 1500 г. ѝ е дадено имение във Фосано, където Бона умира на 17 ноември 1503 г., забравена от света. Погребана е в църквата „Сан Джулиано“ в Савиляно без официална церемония.[1]

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Бона Савойска и Галеацо Мария Сфорца имат двама сина и две дъщери:

Ревнувайки съпруга си, който има доста любовници, Бона приема само извънбрачните деца, които той има преди брака им. Двата сина и двете дъщери, които му ражда любовницата му Лукреция Ландриани, са осиновени от Бона. Те са въведени в херцогския двор и са поверени на грижите на баба им по бащина линия Бианка Мария Висконти, която ги образова в изкуството на дипломацията, управлението и боравенето с оръжие.[12]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з Daniel M. Bueno De Mesquita. Bona di Savoia. // Dizionario Biografico degli italiani. 1969. Посетен на 20 янаури 2021.
  2. ↑ На 27 октомври 1452 г. Луи XI, все още [[}дофин]], налага Договора от Клепие на херцог Лудвиг Савойски, с който Савойското херцогство е обвързано от съюз с Кралство Франция. Вж. Francesco Cognasso, Ludovico di Savoia, in Enciclopedia Italiana online, Treccani, 1934
  3. ↑ Angela Dillon Bussi. Carlotta di Savoia. // Dizionario biografico degli italiani, vol. 2. 1977. Посетен на 20 януари 2021.
  4. ↑ I Signori di Milano - dai Visconti agli Sforza. Milano, Newton&Compton Editore, 2013. с. 86.
  5. ↑ "През 1447 г., след смъртта на Филипо Мария Висконти, следвайки инструкциите на баща си (Лудвиг), той действа с оръжие и дипломация, за да бъде признат за господар от миланците..", във Francesco Cognasso, Ludovico di Savoia', op. cit.
  6. ↑ Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Lampi di stampa, 1999, p. 118
  7. ↑ Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535. Milano, Lampi di Stampa, 1999. с. 174.
  8. ↑ Cicco Simonetta in C. Santoro, Gli Sforza: la casata nobiliare, cit., pp. 213-214.
  9. ↑ C. Santoro, Gli Sforza, pp. 217-219
  10. ↑ C. Santoro, Gli Sforza, p. 218.
  11. ↑ C.Santoro, Gli Sforza, p. 307
  12. ↑ Natale Graziani, Gabriella Venturelli, Caterina Sforza, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 2001.

Библиография на италиански език[редактиране | редактиране на кода]

  • Mariana Frigeni Careddu, Ludovico il Moro. Piacenza, Sperling e Kupfer 1997. ISBN 88-200-2434-9
  • Caterina Santoro, Gli Sforza: La casata nobiliare che resse il Ducato di Milano dal 1450 al 1535, Lampi di Stampa, Milano 1999
  • Guido Lopez, I Signori di Milano – dai Visconti agli Sforza, Newton&Compton Editori, Milano 2013
  • Daniel M. Bueno De Mesquita, BONA di Savoia, duchessa di Milano, in: Dizionario bibliografico degli italiani, volume 11/1969
  • Gaudenzio Clarett, Gli ultimi anni di Bona di Savoia duchessa di Milano, in: Archivio storico italiano, Firenze, 1870
  • Carlo Maria Lomartire, Il Moro. Gli Sforza nella Milano di Leonardo, Cles, 2019, ISBN 978-88-04-71289-3.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bona di Savoia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бона_Савойска&oldid=11484373“.