Бонифаций Тарски
| Бонифаций Тарски | |
| римски мъченик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Рим, Италия |
| Канонизация | |
| Празник | 14 май 19 декември |
| Бонифаций Тарски в Общомедия | |
Бонифаций Тарски e римски раннохристиянски мъченик, съвременник на императорите Диоклециан и Максимиан Херкулий.[1] Паметта му се отбелязва от Православната църква на 19 декември. От Католическата традиционно се почита на 14 май, но през XX век той е отстранен от списъците на католическите светци, с довода, че разказите за него са изцяло легендарни.[2]
Би могъл да бъде сбъркан с едноименния мисионер, работил по християнизацията на различни германски племена през VII – VIII век.[3]
Житие
[редактиране | редактиране на кода]Съгласно житията му, Бонифаций, който умира още млад, е роден през III век[1] в Рим, където е слуга (вероятно – роб) на неомъжена знатна римлянка, наречена Аглаида, а той е голям красавец и неин любовник. Макар и да угажда на страстите на своята описвана, като развратна жена господарка, той е много благочестив и милостив човек и редовно се моли на Бога, разкайвайки се за греховния си живот.[1] Аглаида също е християнка и споделяйки настроенията му решава да заживее в дух на праведност. За целта тя изпраща Бонифаций (придружен от неколцина други слуги, които отначало не споделят възгледите му и по пътя редовно му се присмиват) на Изток за да купи реликви или мощи на поне един християнски светец – за да го почита и да го има за пример у дома си. Самият Бонифациий взема присърце заръките ѝ, обаче и сам се шегува с намеренията на Аглаида, питайки я дали не би приела да почита останките му, ако стане така, че заради нея го убият.[1]
Когато пристига в град Тарс, в областта Киликия, Бонифаций става свидетел на множество мъчения и екзекуции на християни, а после и самия той става жертва на гоненията. Подложен е на мъчения и е убит на 14 май 290 година. Според легендата, при обезглавяването му „от раната му изтекла кръв и мляко“, което става причина 550 от свидетелите на това чудо да се покръстят.[1]
Така Аглаида получава неговите собствени останки вместо очакваните реликви и изгражда за тях църквата „Свети Бонифаций и Алексий“ (на 50 стадия от Рим)[1]. Раздава имуществата си на бедни и нуждаещи си и след като изживява аскетично още 18 години е положена в гроба на Бонифаций.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
